Никакво доверие на М-тел!!!

Преди време си смених тарифния план на Surf & Talk. При подписване на договора с тях попитах дали трябва да въвеждам отново номерата в „Семейство и приятели“ и получих отговор, че не е необходимо - щели да използват тези от предишната тарифа. И им повярвах! Грешка!!!

Съвсем скоро реших да си проверя сметката (минали са само 2 седмици след новия договор) и се облещих:
Текуща сметка: 112,73 лева.
Общо минути за Вашата отстъпка Семейство и приятели: 2000:00
Изразходвани минути 0:00

Току-що изчаках на *88 много търпеливо и се оказа, че нямам нито един номер в отстъпките за семейство и приятели. Автоматично се нулирали!

Ясно ли ви е, че ако не се обадите, не изчакате поне 15 минути да ви вдигнат и не се оплачете, ще трябва най-съвестно да си ги платите?!!

Към М-тел: КОГА НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ ЗАПОЧНЕТЕ ДА ПРЕДЛАГАТЕ КАЧЕСТВЕНИ УСЛУГИ?! ДОКОГА ЩЕ СПЕСТЯВАТЕ ИНФОРМАЦИЯ НА ХОРАТА С ЦЕЛ ИЗМАМА И КРАЖБА?!

Към абонатите: ОТВАРЯЙТЕ СИ ОЧИТЕ И УШИТЕ, ЗА ДА НЕ ВИ ОКРАДАТ ПАРИТЕ!

(И да, „облегнала съм се на Caps Lock“, защото съм бясна и главните букви изразяват точно това в Интернет!)

Статистика

Прекрасна статистика в Google Latitude. Само дето е генерирана през почивните дни...
Цел: парчетата от тортата да останат така и през седмицата :)

Защо не можете да си намерите работа?

Защото първо трябва да се научите да пишете на кирилица - грамотно, стегнато, а после да изпращате навсякъде автобиографиите си. И mail адресите ви да не са нещо от сорта на picha, shefa, mafiozo, kuklata, malkata_zapalka, kuchkata и т.н., а да съдържат името и/или фамилията ви.

Е, понякога се случва портал като dir.bg да те шокира със съобщенията си:

(Идентификация се пише и изговаря много по-лесно от обърканата дума. Потвърждавам и верифицирам би трябвало да са синоними. Лесно се помни, че ако има на, в, от, с, за и т.н. преди съществителното от мъжки род, се използва кратък член.)

И клиенти в бързината да измислят бисер като този:

По-добре „прочети, погледни и изпрати“, отколкото да бързаме и да „раждаме“ бисери ;)

Сюжети

Животът в социалните мрежи и българските филми се изчерпва с: дрън-дрън, фук-фук, мрън-мрън, чук-чук и тц-тц :)

Забравих - и „Наздраве!“ :Р

Галено

Колко е хубаво да ти измислят различни имена, производни на твоето и на прякора ти!

Ем, Еми, Емо, Емс, Ема, Еме, Емче, Емчо, Емичке, Еменце, Емсуърд, Емили, Еж, Ежко, Ежка, Ежи - направо се размеквам :)

Добавям още 3: Емикс, Емсън и ЕмСънчо :Р

И още 2: Ежикс, Ежлис :)

Мот-мот

Хиляди регистрации, пощи, съобщения, новини, коментари, мрежи, абонаменти, известия, предложения, споделяния...

И повечето от тях - загуба на време!

Колко малко полезни и интересни неща/сайтове/хора има в Мрежата. Ровиш с часове, а колко от погледнатото/прочетеното си заслужава?!

Трябва едно сериозно пролетно почистване и филтриране на цялата тази информация!

снЕжковци

Авторът на мини-снежковците е неизвестен, но бяха най-голямата атракция тази събота на Витоша :)
Уж беше топло, уж грееше слънце... и като заваля един дъжд - тичахме с котките по леда надолу! Но разходката е приятна по всяко време ;)

Предай нататък и върни

Хубаво е да започва с добринки новата година!
Ето 2 случки от 02.01.2011, в които е замесена моята баба :)
Да ми е жива и здрава, че не се предава да прави добро!

Имаме т.нар. духалка - вентилаторна печка, но рядко я ползваме. Решихме, че ще я подарим на една позната, когато нейната се развали, защото у тях е кучи студ.
На 2 януари баба ми й се обади да я чуе какво прави и жената изплю камъчето, че печката й се скапала. И така баба се втурна да носи нашата. На връщане обаче намира мобилен телефон в снега. Звъни ми на пожар: „Намерих, не разбирам от мобилни телефони, какво да правя?!...“ Казах й да ме изчака.
Прибирам се и виждам на масата Нокиа Е90. Картата - деактивирана. Поглеждам последно получените и набрани номера. Звъня на един, на втори - никой не вдига! Търся Mama, Tatko, Home - има само Mama Italy и решавам да не правя международни сметки, а да видя дали има друг често срещан номер. Намирам един (записан с никнейм) и звъня: „Да, един червен, да, на приятелката ми е! Подарих й го за Св. Валентин! Ще взема такси и ще дойда! Много ви благодаря! Тя преди време намери чанта с документи и пари, върна я, пък после нас ни обраха...“ Прекъсвам го: „Ето, всяко добро се връща - рано или късно!“
Дойде пред входа ни, връчи ми бонбони и уиски. Връщам му бутилката да се почерпят с колеги, а той: „Аз не пия алкохол...“, пък аз: „Не пия уиски...“, та настоях да я сподели с приятели :)

Намерите ли нещо - предайте го на притежателя му, не го пожелавайте, не го вземайте за вас.
Защото не се знае кога ще попаднете от другата страна на щафетата.

Нови неща

Нов офис. Нова стая. Сама съм, засега. Това е добре, защото обичам да проветрявам, да ми е свежо, а не да надувам климатик на 30 градуса и да се задушавам, както правят повечето ми колеги. Мислят ме за морж. Какво да им обяснявам, че съм таралеж :) Било много студено в стаята. Защо не съм си пуснела духалката или климатика, щяла съм да настина и т.н. Казах им да са спокойни, че съм калена, че съм планинар и до -15 издържам и не ми е некомфортно :) Те ми се чудят.

Нови ролетни щори, които са ми най-голямата мъка! Всяка сутрин и вечер се набирам на тях, за да ги вдигам и пускам. И тоя зверски шум! Кънтят и се търкалят - ужас!

Нов компютър. Нов монитор - Philips, харесва ми. Даже много :)
Нов Уиндоус - 7 и Офис. Ама че мазно и шарено. И защо някой реши, че бутоните са по-удобни от менютата?!!
Нови правила. Вече съм само потребител, прост user. За всяка програма или промяна трябва да викам системен администратор. С това трудно се свиква. Повече от 10 години сама си поддържах компютъра...

Нови колеги. Опитвам се да разбера всеки. Да вляза в екипа. В началото имах чувството, че ме игнорират, изпаднах в криза, ревах. Но сега се чувствам по-добре. Започвам да свиквам и да отшумяват стресовите чувства.

Имаме кухня. Това също много ми харесва. Взимаш си плодове, зеленчуци, хляб и си сядаш като бял човек на трапезата. Кафе, чай, тостер, машина за вода (някъде изчезват кафето и кафявата захар, но още не съм установила кой, как и къде!). От прозореца на кухнята има прекрасна гледка към Витоша. Грее слънце, докато ядеш :) Скоро обаче ще закрият част от планинския пейзаж :( С най-новия и най-големия мол - Paradise Center. Строят го точно по диагонал на нашата сграда. Ха, като написах сграда - оказа се, че сме в една кооперация с една колежка от английския :) И двете се опулихме, като се срещнахме по стълбите :)

Две седмици изпълнявахме поръчки от големи фирми. Мнение, много мнения, съгласуване. Накрая ръчен труд - картички, купи, кутии, пликове, календари, панделки, етикети, списъци, засичане, броене. Помагах и ми беше приятно. С повече джуджета лесно минава денят :) Единственото лошо е, че те заболяват ръце, крака, кръст от щъкане насам-натам и висене прав. Но като вися на бюрото пред монитора, още повече се схващам. Нека има и от двете.

Та така. Тук съм засега. Не съм избягала :)
Само зарязах блога. И компютъра. И мрежите. И пощите. И снимките от Холандия (но това е за друга публикация) :)

Без думи

Няма пари за заплати.
Но работа има.

Надявам се.
Чакам.
Наивна съм.

Не ми се чете.
Не ми се снима.
Не ми се мисли.

Нямам думи.
Само едно тъжно пиано звучи в главата ми.

Мързеливи дни

Последни слънчеви дни.
И мислите ми - все за планината и морето.

Имам доста задачи, но все с нещо се разсейвам.
То винаги е така - най-много те мързи, когато имаш работа.
Arms and Sleepers ми се сториха много подходящи за музикален фон на мързела. Тотално размазване.
Имам някакви странни главоболия и виене на свят от земетресенията насам.

Не съм учила за изпита по английски.
Не съм свалила снимките от картата на фотоапарата.
Не съм пускала компютъра у нас от месеци.

Тази сутрин си намерих една полянка с лавандула между колите на един паркинг :)
Наведох се и поех дълбоко аромата. Прекрасно е!
Трябва да задължат блокове, магазини и кафенета да садят цветя, билки и дървета!

Сънища

Сънувах луната, морето, планината.
Сънувах, че сме на хижа и танцуваме отвън.
А един унгарец ядеше розови домати и ми говореше на български :D
Беше симпатичен сън. От онези, които те карат да се усмихнеш, когато отвориш очи :)

Крайности

Напоследък забелязвам, че съм доста крайна и критична. Може и да е някаква функция за самозащита от идиотщината, която ни заобикаля. А може да е от годините. Или от сланините, както казва една позната :D Или може би ставам все по-голям егоист? Или пък съм в депресия, когато се върна от някъде другаде (Унгария) и ми се набиват в очите минусите тук? Или съм се разглезила? Или са се увеличили изискванията ми за отношения, услуги и продукти?

Не мога да си поставя конкретна диагноза, но усещам, че съм станала крайна в изказванията, в настроенията, в отношенията с близките, в мненията и позициите, в принципите си... Като че ли нямам сили да отстъпвам, да правя компромиси и да прощавам. Не искам вече да се примирявам. На това ли му викат да пораснеш? Просто да следваш някакъв коловоз, да си се гепил здраво за релсите и да не искаш (или да те е страх) да излезеш от тях? Чувствам се странно и малко отчаяно. Може би е заради работата, кризата. Виждам, че не върви и нищо не мога да направя. Готова съм да дам всичко от себе си, макар и да се чувствам безпомощна срещу безпаричието. Никога не съм предполагала, че това може да влияе толкова на отношението между хората. Когато бях малка, бях щастлива и доволна на пакетче солети и на разходка с приятели в планината. Сега никой никъде не иска да ходи, защото няма достатъчно пари. Клиентите, с които сме работили толкова години с лекота, са увесили нос и вече нямат желание да дадат стотинка за каквото и да било. Закриват офиси, освобождават служители. Продават, каквото могат, за да имат пари в касата или да се издължат на банката...

Повтарям на хората около мен, които са останали без работа и без пари, че трябва да се борим, че все някога ще му се види края, че винаги имаме шанс и избор. Но кой ли вярва вече на тия приказки за позитивни мисли... Много е тъжно. И не е просто поредното мрънкане. Мизерията е реална. Надявам се в началото на следващата година нещата да се позакрепят и да потръгнат. Моля се да не стане по-зле, защото не искам още да напускам страната. Вчера получих писмо от познати, че имат зелена карта и заминават... Но не искам да съм поредният чужденец-изкарващ-пари-като-работи-на-три-места-далеч-от-семейство-и-приятели!

Няма смисъл да се хваля със старите неща. Оценявам ги, че ги има и им благодаря, че са до мен - семейство, приятел, приятели и колеги. Не се чувствам нещастна, не ме разбирайте погрешно. Само отчаяна.

Ако някой мисли обратното, не усеща никаква криза и има с какво да се похвали, ще се радвам да го сподели, за да ни обнадежди.

Откъде тръгнах и докъде стигнах... Ама че отчаян и дървен философ! :)
Май трябва да спра да пиша и да публикувам само снимки, за да не се отплесвам много-много в безсмислени и хаотични разсъждения.

Не, не, не и не

Неграмотни, неорганизирани, нервни, неразбрани,
недоволни, незадоволени, нетактични, цинични,
хаотични, критични, истерични, шизофренични,
немарливи, лениви, лицемерни и неблагодарни.

Не се ядосвай на такива хора.
Не се опитвай да ги промениш.
Не допускай ти да бъдеш такъв.

8 правила за веселба

Приятна анимация със съвети за по-приятен живот :)

Крехко

Детство

Колко е хубаво, че има дни, в които човек се чувства пак дете. Едно такова приятно, пърхащо, топло чувство, сякаш си хлапе, което: лежи на тревата и зяпа листата; играе на ластик, въже, кър или криеница; слънцето го гъделичка по носа и луничките; усмихва се със семки между зъбите и джанките в джоба; пие топло мляко с какао; оцветява си книжки; изрязва си картинки; плува в язовира; кара колело из квартала; скача в локви и гази в калта; тича навсякъде без умора, като на батерии :)

Просто е чудно как може за секунди да почувстваш, че правиш всичките тези неща наведнъж! :) Да изпиташ щастието от тях. Чудно е. Мислиш си и се усмихваш сам на себе си :)

Понякога ти стигат само един човек, една снимка, една песен, един разговор, един поглед, една усмивка, за да си пак дете.

Чисто. Уютно. Слънчево.


Photo by Old Picture of the Day

Бодли път да видят

5-9 май
Румъния - Букурещ, Брашов, Синая, Предел. Красиво беше. Повече гледах, отколкото снимах. Повече танцувах, отколкото ходех. Не могат да се обяснят с думи и снимки красивите Карпати, ремонтираните улици и хубавата велоалея на Букурещ. На тръгване ми се насълзиха очите.
Защо всеки път, когато се връщам тук, ми се реве и изпадам в депресия? Не че не обичам България, не че не обичам хората... Става ми тъжно, че ние още си стоим в кочината. И ни мързи да се променим :(


Гледката ми от балкона в Предел (вляво една муха си лети на воля :Р)


Piaţa Sfatului в Брашов. Бяха ни организирали танци на площада. Много хубава изненада :)


Замъкът на Дракула в Бран.

15-16 май
Слънчев бряг и Кара дере. На двете крайности!
Първото място е станало неузнаваемо (в лошия смисъл на думата) - мутробарок отвсякъде! Хотели, замъци... грозен бетонен кич! Хотелите и съоръженията не се поддържат толкова, важно е да се вземат парите на чужденците! Менютата са на английски език, защото почти не идват българи. В 4-звездния хотел чистеха огромната площ с плочки на ръка с парцалче (!), нямат пари за машина хората! Тоалетната хартия в стаята беше от най-долнопробната, чаят за закуска беше от най-евтиния! Гледат да спестят от всичко. Тия кокошкарски истории няма как да не ни направят впечатление на нас, пък какво остава за чужденците... През целия път се нагледах на всякакви постройки, просто ей така изпльокани по средата на нищото - грозна картина :( Жал ми е за морето.


Бяхме само ние и това момченце на плажа :)


И една чайка, която стоеше като препарирана.




Хотел?!


Беседка?!


Шатра за 50 лв.?!




Морето си е все така хубаво, въпреки бетона.


Плажът на Кара дере.


Вълшебните поляни над Кара дере.

Кара дере е някаква друга вселена, прекрасно диво място. Добре, че има криза и плановете за строителство там се отложиха. Морето, гората и полето са вълшебни! Там успях да изгоря и да се насладя на кратката почивка :)

Уроци

От миналата седмица тръгнах на курс по английски език по програмата "Аз мога", та затова не ми остава време за нищо. Отвикнала съм да уча, да се съсредоточавам, да пиша, да помня, да внимавам :)

В групата сме общо 15 човека - шарени, с различни професии и хобита, различни по възраст. Учителката е много готина - обича да ходи по екскурзии, концерти, театри, кино, изложби и непрекъснато разказва интересни истории (на английски език, разбира се)! Допустимите отсъствия са само 20%, а дните са понеделник, сряда и петък - от 18:30 до 22:30! И така до септември. Колкото и да съм изморена, засега добре ми се отразява :)


Про-летен по-здрав:



Забравих да се похваля, че бях за 3 дни в Стара планина (Триглав-Тъжа-Априлци) и за 1 ден на езерото Керкини в Гърция :) Само на думи, пък по-нататък ще стигна и до снимките :Р

Акустично

Kaki King свири така приятно на китара. И гласът й е един успокояващ:
http://aurgasm.us/2006/09/kaki-king

И е симпатична. Ето я на живо в TED2008 (български субтитри).

Ммм.