Честита да ни е 1/2 година!

Да. Минаха 6 месеца. Щастлива съм :) Обичам те. Много. Липсваш ми постоянно. Когато те сънувам, пак ми липсваш. Не мога да спра да те гледам. Не ми стига времето с теб никога.
Силни чувства. Разкъсват ме. Ще се пръсна. Боли. Плача от щастие. Плача за най-малкото. Плача за всичко. Ама че съм ревла!
Хармония. Разбирателство. Телепатия. Ние. Едно. Ти. И аз. И аз, ама в ПМС. Много лош женски период - говоря глупости, цупя се, ревнувам, всичко ме дразни, всичко ме боли, крещя. В тази седмица на невменяемост не искам да съм жена. Отвращавам се от самата себе си. От държанието си. Ако се разделим, проклетият ПМС ще е виновен! Не аз. Но и аз. Защо го допускам?! Колко съм глупава.
Не било лесно да обичаш силно. И най-малката дума прави големи и дълбоки рани. Сигурно и белези остават. Не е честно. Не е честно да се разделяме, дори и за секунда. Не е честно аз да крещя, а после да осъзнавам, че не съм се научила как да се държа. Как да се държа между 25-то и 31-во число всеки месец. Искам по-скоро да се науча. Да. Пречи ми. Наистина ми пречи. Не е част от мен. Друга е. Друга съм.

Не е част от мен и твоята музика. Не мога да приема някои неща в нея. Картини, послания, извращения. Не ти отива. Боли ме. Пак плача. Този път не е от радост. И не мога да спра :/ Не мога да те спра. Не мога да ти забраня. Знам, че ти харесва. Барабани и вокали? Да. Не и простотиите, които ми наговори. Ще ми мине. Ще ти мине.

Никога не съм писала по-ужасно и по-разкъсано. Хаос. Такова ми е настроението. Като думите и сълзите, които се блъскат и напират в мен. Пак плача. Май предпочитам да плача от радост. Да. Хубаво чувство. Липсва ми. Липсваш ми. Днес съм го повторила повече от 22 пъти.

Ще се опитам да се успокоя. Изниква ми един образ само. Калин. Обичам го. Чувам едно само. Моби. Обичам го. Той ме успокоява. И разревава понякога. Ще трябва да си говоря като Алиса: "Спри да плачеш веднага!"

И все пак ми липсваш. И те обичам. Казвам си: "О, Еми! Ставаш досадна"

И пиша:
"Честита да е. Лека нощ."

2006

Ч.Н.Г. на всички, на които не съм казала!
Вие си знаете какво искате, а пък аз ви пожелавам поне 77 % от желанията да станат реалност.

Сега подготвяме новото издание на каталога и е малка лудница. Малко ме ядосват фирмите, защото доста от тях почиваха чак до 9 януари и така ни бавят нас. Надявам се да успеем да ги съберем до края на месеца, че тази година CeBit е по-рано и бързаме.
Имаме 5 телефона в стаята, а сме 11 човека. Странно как, но досега се излизаше с 0 пред набрания номер, а сега 2 от тях станаха директни. Време е да сменим централата. С шефа говорихме за нова Panasonic или Siemens и се надявам да имаме скоро.
Такива работи ме мъчат тези дни.

Какво правите, когато не можете да си комуникирате нормално с някой? Не ви слуша! Пуска си думите ви покрай ушите! Прекъсва ви и т.н. Какво??? Мислех си, че умея да общувам с хора от всякаква възраст и пол, но май не е съвсем така...