Дали е нормално да нямам никакво време за себе си, за гаджето си, за приятелите си, за планина и за почивка?
Колко ще продължи това?
Колко ще издържа така?
Засега стискам зъби с насълзени очи и чакам да дойде средата на март месец, когато лудницата би трябвало да намалее...
Приятели, вярвам, че ме разбирате.
Калине, моля те, бъди до мен.
Ще се справя.
Обичам ви.
Поздрав с 'Моно' на Остава.
