15 октомври, 2009

Изнудвачи

Баба ми е толкова наивна и добра, че вече храним всички „нуждаещи се“ в квартала. Каквото и да й поискат, тя дава от сърце. Един имал нужда от пари за бебето, друга пък нямала за хляб и мляко, а дъщерята щяла да я убие... Накуцват, превиват се, охкат, стенат, мрънкат, реват... големи артисти. И баба е публиката, която си плаща за представлението. Днес ми заяви, че повече няма да излиза навън с пари и да пазарува. Не знам какво друго решение да измислим. Едвам успях да я науча да не се връзва на телефонните мошеници. Сега я нападнаха лудите и просяците.

Мен пък навсякъде ме заговарят хората, споделят ми живота, проблемите, емоциите си. По няколко пъти даже. Защо точно на мен? Изглеждам им добър слушател ли? Докато чаках тия дни в поликлиниката, една баба ми разказа историята си три пъти един след друг... Само кимах с глава, а после се преместих на друго място, за да не започне и четвърти разказ. Чаках, четох, чаках, четох, направо да се бях командировала! Отвратих се от т.нар. здравеопазване. Пред 2 кабинета висях общо 8 часа. Наблюдавах как докторите се разхождат по всички стаи, говорят по половин час по телефона, докато има пациент вътре, разиграват те и за всеки документ те пращат на регистратурата да си плащаш по 2,40 лв. Накрая ти изписват една шепа лекарства, които ти действат добре на едните чаркове и увреждат другите... Подигравачи и изнудвачи.

В такива моменти ми се иска да избягам от всичко това. Някъде извън града. С любим човек.

2 коментара:

taralezh каза...

Всеки ден звънят на звънеца долу и висят пред входа :(

Анонимен каза...

Предполагам им изглеждаш много земен човек или от онези хора, които вече много рядко се срещат...
Това за нормалните случаи на споделяне...
Иначе за по-особените - не обръщай внимание и не се ядосвай... Просто си попаднала на такива хора в даден момент :)

Цвети