В сряда, на 17.07.2019 г., си отиде баба ми, майката на майка ми... Беше като моя втора майка, тя ме е гледала като дете, а после живяхме повече от 20 години заедно - като роднини и съквартиранти :'(
Никой не ни даде обяснение какво точно е станало. Но за възрастните хора никой не дава грижа и не ти обяснява. Преди две години оцеля и се възстанови след тежка тричасова операция на червата заради спукана херния. Може би за да успее да дойде на сватбата ни и да се порадва... След това имаше падане, но без счупвания. Ходеше си, вярно, с два бастуна, но си ходеше сама. И ето че преди месец падна на един праг и счупи тазобедрената кост. Решихме, че ще бъде мъчително да я гипсират и да лежи половин година...
В деня на инцидента майка ми викнала Спешна помощ, те се пробвали да се свържат с няколко болници, но никой не вдигал телефоните, само частната ортопедична болница Витоша отговорили и я закарали там. Срещу 2300 лв. и дарена кръв я оперираха успешно и сложиха пирон. Това звучеше по-добре от гипса, махнаха шевовете на 15 юли и очаквахме скоро да може да започне рехабилитация и раздвижване...
В дом „Дълголетие“, където живееше от няколко години, имат болнично (в кавички), където я приеха, вместо на 7 етаж, където имаше стая, защото не можеше да се обслужва сама. Уж там има персонал, който се грижи (пак в кавички) за болните. Трябваше да ѝ дават храна, вода и лекарства. Но забелязахме, че само оставят таблите с храната на шкафа и никой не се занимава с лежащо болните. Тя не можеше нито да става, нито да сяда! Лекарството го пъхаха в устата, да го смуче, без да ѝ дават вода, за да не сменят памперси толкова често... После се оказа, че на смяна са само 2-3 жени от персонала за 40 болни и не смогват с всичко, а и не им се занимава. Разбира се, имаше и свестни, но повечето бяха мърлячки и много прости жени, без извинение и без предразсъдъци. Кой друг да отиде да работи там толкова тежко нещо за толкова малко пари?! Да не говорим, че в стаята ѝ имаше луда жена, около 60-годишна, която непрекъснато повтаряше как трябвало да пукне, че на никого не е нужна, че е изкуфяла чума и какви ли не други глупости. Болките, празните приказки и обиди допълнително утежняваха ситуацията :(
Майка ми ходеше всеки ден да я храни, поне едно нормално хранене да има за деня. И да пие вода, защото беше слаба след операцията и антибиотиците. Аз ходех през уикендите. Болеше я много. Целият опериран крак беше лилав, питахме доктора, било нормално уж...
Един от дните имаше треска, вероятно от обезводняване. И викаше. Когато я питах какво я боли, каза: „От главата до петите, боли ме до кръв“ :(
На нас ни се струваше, че се подобрява, имаше добри и лоши моменти, говореше, не беше съвсем адекватна, вероятно от упойката, защото и при предната операция беше така. Вярвахме и се надявахме, че ще се подобри. Обсъждахме как ще вземем количка и ще я разходим малко из двора на дома... Е, да, ама не...
Три дни след махането на конците започнаха много силни болки, инжекциите течен аналгин спряха да ѝ действат. Не искаше повече да се храни, да пие вода, повръщаше ги, викаше с глас от болките и беше мъчително. Помолихме отново за обезболяващо - имаха само течен аналгин... Другите обезболяващи бяха с рецепта, а докторът идваше 1-2 пъти седмично там. Биха ѝ аналгин, надявахме се да поспи и да продължим с нашата
щафета. Но няколко часа след това ни се обадиха, че е починала :'( Не можех да повярвам! Бях в офиса по това време, звънеше ми клиент да му предам материалите, аз слизам и плача, всичко продължава, но не е същото...
Чистенето на стая или къща след починал човек е тежко и мъчително - документи, лични вещи, спомени... Дрехи, обувки. Сълзи... Едва вчера си загубил близък, тъгуваш, имаш буца в гърлото, а на следващия ден няколко жени от персонала нахлуват в стаята и като хиени питат какво ще ги правиш нещата ѝ, започват да преглеждат и да си разпределят помежду си
благата. Бяха взели още на същия ден лекарствата за мазане, мокрите кърпички, памперсите, всичко... Нелепо е например как се дърпаха пред нас, спорейки кой да вземе новото бельо, което тя не е ползвала, защото си е кърпила старото... Отвратително!...
Взехме само личните ѝ вещи, стихове, дневници, документи и някакви неща, които са ни спомен и не искаме да ги взимат чужди хора. Не сме суеверни, нека се ползват тези дрехи и обувки от другите възрастни в дома, но защо трябва да става по тоя грозен начин?
Няма да описвам погребението, само ще спомена, че гробарите започнаха да просят пари за работата и да ни предлагат на гроба ѝ различни услуги... Човек тъгува, а те търгуват, няма време, хора умират всеки ден, що пък да се съобразяваме с мъката на близките?!
Сигурно вече навсякъде е така, но през последните години изпратих няколко близки и нямаше такава наглост. После ми се случи нещо
странно,
което прекъсна за момент отвращението и мъката ми.
Седмица по-късно не спирам да си задавам въпроси... Знам, че Бог знае най-добре, а ние нищо не знаем. Но ЗАЩО? Какво стана? Какво се обърка? Дали преливаната кръв е била подходяща? Дали не объркаха лекарствата и не получи дълбока венозна тромбоза? Дали не я довършиха с тоя течен аналгин след обезводняване и отслабване на организма? Дали ако я бяхме гипсирали, щеше да издържи? Хиляди въпроси се блъскат в главата ми...
Знам, че не бива да се виня и да
човъркам, но
ми е мъчно и ми се искаше да поживее още малко... Това лято исках да ѝ подаря стихосбирка с автограф на мой приятел, да изберем по-добрите от нейните неща и да ги отпечатаме в книжка... Но тези дни не дойдоха.
Прости ни, бабо, че не успяхме да изпълним една твоя мечта! Дано ни е за урок да не отлагаме важните неща!
Моля се да не падаме, когато остареем. Нито тялом, нито духом.
Сбогом, звездичке!
