23 юни, 2009

Разнообразие

Всекидневието се опитва да се вкопчи в мен със сивите си остри нокти и да ме убие. Не му се давам. Не още! Не искам да съм негатив! Не искам този ден да е поредното квадратче в календара! Започвам сама да променям навици и традиции...

Слизам 3 спирки след моята, ходя пеша през парка, дишам дълбоко свежестта, поемам аромата на цветята, слушам песните на птиците... Събирам си за целия ден.
Слизам 2 спирки след моята и вървя по малките улички зад ИСУЛ. Откривам, че се стига по-бързо! Един навъсен дядо върви срещу мен по тесния тротоар, гледа страшно и явно не му харесва това, че трябва да се разминем. Свивам се, но той все пак ме блъска грубо с рамо. Колко лоши са станали хората. Изнервени. Груби. Злобни.

Променям, каквото мога. Трудно ми е да приема това, което не мога да променя.

Вчера в автобуса четох книга, днес LIGHT, утре GEO. Попивам.

В ресторанта си поръчвам различни неща всеки ден. Търся. Експериментирам.

Снимам с лентов фотоапарат, снимам с цифров фотоапарат, "снимам" само с очи.

Сменям плейлиста. Не знам какво ми се слуша вече. Търся нещо, което да ме завладее, да ми допадне и да не ми писне.

Замислям се кои неща не са ми омръзнали. Има такива. Една и съща работа, но с различни случки. Едни и същи пътечки на Витоша, които всеки път ме очароват. Един и същи 50-метров басейн, където се чувствам свободна. Едни и същи танци в неделя, които всеки път са ми приятни. Едни и същи хора, а не ми омръзва да ги гледам и слушам. Залезите и изгревите са различни всеки път...

Трябва да обичаш и да търсиш различното, за да не се отегчиш. Имам чувството, че различните хора са застрашен от изчезване вид. А може би е крайно време да спра да ги търся и да открия себе си.

"Симптомите" са налице и е време да взема "предпазни" мерки. Да потърся съвършеното "лекарство", наречено разнообразие.

6 коментара:

Ина каза...

All you need is love!

Биби каза...

Много хубаво пишеш, Еми. Всеки път, когато те чета приятното чувство ме завладява отново и отново! Браво!

taralezh каза...

Благодаря, Биби!

Споделям емоции само...

Анонимен каза...

Здравейте, имам един лентов Канон и не знам какво да го правя. Ако ви го подаря, ще го вземете ли? И ще го ползвате ли, защото ми е жал да го изхвърля. Имам си друго едно евтино Канон-че, но е цифрово и ми е по-удобно. А този ми го подариха и не знам какво да го правя.

taralezh каза...

Здравейте,

Усмихнахте ме с предложението си :)
Но защо не го ползвате? Пробвайте поне веднъж да снимате на лента - цветна или ч/б - и може да Ви хареса :)
Иначе - нямам нищо против да го ползвам :) Можете да ми пишете на taralezh@gmail.com. Благодаря!

Анонимен каза...

Здравейте, писах Ви. Ще чакам Вашия отговор.
Десислава