Нов офис. Нова стая. Сама съм, засега. Това е добре, защото обичам да проветрявам, да ми е свежо, а не да надувам климатик на 30 градуса и да се задушавам, както правят повечето ми колеги. Мислят ме за морж. Какво да им обяснявам, че съм таралеж :) Било много студено в стаята. Защо не съм си пуснела духалката или климатика, щяла съм да настина и т.н. Казах им да са спокойни, че съм калена, че съм планинар и до -15 издържам и не ми е некомфортно :) Те ми се чудят.
Нови ролетни щори, които са ми най-голямата мъка! Всяка сутрин и вечер се набирам на тях, за да ги вдигам и пускам. И тоя зверски шум! Кънтят и се търкалят - ужас!
Нов компютър. Нов монитор - Philips, харесва ми. Даже много :)
Нов Уиндоус - 7 и Офис. Ама че мазно и шарено. И защо някой реши, че бутоните са по-удобни от менютата?!!
Нови правила. Вече съм само потребител, прост user. За всяка програма или промяна трябва да викам системен администратор. С това трудно се свиква. Повече от 10 години сама си поддържах компютъра...
Нови колеги. Опитвам се да разбера всеки. Да вляза в екипа. В началото имах чувството, че ме игнорират, изпаднах в криза, ревах. Но сега се чувствам по-добре. Започвам да свиквам и да отшумяват стресовите чувства.
Имаме кухня. Това също много ми харесва. Взимаш си плодове, зеленчуци, хляб и си сядаш като бял човек на трапезата. Кафе, чай, тостер, машина за вода (някъде изчезват кафето и кафявата захар, но още не съм установила кой, как и къде!). От прозореца на кухнята има прекрасна гледка към Витоша. Грее слънце, докато ядеш :) Скоро обаче ще закрият част от планинския пейзаж :( С най-новия и най-големия мол - Paradise Center. Строят го точно по диагонал на нашата сграда. Ха, като написах сграда - оказа се, че сме в една кооперация с една колежка от английския :) И двете се опулихме, като се срещнахме по стълбите :)
Две седмици изпълнявахме поръчки от големи фирми. Мнение, много мнения, съгласуване. Накрая ръчен труд - картички, купи, кутии, пликове, календари, панделки, етикети, списъци, засичане, броене. Помагах и ми беше приятно. С повече джуджета лесно минава денят :) Единственото лошо е, че те заболяват ръце, крака, кръст от щъкане насам-натам и висене прав. Но като вися на бюрото пред монитора, още повече се схващам. Нека има и от двете.
Та така. Тук съм засега. Не съм избягала :)
Само зарязах блога. И компютъра. И мрежите. И пощите. И снимките от Холандия (но това е за друга публикация) :)
