Факти:
Днес ми е усмихнато :)
Грее слънце. Радвам му се.
Ама какъв студен вятър духааааа, щеше да ме отвее.
Забравих си кърпичките. И качулката на якето.
В рейса четох "Пилешка супа за душата - втора порция". Хуабви разкази. Някои ме разплакват даже. Други ме изпълват с любов и радост. Преди години четох първата част, но сега мисля всичките да ги прочета.
Малко ми се спи.
Вчера с Калин направихме 8 месеца! Колко е хубаво да ни е хубаво ;)
Майка ми пише есе. Не за мен, аз вече не уча. Дано стане добре.
Гладна съм. Чакам Joneff да дойде и да обядваме.
Слушам Astor Piazzolla. Велик е. Свири на пиано, цигулка и китара. Емоционален. Драматичен.
Довечера съм на театър в ТБА - ТРАМВАЙ ЖЕЛАНИЕ. Исках да гледам и постановката в "Сълза и смях", но си взех билети за другото. Често се чудя защо в България от всичко си имаме по две?
4 коментара:
защо винаги имаш склонност да броиш дни, месеци и т.н....
времето минава доста по-хубаво, без да знаеш точно колко е...
накрая даже ти е чудно кога са минали всичките тези дни, колко ти се струват и колко са точно...
Не знам... Просто не мога да го повярвам.
И ти, ако имаше 2 години пауза без любим човек до себе си, щеше да броиш :)
Надявам се да започна само годините да броя...
Аз те рабирам, въпреки че не броя така усърдно. Само където сега е гадно, че си мислиш да направиш всичко да не се върне онази дупка ...
Да, внимавам да не правя старите грешки. Нормално е, но мисля, че добре се справям.
И пак съм си аз, естествена. Не мога да играя театър с любимия човек.
Публикуване на коментар