Ей, настроенията ми се менят като времето през май!
Сега разбрах значението на израза You Made My Day!
Достатъчно е да те попитат: "А ти коя си?", да се запознаеш с някого, да си кажете няколко весели случки, да се разсмеете взаимно и сякаш дъга изгрява в небето! Има звездопад в сърцето :) Искрен смях. Гъделичкащото чувство те държи през целия ден. Сещаш се за случката и се усмихваш на себе си и на приятния спомен.
Смехотерапията е по-важна от всяка друга терапия!!!
Благодаря ти, Його ;)
29 май, 2008
28 май, 2008
Странно е...
...как раста. По-скоро остарявам. Или съм все още дете, а хората около мен са възрастни.
Всичко светско и материално ми е чуждо. Не ме впечатлява, не ме радва. Все по-често забелязвам, че отказвам да ходя по магазини, на клубове, барове, дискотеки... Всъщност никога не съм обичала да ходя на дискотека. Изглежда ми като мазно, потно, смрадливо, шумно място, чрез което хората си търсят партньор за секс. Съжалявам, ако съм го заявявала (писала) и се повтарям. Не се чувствам на място, не се чувствам добре.
Преситих се от модерното. Гладна съм за различното, духовното, културното, веселото, шареното, истинското.
Всеки път ме питате ЗАЩО не искам да идвам.
Не искам да стоя и тъпея, да пия, да зяпам, да изпадам в транс от циклеща музика, да гледам снобски физиономии, изкуствени момичета, смешни момчета, не искам.
Толкова ли е трудно да ме разберете?
Дали все още има естествени хора? Дали ще се излекувам от този страх, че един ден ще съм съвсем сама, защото нямам подходяща компания?
Стана някаква гадна статистика и тъжна традиция да се сдухвам в края на месеците, около балове и празници - всичко ми изглежда фалшиво.
"Не искам да мисля вече..."
"Стяга ми този град..."
"Но кой ли разбира..."
"Не искам да стоя на тясно..."
"Ще се махна от София..."
"Има някъде място за нас..."
Всичко светско и материално ми е чуждо. Не ме впечатлява, не ме радва. Все по-често забелязвам, че отказвам да ходя по магазини, на клубове, барове, дискотеки... Всъщност никога не съм обичала да ходя на дискотека. Изглежда ми като мазно, потно, смрадливо, шумно място, чрез което хората си търсят партньор за секс. Съжалявам, ако съм го заявявала (писала) и се повтарям. Не се чувствам на място, не се чувствам добре.
Преситих се от модерното. Гладна съм за различното, духовното, културното, веселото, шареното, истинското.
Всеки път ме питате ЗАЩО не искам да идвам.
Не искам да стоя и тъпея, да пия, да зяпам, да изпадам в транс от циклеща музика, да гледам снобски физиономии, изкуствени момичета, смешни момчета, не искам.
Толкова ли е трудно да ме разберете?
Дали все още има естествени хора? Дали ще се излекувам от този страх, че един ден ще съм съвсем сама, защото нямам подходяща компания?
Стана някаква гадна статистика и тъжна традиция да се сдухвам в края на месеците, около балове и празници - всичко ми изглежда фалшиво.
"Не искам да мисля вече..."
"Стяга ми този град..."
"Но кой ли разбира..."
"Не искам да стоя на тясно..."
"Ще се махна от София..."
"Има някъде място за нас..."
27 май, 2008
До обед и преди залез
Напоследък всички ми повтарят как било по-добре сладкото и хлебните изделия да се консумират до обед, защото иначе се пълнее. Не съм много по диетите, "не мога да правя такива неща..."
От два дни се опитвам да не ям след залез слънце. Пък сега излапах 3 малки сладки наведнъж - Snickers, Bounty и Mars. Ама нали преди обяд може? :D
Не ям месо, не пия газирано, не пия кафе и не пуша вече. Ходя всяка седмица на планина. Може да се каже, че живея здравословно :) Поне доколкото зависи от мен. Иначе сутрин дишам облаци прах, когато спре автобусът на спирката... Особено след като се изкъпя и тръгна за работа - прахолякът много добре полепва по още влажната ми коса, намазаните ми с крем лице и с вазелин устни. Ако съм сложила и спирала на миглите, и по тях. Качвам се в 11-ката, сядам си, хрускам си пясък и си чета книжка в задръстването, което този месец е ужасно. Рекордът ми е 2 часа и половина от Опълченска до Сточна гара. Вече не искам да имам и да карам кола. И колело не искам. Искам, ако условията са като в Унгария и Германия (давам ги за пример, защото там съм виждала райски алеи и права за колоездачите). Тук трябва да се кара с маска на лицето, иначе "прахотерапията" е гарантирана. Може би с метро е най-удобно и бързо. Но като нямам директно такова още? Пък и те строят толкова бавно, че внуците ми могат да намажат :) Иначе съм си измислила един резервен спасителен вариант - автобус-метро-малко пеша, който скоро ще пробвам.
Като прочетох пак заглавието, се сетих, че миналата седмица чаках автобус 85 и по обяд, и по залез, около 45 минути. Почти два часа съм прекарала на Лъвов мост. Така че има значение по кое време ядете сладко, но не и по кое време пътувате. По всяко време има ремонт и задръстване. Една жена на спирката спомена, че искат да направят билетите по 1 лв. от юли месец. Не знам, възможно е. Не съм чела новини. Не искам. Отвращавам се. А и настроението ми е бално сега.
Брат ми завърши. Порасна момчето. Неусетно. Издебнах го, докато си оправя косата на огледалото в колата. Като фотомодел е :)
Месецът в снимки.
От два дни се опитвам да не ям след залез слънце. Пък сега излапах 3 малки сладки наведнъж - Snickers, Bounty и Mars. Ама нали преди обяд може? :D
Не ям месо, не пия газирано, не пия кафе и не пуша вече. Ходя всяка седмица на планина. Може да се каже, че живея здравословно :) Поне доколкото зависи от мен. Иначе сутрин дишам облаци прах, когато спре автобусът на спирката... Особено след като се изкъпя и тръгна за работа - прахолякът много добре полепва по още влажната ми коса, намазаните ми с крем лице и с вазелин устни. Ако съм сложила и спирала на миглите, и по тях. Качвам се в 11-ката, сядам си, хрускам си пясък и си чета книжка в задръстването, което този месец е ужасно. Рекордът ми е 2 часа и половина от Опълченска до Сточна гара. Вече не искам да имам и да карам кола. И колело не искам. Искам, ако условията са като в Унгария и Германия (давам ги за пример, защото там съм виждала райски алеи и права за колоездачите). Тук трябва да се кара с маска на лицето, иначе "прахотерапията" е гарантирана. Може би с метро е най-удобно и бързо. Но като нямам директно такова още? Пък и те строят толкова бавно, че внуците ми могат да намажат :) Иначе съм си измислила един резервен спасителен вариант - автобус-метро-малко пеша, който скоро ще пробвам.
Като прочетох пак заглавието, се сетих, че миналата седмица чаках автобус 85 и по обяд, и по залез, около 45 минути. Почти два часа съм прекарала на Лъвов мост. Така че има значение по кое време ядете сладко, но не и по кое време пътувате. По всяко време има ремонт и задръстване. Една жена на спирката спомена, че искат да направят билетите по 1 лв. от юли месец. Не знам, възможно е. Не съм чела новини. Не искам. Отвращавам се. А и настроението ми е бално сега.
Брат ми завърши. Порасна момчето. Неусетно. Издебнах го, докато си оправя косата на огледалото в колата. Като фотомодел е :)
Месецът в снимки.
20 май, 2008
16 май, 2008
14 май, 2008
Дойде време разделно!
Преди малко Ирина Марудина ме зарадва с тази новина:
В София вече има завод за преработка на разделните отпадъци
УРА!
Следваща стъпка - да се забрани използването на найлонови торбички.
В София вече има завод за преработка на разделните отпадъци
УРА!
Следваща стъпка - да се забрани използването на найлонови торбички.
12 май, 2008
Абонамент за:
Публикации (Atom)