Пфу!

Нямаше представление снощи. Главната актриса се разболяла и пропадна всичко. Май няма да си презаверяваме билетите и ще ни връщат парите.

Преди малко се бях разстроила. Отидох на обяд. Връщам се и каква песен ме посреща от foobar-а: Don't Have to Be So Sad на Yo La Tengo. Усмихнах се :) След малко ще ми мине.

А е толкова приятно и слънчево. Искам да се разхождам и да пия бира в някоя градинка, а не да стоя в офиса зад щорите.

Времето ще бъде слънчево

Факти:

Днес ми е усмихнато :)
Грее слънце. Радвам му се.
Ама какъв студен вятър духааааа, щеше да ме отвее.
Забравих си кърпичките. И качулката на якето.

В рейса четох "Пилешка супа за душата - втора порция". Хуабви разкази. Някои ме разплакват даже. Други ме изпълват с любов и радост. Преди години четох първата част, но сега мисля всичките да ги прочета.

Малко ми се спи.
Вчера с Калин направихме 8 месеца! Колко е хубаво да ни е хубаво ;)
Майка ми пише есе. Не за мен, аз вече не уча. Дано стане добре.

Гладна съм. Чакам Joneff да дойде и да обядваме.
Слушам Astor Piazzolla. Велик е. Свири на пиано, цигулка и китара. Емоционален. Драматичен.

Довечера съм на театър в ТБА - ТРАМВАЙ ЖЕЛАНИЕ. Исках да гледам и постановката в "Сълза и смях", но си взех билети за другото. Често се чудя защо в България от всичко си имаме по две?

Седмичник

Знам, знам, знам. Пак не съм писала от доста време. То това моето се превърна на седмичник или месечник... Ама какво да направя, като трябваше да довърша каталога, за да го изпратим в печатница. Е, вече е готов, сега остава да го пратим на фирмите. Още не сме решили с куриер или по пощата. Миналата година от "Български пощи" много се изложиха! Половината пакети се върнаха, а останалите са пристигнали със закъснение от 1-2 седмици, което на нищо не прилича!

Какво интересно за мен? Ами... бях 2 пъти на кънки. Горе-долу добре се справих. Ама много мърморих. Всеки път се убеждавам, че този спорт не е за мен. Не знам защо, но ставам все по-зле, не се научавам. Има хора, дето се качват веднъж и следващия път карат перфектно. Знам какво се прави с краката, но нещо не успявам да си наглася стойката и по-точно колената и да се приведа напред... Нищо де, забавлявах се :) Гадното беше, че дори новите кънки смърдят отвратително на крака, ама аз съм хитраааааа и си взех резервни чорапки :)

Бях на театър на 7 март - "Г-жа Стихийно Бедствие" със Стоянка Мутафова. Много се смях! Все едно гледах баба ми и мене си.
Тази вечер също съм на театър, на една не толкова нова постановка, която не успях да я гледам досега - "Охранители". Георги Къркеланов беше неотдавна в Еврейския дом и ни покани. Но чак сега успяхме да си купим билети.

Много се ядосвам, че напоследък няма билети за театър и няма къде да спиш по планините през почивните дни. Много модерно е станало явно! А това са двете неща, без които не мога! Трябва да си запазваш места 1-2 месеца по-рано...

Сега слушам една доста интересна българска група - "Под дъжда". Напомнят ми малко за "Нова генерация". Свирят dark wave, харесват ми!

В редакцията се носи ужасяваща миризма на каталози, лепило и лак. Имам чувството, че съм се надрусала. Замая ми се главата, затова спирам да пиша. До следващата седмица ;)