Малко смях след последния тъжен пост. Извинявам се на всички, които притесних и разстроих с него. Вече съм добре. Беше моментна депресия, която бързо ми мина ;)
Днес свърших две полезни неща - подредих си чекмеджетата в офиса и купих подарък на Калин.
Сега отивам да хапна във Vegi Home и да пийна нещо за трима рожденици - La4o, ik0, Крачолов, както и за имения ден на Innerism. Да им е честито!
Ето го и веселото филмче: Ёжик должен быть колючим
Приятно гледане :D
20 декември, 2006
13 декември, 2006
Само питам...
Колко лесно е да ме разплаче някой близък човек.
Listening to: Rusty Project
Дали си заслужават всички тези нерви и сълзи, когато усещаш, че се бориш сам срещу стената и не виждаш промяната?
Дали всички препятствия осмислят живота ни, както щастливите моменти го правят?
Дали след всяка драма идва хепи енд?
Дали ставаме по-силни, когато се преборим с пречките?
Дали след това сме истински щастливи?
Защо аз не успях да се каля за 25 години?
Защо все още реагирам по детски и избухвам в плач?
Защо се чувствам безпомощна и неуверена?
Защо искаме да променим хората, които обичаме?
Защо всички забележки и критики се разбиват във вятърни мелници?
Защо другите все не са те разбрали или чули?
Защо не си взимат поука, а правят напук?
Защо осъзнаваме грешките си следварително (както казва една приятелка)?
Трудно ли е да признаем, че сме сгрешили?
Трудно ли е да кажем поне веднъж "извинявай"?
Какво да изхвърлим в края на тази година?
Гордост, нерви, обиди, лъжи, егоизъм.
Какво да вземем за следващата?
Смях, внимание, разбиране, честност, любов.
И понеже днес сме 13 декември, се сетих за I Коринтяни 13:4. Едва ли някой някога е описвал по-точно любовта:
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
Listening to: Rusty Project
Дали си заслужават всички тези нерви и сълзи, когато усещаш, че се бориш сам срещу стената и не виждаш промяната?
Дали всички препятствия осмислят живота ни, както щастливите моменти го правят?
Дали след всяка драма идва хепи енд?
Дали ставаме по-силни, когато се преборим с пречките?
Дали след това сме истински щастливи?
Защо аз не успях да се каля за 25 години?
Защо все още реагирам по детски и избухвам в плач?
Защо се чувствам безпомощна и неуверена?
Защо искаме да променим хората, които обичаме?
Защо всички забележки и критики се разбиват във вятърни мелници?
Защо другите все не са те разбрали или чули?
Защо не си взимат поука, а правят напук?
Защо осъзнаваме грешките си следварително (както казва една приятелка)?
Трудно ли е да признаем, че сме сгрешили?
Трудно ли е да кажем поне веднъж "извинявай"?
Какво да изхвърлим в края на тази година?
Гордост, нерви, обиди, лъжи, егоизъм.
Какво да вземем за следващата?
Смях, внимание, разбиране, честност, любов.
И понеже днес сме 13 декември, се сетих за I Коринтяни 13:4. Едва ли някой някога е описвал по-точно любовта:
Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.
11 декември, 2006
Dreaming
Снощи сънувах за трети път в живота си, че летя над планини, поляни с цветя, реки, езера... Бях се качила на странен уред, не беше самолет, а по-скоро приличаше на открит лифт. Чувството е страхотно, не може да се опише с думи. Който е сънувал, че лети, знае колко хубаво се събужда с усмивка после :)
Чакат ме две тежки седмици, в които трябва да подготвя всичко, преди да дойдат празниците. А нещо се опитва да ме заболи гърло. Не трябва да се разболявам.
Още не сме решили какво ще правим на Нова година. Изпуснахме всякакви оферти. Празнува ни се с повече хора този път.
Край на телеграмата ;)
Чакат ме две тежки седмици, в които трябва да подготвя всичко, преди да дойдат празниците. А нещо се опитва да ме заболи гърло. Не трябва да се разболявам.
Още не сме решили какво ще правим на Нова година. Изпуснахме всякакви оферти. Празнува ни се с повече хора този път.
Край на телеграмата ;)
Абонамент за:
Публикации (Atom)