Колко е хубаво, че има дни, в които човек се чувства пак дете. Едно такова приятно, пърхащо, топло чувство, сякаш си хлапе, което: лежи на тревата и зяпа листата; играе на ластик, въже, кър или криеница; слънцето го гъделичка по носа и луничките; усмихва се със семки между зъбите и джанките в джоба; пие топло мляко с какао; оцветява си книжки; изрязва си картинки; плува в язовира; кара колело из квартала; скача в локви и гази в калта; тича навсякъде без умора, като на батерии :)
Просто е чудно как може за секунди да почувстваш, че правиш всичките тези неща наведнъж! :) Да изпиташ щастието от тях. Чудно е. Мислиш си и се усмихваш сам на себе си :)
Понякога ти стигат само един човек, една снимка, една песен, един разговор, един поглед, една усмивка, за да си пак дете.
Чисто. Уютно. Слънчево.
Photo by Old Picture of the Day
