Break free

by thingsweforget

Да, точно това ще направя. Нямам спешна работа, а утре започва голямото четене...
Отивам си. Отивам на плуване! :)

Online

by doworkdesign

Пирин 2009

От работа нямам време да разгледам и да кача някъде снимките от екскурзионното...
В събота обаче бях на гости на нашите, прехвърлих им няколко файла, та те ми сглобиха панорамата от Тевно езеро.
Пирин, липсваш ми!



Още снимки от Пирин в Picasa.

6 малки-големи неща

Не обичам първия ден след отпуската, когато трябва да наваксвам с всичко, което стои и ме чака.

Върнах се от осемдневен преход в Пирин. Беше прекрасно за очите и психиката и тежко за краката и гърбината. Скъсах си (в буквалния смисъл на думата!) туристическите обувки и сандали от ходене по чукарите! Банско - Бъндерица - Демяница - Тевно езеро - Безбог - Пирин - Рожен - Мелник - Рупите. На Кончето чувствах страх, възторг и опиянение, а гледката от връх Полежан е незабравима! Езерата в Пирин са прекрасни! В Мелник е адска жега и задух. Пясъчните гъби са се "стопили" или поне аз не ги видях, а в моите бегли детски спомени си мисля, че имаше такива. Виното е разкошно и така опива... Но поне не боли глава. Чак сега разбрах, че това е най-малкият град в България - около 300 души!
Снимките по-нататък. Нямам време да ги зърна на монитор даже...


След бърз преглед на блоговете видях, че Янето ме е тагнала за 6 не-важни неща, а Бу е започнала "щафетата" :)

Трудно ми е да се огранича в тази бройка, затова ще напиша първите шест, които ми дойдат на ума и ме правят щастлива:

1. Прегръдката. Успокоява ме и ме зарежда във всякакви моменти. Важното е да е топла и искрена, няма значение дали ще е с любим, приятел, или непознат човек.
2. Просторът. Сама или с компания, обичам да съм на открито, не понасям затворените и задушни места. Обичам да съм в планината - въздух, върхове, езера, извори, поляни, похапване на горски плодове, изгреви, залези, луна, звезди. И морето обичам - аромат, пясък, вода, вечерни разходки, мента, миди, камъчета, вълни, замъци. Мечтая да пътувам по непознати места.
3. Изненадите. Карат ме да се чувствам специално. Оставят трайни приятни спомени.
4. Хобитата. Откъсвам се от света чрез тях и се чувствам новородена и заредена - плуването, танците, фотографията, книгите, филмите, театърът, музиката.
5. Шоколадът. Млечен, натурален, с ядки, с марципан.
6. Чаят. Бял, ройбос, мащерка, букет... с кафява захар или мед.

Има още много малки неща, за които сигурно съм писала в блога си през годините. Когато ми стане тъжно, сигурно ще се връщам към този списък. Вече имам готова "рецепта" за щастие :)

Ще се радвам да прочета кои са "малките не-важни неща" на: Вес, Камен, Биби, Петър, Мони и Ицо.

С извинение, ако вече са ви поканили и/или сте писали. Не го приемайте като ангажимент и задължение "Предай нататък". Който има желание да сподели, може да го направи тук като коментар или в блога си с линк към тази публикация и началната на Бу.

Търси се...

Кафяво портмоне от плат с лична карта, лични документи и около 50 лв.

Хич не започва добре този понеделник...
Трамвай 22. Седях с раницата в скута и си четях книжка. Видях един възрастен дядо с бастун и му отстъпих... Дойде и моята спирка - Дондуков и Левски. Тръгнах да се разминавам с хората, за да сляза. Държах си ръката на раницата отпред през цялото време. Колко трябва да са ловки, хитри и бързи?! Как успя да си отвори с ципа една малка дупка, да си провре дебелата мръсна ръка вътре и да го изрови, без да разбера?!!

Заподозрян: мъж, на около 45-50, едър, тъмен. Беше зад гърба ми. Помолих го да мина, а той: "Ще ви направя място, не се притеснявайте!" Нещастник!
А уж винаги съм нащрек. Много, ама много ме е яд!!!

Ходих до районното и сега съм с невалидна лична карта... Не ми дадоха никаква бележка. Питах ги, нямало нужда... Чудя се да чакам ли някой добър човек да ми върне картата (както преди години), или да отида да ми издадат нова?

За професия "джебчия" в ТЕМА.

Приятелите по живот

Приятелите по литература
си говорят за литература
Приятелите по филми
си говорят за филми
разговорите им са весели
и забравят всичко друго
Приятелите по живот
си говорят за живот
работа, бъдеще, семейство
разговорите им изобщо не са весели
и само дишат и въздишат

У Цин в napanem 3.

Разходи

Днес няколко пъти се опитвах да пусна факс на едни клиенти, но все ми даваше Communication Error. Обадих се на поддръжката в Орбител, тъй като ползваме IP телефония през тях. Номерът на конкретния клиент е към Спектър Нет. По принцип има ограничение за избиране на 0700, 0800, 0900, справки и други услуги на БТК, но не и за телефонните номера на Спектър Нет. Да, но връзката чрез факса не се получи. Смених кабелите с директната линия към БТК и... О, чудо! Изпратих го без проблем. Аха, значи повредата не е в моя апарат! Обадих се отново.

Какво се оказа? Според статистиката в Орбител има успешно проведен разговор! Но кое е по-лошото?! Този разговор се таксува, въпреки грешката в комуникацията и това, че документът спира още в началото! Момчето от поддръжката каза, че съжалява и ще продължи да разследва какво се случва и защо. Той не е отговорен и нищо не може да поправи.
Знам, че всяко свързване се таксува, но не съобразих, че даден факс сигнал означава "успешно свързване" за машините... Ако се бях сетила по-рано, нямаше да пробвам 4-5 пъти (както ме инструктираха) и да навъртам сметка на фирмата...

И защо ние да плащаме за проблемите в комуникацията между конкурентните оператори?

Разхищение

Предизборните листовки не са ли прахосване на средства по време на криза?! Пари за печат, превоз и хонорари на раздавачите...
Колко дълъг е "животът" на тези листовки? От печатницата до микробуса, после от раздаващия в ръцете на минувачите и след 100 метра – в близкото кошче...

Разговор

Сега видях, че последните ми три заглавия започват с 'Раз-' :)

В автобуса съм и пътувам към офиса. До мен седят баба и дядо и се карат.
Бабата:
- Ядосваш ме постоянно, за да умра! И какъв е смисълът на живота?!
Дядото:
- Е, някои хора умират щастливи! Това е смисълът!

Разбирателство

Никой никого не разбира. Никой не изслушва другия. Всеки иска да се наложи. Всеки се мисли за прав и опитен. Откъде идва тази гордост? Защо не уважаваме мнението и решението на останалите?!! Защо постоянно поучаваме и манипулираме?!! Защо все даваме съвети, без да са ни ги искали?!! Защо често се бъркаме в живота на другите и си мислим, че сме оторизирани от Б-га да променяме хората?!!

А уж сме заедно, за да си помагаме... Да не се заблуждаваме, че някой може да промени принципите и навиците си...
Различни поколения не трябва да живеят под един покрив, ако не са готови да правят компромиси, за да постигнат разбирателство.

Разнообразие

Всекидневието се опитва да се вкопчи в мен със сивите си остри нокти и да ме убие. Не му се давам. Не още! Не искам да съм негатив! Не искам този ден да е поредното квадратче в календара! Започвам сама да променям навици и традиции...

Слизам 3 спирки след моята, ходя пеша през парка, дишам дълбоко свежестта, поемам аромата на цветята, слушам песните на птиците... Събирам си за целия ден.
Слизам 2 спирки след моята и вървя по малките улички зад ИСУЛ. Откривам, че се стига по-бързо! Един навъсен дядо върви срещу мен по тесния тротоар, гледа страшно и явно не му харесва това, че трябва да се разминем. Свивам се, но той все пак ме блъска грубо с рамо. Колко лоши са станали хората. Изнервени. Груби. Злобни.

Променям, каквото мога. Трудно ми е да приема това, което не мога да променя.

Вчера в автобуса четох книга, днес LIGHT, утре GEO. Попивам.

В ресторанта си поръчвам различни неща всеки ден. Търся. Експериментирам.

Снимам с лентов фотоапарат, снимам с цифров фотоапарат, "снимам" само с очи.

Сменям плейлиста. Не знам какво ми се слуша вече. Търся нещо, което да ме завладее, да ми допадне и да не ми писне.

Замислям се кои неща не са ми омръзнали. Има такива. Една и съща работа, но с различни случки. Едни и същи пътечки на Витоша, които всеки път ме очароват. Един и същи 50-метров басейн, където се чувствам свободна. Едни и същи танци в неделя, които всеки път са ми приятни. Едни и същи хора, а не ми омръзва да ги гледам и слушам. Залезите и изгревите са различни всеки път...

Трябва да обичаш и да търсиш различното, за да не се отегчиш. Имам чувството, че различните хора са застрашен от изчезване вид. А може би е крайно време да спра да ги търся и да открия себе си.

"Симптомите" са налице и е време да взема "предпазни" мерки. Да потърся съвършеното "лекарство", наречено разнообразие.

Tired

Благодаря на I can read.

Post-it мисли, които не бива да забравяме: Things we forget.

Снимки от миналото

Днес ми пратиха един сайт, където има невероятни стари кадри от България:
http://www.lostbulgaria.com

От известно време следя и един чужд блог със стари снимки: http://www.shorpy.com

Колко по-трудно е било да снимаш тогава. Въпрос на попадение, късмет, момент, ефект, светлина, а сега всеки щрака като луд, без да брои кадрите дори...

Намерих и един блог със стари фотоси: Old Picture of the Day

Wait for me

Така се казва новият албум на Moby.
Записан е в домашни условия - миксиране, вокали на приятели и авторски рисунки за клипчетата.
"I ask that you listen to the album from start to finish even just once."
Мисля, че ще го слушам повече от веднъж :)

Ето част от дъждовно-слънчевото (или по-скоро дъждовно-лунното) настроение на албума:



Чуй албума онлайн: Exclusive First Listen

HOME & Earth - филми, които си заслужава да видим на голям екран

Целият филм в YouTube. С приятел сподели, природата пази!

Гледах го на голям екран. Хубав и тъжен филм за крайности, безкрайности, контрасти, противоположности, безотговорности, нахалство, алчност, лакомия, безразсъдство, прахосничество, строежи, погубване, обезлесяване, осакатяване и загрозяване на природата. Грабене с пълни шепи на малкото, което е останало. Красиви картини, страшни картини, тревожни факти... Земята умира заради нас. Проекти, вдъхващи надежда в опазването на околната среда през последните години. Уникални кадри от кътчета по цял свят.

Случайно попаднах на Earth - още един интересен нов филм за животните и Земята, но от Disney. Не го намерих по кината в България :(

Дъждът

Дъждовни мисли за танцуващи капчици в локвите, по перваза и прозорците, красиви облаци, дъга, мокра и свежа трева, кал в планината, мирис на гора и гъби, чай в хижата...

Дъждовни снимки във Flickr. Прекрасни дъждовни бокета пак там.

Дъждовно четене в Библиотеката.

Дъждовна музика. Търся си песни из плейъра, съдържащи 'rain'. Имам цели 56 :)

Слушам приятни инструментална звуци, които открих вчера в Jamendo: Zmitser von Holzman.

Като изключим болките в коленете, обичам да вали. Дъждът ми действа успокояващо, освежаващо, пречистващо и вдъхновяващо.

Чао, Facebook! Честит ви Spokeo!

В началото ми харесваше, че всичко е накуп, че мога да следя всичките си познати и приятели на едно място, независимо в коя държава се намират. Но от един месец започна адски много да ме дразни и да ми губи времето. Може би сама съм си виновна, защото не го "дозирам" равномерно. Но как се преглеждат събития от над 300 приятели за 1 час?!

Ангажираща, обсебваща и задушаваща мрежа. Досадна връзка, която се чудиш как да приключиш, но ти е любопитно какво ще стане и продължаваш да се мъчиш...

Деактивирах си акаунта. Получих съобщение, че ще им липсвам и се надяват да се върна скоро. Пък аз се надявам да не е скоро. Прелях от информация, снимки, линкове, резултати от тестове и т.н. Ако някой има нещо много важно за споделяне, имам лична и служебна поща, а след 17 ч. - skype и icq.

Чувствам се свободна, полезна и доволна. Надявам се да не получа абстиненция и депресия от липсата на "дрогата".

Ново!!!
Преди малко съвсем случайно открих нова клюкарщина и воайорщина: http://www.spokeo.com
Честито на вманиачените! :) Пу да не съм от тях! Нищо, че логото им е с таралеж!

Труфаки кокаки

Ре-кла-ма!
Името е смешно и странно. Гръцка му работа...
Много вкусни кокосови сладки. Не стават за наяждане. Само за десерт :Р
И тия Е-та не са от вредните, проверени са :)

If и have to

...Little things I know they're real
They make my soul complete...

Armin van Buuren - If You Should Go


...I have to lose
I have to try

Have to trust
I have to cry
I have to see
Have to know that I can be myself...

Armin van Buuren - Stay

Сарваш 2009

Бях за една седмица в Сарваш, Унгария - семинар за израелски танци.
Разглобена, изтощена, изморена, обезводнена, недоспала, но толкова щастлива :)