Вик за природата - да спасим заедно Странджа

Да, истина е. Прочетох го няколко пъти и ми се насълзиха очите:
Съдът, община Царево и инвеститори заличиха Природен парк Странджа.

Когато се подписах пред НДК, вярвах, че ще успеем.
Днес не мога да повярвам, че това се случва.
Човекът е само един самотен консуматор.
Планините и морето си отиват :'(

Снимки от протестите:

26 юни, НДК

29 юни, на Попа

2 юли, Орлов мост

Вижте снимките и на другите:
Н а б л ю д а т е л
Индимедия
http://tropot.net/photoblog/
Хронология на протеста: ден втори
Фотогалерия в Dnevnik.bg
Фотоесе на LeeNeeAnn

За хляба и конопеното семе

Преди малко от Ирина Марудина разбрах, че от КЗП не одобряват посланието върху опаковката на хляб Бонус с коноп и са издали заповед за спиране на тиражирането й.
Признавам, че това със задраскания полицай е грубо и излишно, опаковката може да се смени.

Хлебопекарната ДАУНТАУН нито е първата, нито последната, която произвежда такъв хляб.

Другите опаковки:





Какво да кажем за останалите храни? Като напишете "hemp food" в Google картинки, какво ли няма - сладкиши, соленки, брашно, олио... Разнообразие от продукти.

Зелено, полезно, вкусно. Да ви е сладко.

Когато си тъжен...

Не знам дали сте забелязали, но винаги когато се натъжите за нещо, се появяват добри хора. Като ангели изникват от нищото! Мрачният ден става слънчев, усмивката ти се появява и вече си щастлив :)

Сутринта ми беше много криво, но в рейса срещнах едно момче от танците, което ме изслуша и ми олекна. Славяне, благодаря ти.
После дойдох на работа, отворих Last.fm и видях, че някой ми е подарил абонамент. Камене, благодаря!
С колежката ходихме до магазина и много се смяхме. Ваня, благодаря и на теб.

RL, благодаря ти, че ми се обади за джаза в парка и за фототерапията ;)

Благодаря на всички хора, които са до мен в гадните моменти. А както казват в Stereo Love - единственото сигурно нещо на този свят е самотата. Трябва да се пазим от нея.
Благодаря ви, приятели!

Поздрав за всички с любимата ми песен на SamaYra - Има някъде.

Има някъде един човек,
винаги може да те разбере.
Има някъде едно дърво,
на което се качваш, щом ти е само.
Има някъде едно око –
от него топло ти става, то те гледа с любов.
Има някъде един прозорец,
който щом погледнеш, виждаш розов слон.

Припев: (х2)
Часът и мястото на срещата са известни –
това е твоят град, до него има влак,
ще взема кучето, ще опаковам багажа,
ще се преселя там – в твоя град.

Не искам да виждам и да чувам никой,
който ще ми напомня за реалността.
Ще избягам без предупреждение,
ще мога да почувствам малко самота.
Ще се махна от София и гадния дъжд,
ще посрещна зората, слънчево небе,
светли улички, мирис на трева,
твоят град е така... Ще се преместя там!

Красиви жени в театъра

Гледахме "Красиви тела" в "Сълза и смях". Приятен, забавен и весел диалог. Жените ще открият черти от характера си в героините. Любопитните мъже пък ще разберат какво толкова правят жените на едно женско парти. Разбрах, че сме едни кокошки, които размишляват за нещата прекалено много, драматизират, лицемерничат, хвалят се пред останалите и не знаят какво искат. Клише е, но е факт, че зад всеки тежък и труден характер се крие някаква мъка и болка. Така ще преживеете историите на шестте жени.

Едно голямо БРАВО на:
1. Влади Люцканов - режисура и музикално оформление (има страхотни джазови изпълнения, които са точно по мой вкус).
2. Искра Ангелова, която е превела пиесата и играе добре (бях я гледала само по телевизията).
3. Останалите пет красиви жени, които ме накараха да се смея, да плача и да се замисля за живота - Силвия Лулчева, Стефания Колева, Нети, Нона Йотова и Кристина Янева.
4. Ненчо Илчев, който присъства само на екрана, но винаги ми е бил много симпатичен.

Няма да мине и без критика. Напрягах се, за да чуя репликите. Въртях се на всички посоки, за да виждам сцената... Дано да ремонтират театъра през лятото.

Не знам как става така, но винаги около нас сяда по някой простак, който ще шуми, ще крещи и ще ме дразни. Този път имаше едно момче, което си изплю шумно изгризания нокът по време на най-тъжната сцена и в най-голямата тишина в салона. Едва се сдържах да не се изсмея. Пернах го през ръката, която беше от моята страна, за да престане, а той започна да си гризе другата!!!
И винаги ще има хора, които не са чули, не знаят, не се сещат, че трябва да си изключат звука на мобилните телефони... Сетих се за Яни Йозов как веднъж по време на представление се ядоса на едни шумни младежи, наведе се напред и им каза: "Вие никога ли не сте ходили на театър?!".
Няма оправия. Трябва да се абстрахираме от дразнителите.


Докато четях тази статия за книгата "Офисният живот: Шокиращата истина", имах чувството, че е писана за мен и колегите. Не искам да съм "жив мъртвец". Затова отивам да си направя план и да си свърша работата.