Сметките на М-тел

Сутринта бях първа на опашката в М-тел, много исках да си платя надписаните суми :)

- Сметката ви е 71,99 лв.
- Ама на сайта пише, че имам кредитни известия за 35,36 лв. и 2,88 лв. (даже си бях отпечатала информацията - в случай, че сайтът им се скапе или системата им забие).
- А, да, имате. Ако искате, мога да ви ги приспадна към тази сметка.
- Искам (плащам само разликата). А да знаете какви са тия номера 01010, 09999, 01723 и 018423?! В разпечатката пише, че съм пращала съобщения към тях, а към този последния 1 SMS ми струва 5 лв.!
- Не, не знам. А дори и да знам, нямам право да ви давам такава информация. Може да сте натиснали нещо случайно в джоба или раницата.
- Е, нали ще ми излезе в изходящи есемеси, аз си ги следя, не съм имала такива номера.
- Не знам, съжалявам. Можете да подадете ИСКАНЕ за преразглеждане на сметка.
(Разбира се, че ще подам. Нали благодарение на въпросното ИСКАНЕ имам кредитни известия за общо 38,24 лв.). Имате още една излязла сметка, ще я платите ли сега?
- Не, не искам да я плащам сега. (Те са некоректни към мен, а аз ще им плащам две сметки наведнъж, виж ти.). Искам да ви питам и още нещо - на каква роуминг тарифа съм в момента, защото преди няколко дни видях, че обаждане от Румъния до България ми струва 2 лв. на минута?!! Излиза доста солено, нали уж има евротарифи?
- Останали сте на стара тарифа за роуминг, сега има нова - FREE2GO, но в момента не мога да ви прехвърля, тъй като системата не работи. (То в последните 6 месеца нещо работи ли ви като хората?!). Заповядайте следобед. (Да бе, аз ще си прекарам деня в чакане по опашки в М-тел).
Благодарих учтиво и си тръгнах.

Ако си бях замълчала, щях да си платя всичко. Нищо, че имам кредитни известия. Защо да ми ги приспадат, като могат да си мълчат и да ме мотаят...

Сега остава да разбера какви са тия тайни съобщения и да си сменя роуминг плана.
Почти се преборих.

НОВО! Сайтът работи, справките са достъпни, фактурите ми са изчислени. Браво!

Писмо до М-тел

Здравейте,

Не разбирам защо фактура, която е издадена на 27 март (за периода декември-януари), получавам на 21 април?
Твърдите, че има 60 дни за плащане на фактурата, но от 21 април до 25 април са само 5 дни!!! При това почивни!

Кога най-после ще започнете да предлагате качествени услуги?!

Поздрави,
Разочарован абонат

П.П. От 12 години съм абонат и изряден клиент, който си плаща сметките винаги навреме. Сега искам да се махна, а не мога - на договор съм. Е, мога, ако си платя неустойките. Ех, само ако имаше един четвърти свестен оператор... Мечти...

Уморих се да следя, да проверявам и да се обаждам за всяко писмо и фактура. Да си губя времето да ви чакам да вдигне някой от заетите ви оператори, да чакам по опашки, за да си платя сметката, да подам жалба и да получа кредитно известие.

Вече ми се струва много по-лесно и по-приятно да не използвам мобилен телефон!

Пролетно почистване?! По-скоро пролетно замазване!

Тази сутрин станах свидетел на безумието на почистващите в район „Овча купел“...

Стоя си на спирката и си чакам автобуса, а там - 10 момчета от ромски произход, наети да съберат пясъка и боклуците по улицата. 10 момчета с по 10 лопати и 10 чувала!!! Картината е следната: 1 момче загребва с лопатата пясъка, който грижливо е събран на купчинка, и го мята на тротоара! След това друго момче го заглажда с лопатата отгоре, за да не си личи. Останалите стоят и гледат с празни чували в ръка!
И днес, както духа силен вятър - напълниха се очите, ушите и косите на хората на спирката...
Що за простотия е това?!! Изгледах ги лошо, те ми се хилят. Не посмях да направя забележка, че то си е за страх, когато са повече.

Звънях на общината ни, но на посочения телефон за „Екология и чистота“ (и правилно е в кавички отделът), никой не вдига. А сега кажете на кого да се оплача (освен на Арменския поп)?
И кога най-накрая ще започнат да глобяват „кифлите“ и „кроасаните“, които си хвърлят фасовете по спирките и в шахтите?!

Явно трябва да се примирим, че цял живот ще си стоим в мръсотията и дупките :(

10

10 месеца в новото издателство (LinkedIn брои, не аз).
И 10 години в старото. Зад гърба ми. Кога са минали?!

Какво нещо е времето. Как неусетно се изплъзва пред очите ти - монитора, договорите, писмата, телефонните разговори, крайните срокове, лафовете, разменени с колеги и клиенти... Съботните разходки на планина, неделните танци. Вечно недостатъчните дни за срещи с приятели, море или екскурзия. Все недоспали, замислени, зачетени, разсеяни, анализиращи, търсещи приключения.

А все още съм едно чувствително хлапе. Баба ми все казва: „Човек вътрешно не се променя.“ :) Дали?

Никакво доверие на М-тел!!!

Преди време си смених тарифния план на Surf & Talk. При подписване на договора с тях попитах дали трябва да въвеждам отново номерата в „Семейство и приятели“ и получих отговор, че не е необходимо - щели да използват тези от предишната тарифа. И им повярвах! Грешка!!!

Съвсем скоро реших да си проверя сметката (минали са само 2 седмици след новия договор) и се облещих:
Текуща сметка: 112,73 лева.
Общо минути за Вашата отстъпка Семейство и приятели: 2000:00
Изразходвани минути 0:00

Току-що изчаках на *88 много търпеливо и се оказа, че нямам нито един номер в отстъпките за семейство и приятели. Автоматично се нулирали!

Ясно ли ви е, че ако не се обадите, не изчакате поне 15 минути да ви вдигнат и не се оплачете, ще трябва най-съвестно да си ги платите?!!

Към М-тел: КОГА НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ ЗАПОЧНЕТЕ ДА ПРЕДЛАГАТЕ КАЧЕСТВЕНИ УСЛУГИ?! ДОКОГА ЩЕ СПЕСТЯВАТЕ ИНФОРМАЦИЯ НА ХОРАТА С ЦЕЛ ИЗМАМА И КРАЖБА?!

Към абонатите: ОТВАРЯЙТЕ СИ ОЧИТЕ И УШИТЕ, ЗА ДА НЕ ВИ ОКРАДАТ ПАРИТЕ!

(И да, „облегнала съм се на Caps Lock“, защото съм бясна и главните букви изразяват точно това в Интернет!)

Статистика

Прекрасна статистика в Google Latitude. Само дето е генерирана през почивните дни...
Цел: парчетата от тортата да останат така и през седмицата :)

Защо не можете да си намерите работа?

Защото първо трябва да се научите да пишете на кирилица - грамотно, стегнато, а после да изпращате навсякъде автобиографиите си. И mail адресите ви да не са нещо от сорта на picha, shefa, mafiozo, kuklata, malkata_zapalka, kuchkata и т.н., а да съдържат името и/или фамилията ви.

Е, понякога се случва портал като dir.bg да те шокира със съобщенията си:

(Идентификация се пише и изговаря много по-лесно от обърканата дума. Потвърждавам и верифицирам би трябвало да са синоними. Лесно се помни, че ако има на, в, от, с, за и т.н. преди съществителното от мъжки род, се използва кратък член.)

И клиенти в бързината да измислят бисер като този:

По-добре „прочети, погледни и изпрати“, отколкото да бързаме и да „раждаме“ бисери ;)

Сюжети

Животът в социалните мрежи и българските филми се изчерпва с: дрън-дрън, фук-фук, мрън-мрън, чук-чук и тц-тц :)

Забравих - и „Наздраве!“ :Р

Галено

Колко е хубаво да ти измислят различни имена, производни на твоето и на прякора ти!

Ем, Еми, Емо, Емс, Ема, Еме, Емче, Емчо, Емичке, Еменце, Емсуърд, Емили, Еж, Ежко, Ежка, Ежи - направо се размеквам :)

Добавям още 3: Емикс, Емсън и ЕмСънчо :Р

И още 2: Ежикс, Ежлис :)

Мот-мот

Хиляди регистрации, пощи, съобщения, новини, коментари, мрежи, абонаменти, известия, предложения, споделяния...

И повечето от тях - загуба на време!

Колко малко полезни и интересни неща/сайтове/хора има в Мрежата. Ровиш с часове, а колко от погледнатото/прочетеното си заслужава?!

Трябва едно сериозно пролетно почистване и филтриране на цялата тази информация!

снЕжковци

Авторът на мини-снежковците е неизвестен, но бяха най-голямата атракция тази събота на Витоша :)
Уж беше топло, уж грееше слънце... и като заваля един дъжд - тичахме с котките по леда надолу! Но разходката е приятна по всяко време ;)

Предай нататък и върни

Хубаво е да започва с добринки новата година!
Ето 2 случки от 02.01.2011, в които е замесена моята баба :)
Да ми е жива и здрава, че не се предава да прави добро!

Имаме т.нар. духалка - вентилаторна печка, но рядко я ползваме. Решихме, че ще я подарим на една позната, когато нейната се развали, защото у тях е кучи студ.
На 2 януари баба ми й се обади да я чуе какво прави и жената изплю камъчето, че печката й се скапала. И така баба се втурна да носи нашата. На връщане обаче намира мобилен телефон в снега. Звъни ми на пожар: „Намерих, не разбирам от мобилни телефони, какво да правя?!...“ Казах й да ме изчака.
Прибирам се и виждам на масата Нокиа Е90. Картата - деактивирана. Поглеждам последно получените и набрани номера. Звъня на един, на втори - никой не вдига! Търся Mama, Tatko, Home - има само Mama Italy и решавам да не правя международни сметки, а да видя дали има друг често срещан номер. Намирам един (записан с никнейм) и звъня: „Да, един червен, да, на приятелката ми е! Подарих й го за Св. Валентин! Ще взема такси и ще дойда! Много ви благодаря! Тя преди време намери чанта с документи и пари, върна я, пък после нас ни обраха...“ Прекъсвам го: „Ето, всяко добро се връща - рано или късно!“
Дойде пред входа ни, връчи ми бонбони и уиски. Връщам му бутилката да се почерпят с колеги, а той: „Аз не пия алкохол...“, пък аз: „Не пия уиски...“, та настоях да я сподели с приятели :)

Намерите ли нещо - предайте го на притежателя му, не го пожелавайте, не го вземайте за вас.
Защото не се знае кога ще попаднете от другата страна на щафетата.

Нови неща

Нов офис. Нова стая. Сама съм, засега. Това е добре, защото обичам да проветрявам, да ми е свежо, а не да надувам климатик на 30 градуса и да се задушавам, както правят повечето ми колеги. Мислят ме за морж. Какво да им обяснявам, че съм таралеж :) Било много студено в стаята. Защо не съм си пуснела духалката или климатика, щяла съм да настина и т.н. Казах им да са спокойни, че съм калена, че съм планинар и до -15 издържам и не ми е некомфортно :) Те ми се чудят.

Нови ролетни щори, които са ми най-голямата мъка! Всяка сутрин и вечер се набирам на тях, за да ги вдигам и пускам. И тоя зверски шум! Кънтят и се търкалят - ужас!

Нов компютър. Нов монитор - Philips, харесва ми. Даже много :)
Нов Уиндоус - 7 и Офис. Ама че мазно и шарено. И защо някой реши, че бутоните са по-удобни от менютата?!!
Нови правила. Вече съм само потребител, прост user. За всяка програма или промяна трябва да викам системен администратор. С това трудно се свиква. Повече от 10 години сама си поддържах компютъра...

Нови колеги. Опитвам се да разбера всеки. Да вляза в екипа. В началото имах чувството, че ме игнорират, изпаднах в криза, ревах. Но сега се чувствам по-добре. Започвам да свиквам и да отшумяват стресовите чувства.

Имаме кухня. Това също много ми харесва. Взимаш си плодове, зеленчуци, хляб и си сядаш като бял човек на трапезата. Кафе, чай, тостер, машина за вода (някъде изчезват кафето и кафявата захар, но още не съм установила кой, как и къде!). От прозореца на кухнята има прекрасна гледка към Витоша. Грее слънце, докато ядеш :) Скоро обаче ще закрият част от планинския пейзаж :( С най-новия и най-големия мол - Paradise Center. Строят го точно по диагонал на нашата сграда. Ха, като написах сграда - оказа се, че сме в една кооперация с една колежка от английския :) И двете се опулихме, като се срещнахме по стълбите :)

Две седмици изпълнявахме поръчки от големи фирми. Мнение, много мнения, съгласуване. Накрая ръчен труд - картички, купи, кутии, пликове, календари, панделки, етикети, списъци, засичане, броене. Помагах и ми беше приятно. С повече джуджета лесно минава денят :) Единственото лошо е, че те заболяват ръце, крака, кръст от щъкане насам-натам и висене прав. Но като вися на бюрото пред монитора, още повече се схващам. Нека има и от двете.

Та така. Тук съм засега. Не съм избягала :)
Само зарязах блога. И компютъра. И мрежите. И пощите. И снимките от Холандия (но това е за друга публикация) :)

Без думи

Няма пари за заплати.
Но работа има.

Надявам се.
Чакам.
Наивна съм.

Не ми се чете.
Не ми се снима.
Не ми се мисли.

Нямам думи.
Само едно тъжно пиано звучи в главата ми.

Мързеливи дни

Последни слънчеви дни.
И мислите ми - все за планината и морето.

Имам доста задачи, но все с нещо се разсейвам.
То винаги е така - най-много те мързи, когато имаш работа.
Arms and Sleepers ми се сториха много подходящи за музикален фон на мързела. Тотално размазване.
Имам някакви странни главоболия и виене на свят от земетресенията насам.

Не съм учила за изпита по английски.
Не съм свалила снимките от картата на фотоапарата.
Не съм пускала компютъра у нас от месеци.

Тази сутрин си намерих една полянка с лавандула между колите на един паркинг :)
Наведох се и поех дълбоко аромата. Прекрасно е!
Трябва да задължат блокове, магазини и кафенета да садят цветя, билки и дървета!

Сънища

Сънувах луната, морето, планината.
Сънувах, че сме на хижа и танцуваме отвън.
А един унгарец ядеше розови домати и ми говореше на български :D
Беше симпатичен сън. От онези, които те карат да се усмихнеш, когато отвориш очи :)

Крайности

Напоследък забелязвам, че съм доста крайна и критична. Може и да е някаква функция за самозащита от идиотщината, която ни заобикаля. А може да е от годините. Или от сланините, както казва една позната :D Или може би ставам все по-голям егоист? Или пък съм в депресия, когато се върна от някъде другаде (Унгария) и ми се набиват в очите минусите тук? Или съм се разглезила? Или са се увеличили изискванията ми за отношения, услуги и продукти?

Не мога да си поставя конкретна диагноза, но усещам, че съм станала крайна в изказванията, в настроенията, в отношенията с близките, в мненията и позициите, в принципите си... Като че ли нямам сили да отстъпвам, да правя компромиси и да прощавам. Не искам вече да се примирявам. На това ли му викат да пораснеш? Просто да следваш някакъв коловоз, да си се гепил здраво за релсите и да не искаш (или да те е страх) да излезеш от тях? Чувствам се странно и малко отчаяно. Може би е заради работата, кризата. Виждам, че не върви и нищо не мога да направя. Готова съм да дам всичко от себе си, макар и да се чувствам безпомощна срещу безпаричието. Никога не съм предполагала, че това може да влияе толкова на отношението между хората. Когато бях малка, бях щастлива и доволна на пакетче солети и на разходка с приятели в планината. Сега никой никъде не иска да ходи, защото няма достатъчно пари. Клиентите, с които сме работили толкова години с лекота, са увесили нос и вече нямат желание да дадат стотинка за каквото и да било. Закриват офиси, освобождават служители. Продават, каквото могат, за да имат пари в касата или да се издължат на банката...

Повтарям на хората около мен, които са останали без работа и без пари, че трябва да се борим, че все някога ще му се види края, че винаги имаме шанс и избор. Но кой ли вярва вече на тия приказки за позитивни мисли... Много е тъжно. И не е просто поредното мрънкане. Мизерията е реална. Надявам се в началото на следващата година нещата да се позакрепят и да потръгнат. Моля се да не стане по-зле, защото не искам още да напускам страната. Вчера получих писмо от познати, че имат зелена карта и заминават... Но не искам да съм поредният чужденец-изкарващ-пари-като-работи-на-три-места-далеч-от-семейство-и-приятели!

Няма смисъл да се хваля със старите неща. Оценявам ги, че ги има и им благодаря, че са до мен - семейство, приятел, приятели и колеги. Не се чувствам нещастна, не ме разбирайте погрешно. Само отчаяна.

Ако някой мисли обратното, не усеща никаква криза и има с какво да се похвали, ще се радвам да го сподели, за да ни обнадежди.

Откъде тръгнах и докъде стигнах... Ама че отчаян и дървен философ! :)
Май трябва да спра да пиша и да публикувам само снимки, за да не се отплесвам много-много в безсмислени и хаотични разсъждения.

Не, не, не и не

Неграмотни, неорганизирани, нервни, неразбрани,
недоволни, незадоволени, нетактични, цинични,
хаотични, критични, истерични, шизофренични,
немарливи, лениви, лицемерни и неблагодарни.

Не се ядосвай на такива хора.
Не се опитвай да ги промениш.
Не допускай ти да бъдеш такъв.

8 правила за веселба

Приятна анимация със съвети за по-приятен живот :)

Крехко