Заедно!

НОВО! ВИЖ ТУК!

Бойко Борисов: Момчета, не си играйте на революционери!
Не си играем. Но те си играят с нас. И с природата.

На протестите идват повече хора, появяват се още оригинални идеи и плакати. Когато един младеж се качи на лампата и развя знамето, настръхнах!

"Наблюдател" е направил много добър репортаж от вчерашния протест на жълтите павета.

ВАП смята решението на ВАС за неправилно и иска отмяната му.
Много е гнила работата. Фалшиви подписи, подкупи... Хайде, действайте, решавайте, че ми писна вече.

Филм за Странджа!

Вик за природата - да спасим заедно Странджа

Да, истина е. Прочетох го няколко пъти и ми се насълзиха очите:
Съдът, община Царево и инвеститори заличиха Природен парк Странджа.

Когато се подписах пред НДК, вярвах, че ще успеем.
Днес не мога да повярвам, че това се случва.
Човекът е само един самотен консуматор.
Планините и морето си отиват :'(

Снимки от протестите:

26 юни, НДК

29 юни, на Попа

2 юли, Орлов мост

Вижте снимките и на другите:
Н а б л ю д а т е л
Индимедия
http://tropot.net/photoblog/
Хронология на протеста: ден втори
Фотогалерия в Dnevnik.bg
Фотоесе на LeeNeeAnn

За хляба и конопеното семе

Преди малко от Ирина Марудина разбрах, че от КЗП не одобряват посланието върху опаковката на хляб Бонус с коноп и са издали заповед за спиране на тиражирането й.
Признавам, че това със задраскания полицай е грубо и излишно, опаковката може да се смени.

Хлебопекарната ДАУНТАУН нито е първата, нито последната, която произвежда такъв хляб.

Другите опаковки:





Какво да кажем за останалите храни? Като напишете "hemp food" в Google картинки, какво ли няма - сладкиши, соленки, брашно, олио... Разнообразие от продукти.

Зелено, полезно, вкусно. Да ви е сладко.

Когато си тъжен...

Не знам дали сте забелязали, но винаги когато се натъжите за нещо, се появяват добри хора. Като ангели изникват от нищото! Мрачният ден става слънчев, усмивката ти се появява и вече си щастлив :)

Сутринта ми беше много криво, но в рейса срещнах едно момче от танците, което ме изслуша и ми олекна. Славяне, благодаря ти.
После дойдох на работа, отворих Last.fm и видях, че някой ми е подарил абонамент. Камене, благодаря!
С колежката ходихме до магазина и много се смяхме. Ваня, благодаря и на теб.

RL, благодаря ти, че ми се обади за джаза в парка и за фототерапията ;)

Благодаря на всички хора, които са до мен в гадните моменти. А както казват в Stereo Love - единственото сигурно нещо на този свят е самотата. Трябва да се пазим от нея.
Благодаря ви, приятели!

Поздрав за всички с любимата ми песен на SamaYra - Има някъде.

Има някъде един човек,
винаги може да те разбере.
Има някъде едно дърво,
на което се качваш, щом ти е само.
Има някъде едно око –
от него топло ти става, то те гледа с любов.
Има някъде един прозорец,
който щом погледнеш, виждаш розов слон.

Припев: (х2)
Часът и мястото на срещата са известни –
това е твоят град, до него има влак,
ще взема кучето, ще опаковам багажа,
ще се преселя там – в твоя град.

Не искам да виждам и да чувам никой,
който ще ми напомня за реалността.
Ще избягам без предупреждение,
ще мога да почувствам малко самота.
Ще се махна от София и гадния дъжд,
ще посрещна зората, слънчево небе,
светли улички, мирис на трева,
твоят град е така... Ще се преместя там!

Красиви жени в театъра

Гледахме "Красиви тела" в "Сълза и смях". Приятен, забавен и весел диалог. Жените ще открият черти от характера си в героините. Любопитните мъже пък ще разберат какво толкова правят жените на едно женско парти. Разбрах, че сме едни кокошки, които размишляват за нещата прекалено много, драматизират, лицемерничат, хвалят се пред останалите и не знаят какво искат. Клише е, но е факт, че зад всеки тежък и труден характер се крие някаква мъка и болка. Така ще преживеете историите на шестте жени.

Едно голямо БРАВО на:
1. Влади Люцканов - режисура и музикално оформление (има страхотни джазови изпълнения, които са точно по мой вкус).
2. Искра Ангелова, която е превела пиесата и играе добре (бях я гледала само по телевизията).
3. Останалите пет красиви жени, които ме накараха да се смея, да плача и да се замисля за живота - Силвия Лулчева, Стефания Колева, Нети, Нона Йотова и Кристина Янева.
4. Ненчо Илчев, който присъства само на екрана, но винаги ми е бил много симпатичен.

Няма да мине и без критика. Напрягах се, за да чуя репликите. Въртях се на всички посоки, за да виждам сцената... Дано да ремонтират театъра през лятото.

Не знам как става така, но винаги около нас сяда по някой простак, който ще шуми, ще крещи и ще ме дразни. Този път имаше едно момче, което си изплю шумно изгризания нокът по време на най-тъжната сцена и в най-голямата тишина в салона. Едва се сдържах да не се изсмея. Пернах го през ръката, която беше от моята страна, за да престане, а той започна да си гризе другата!!!
И винаги ще има хора, които не са чули, не знаят, не се сещат, че трябва да си изключат звука на мобилните телефони... Сетих се за Яни Йозов как веднъж по време на представление се ядоса на едни шумни младежи, наведе се напред и им каза: "Вие никога ли не сте ходили на театър?!".
Няма оправия. Трябва да се абстрахираме от дразнителите.


Докато четях тази статия за книгата "Офисният живот: Шокиращата истина", имах чувството, че е писана за мен и колегите. Не искам да съм "жив мъртвец". Затова отивам да си направя план и да си свърша работата.

Millenium - нов български спам

Здравейте,
Studio Millenium има удоволствието да Ви запознае с летните си промоционални пакети за уеб сайтове...

Следват няколко "горещи летни уеб оферти", изпратени от М.К. до хиляди потребители в CC. Отговорих му.

Здравейте, г-н Коев!

Не беше голямо удоволствие да се запозная с горещите ви летни пакети от общо 6 писма. Това, което правите е нагло и глупаво:

1. Изпращате едно и също съобщение по няколко пъти.
2. Слагате адресите на повече от 1000 получатели в CC списък, така че да се виждат. Сега ще получаваме двойно повече спам, благодарение на Вас. Когато изпращате до много получатели, има BCC (Blind Carbon Copy) за целта, т.е. адресите не са видими от останалите. Но това Вие трябва много добре да го знаете, защото работите в дизайнерско студио.

Моля, изтрийте нашите адреси от вълшебните си списъци.
Благодаря!

В отговор на Вашето представяне, изпращам в прикачен файл да се запознаете и с нашите издания. Така поне ще сме осъществили някакъв диалог.

Поздрави!

Stereo (love)

Най-накрая успяхме да гледаме Stereo (love) в Червената къща. Искахме да отидем още миналата година, но все не бяхме свободни в този ден...

Текст - Елица Матеева и Весела Казакова
Режисура - Елица Матеева
Хореография и глас - Красен Кръстев
Сценография и костюми - Александър Смолянов
Музика - Весела Казакова
Актьори - Весела Казакова, Вежен Велчовски, Богдан Казанджиев

Много различна и смела постановка, стори ми се доста кратка (както и концертът на Маркъс Милър, но така е с хубавите неща), текстът е прекалено силен, някои неща ме разсмяха, други - разстроиха. Успях да се разплача. Не знам какво ми стана. Просто думите се натрупват в главата, стигат до сърцето... и изведнъж емоциите избухват... Но не ме натовари. Напротив, олекна ми.
Весела Казакова ме шашна по едно време, защото повтаряше репликите си адски бързо като скоропоговорка. Моето ухо едва успяваше да събира думите, не знам как нейната уста ги изричаше. Уникална е.

Гледайте Stereo (love). Може да се окаже вашата история...

Тъкмо ще си купите лепенки за неправилно паркирали, като излизате ;)

Чадър?

Не ползвам чадър. А слънцето щяло да грейне чак в неделя...

Не ползвам чадър. А заваля толкова силно, когато слизах от трамвая, че сега стоя в офиса цялата покрита с кухненска хартия и съхна...

Не ползвам чадър. Но май ще ми се наложи тия дни...

Не ползвам чадър. Но слушам Keiko Matsui. Много е подходяща за дъждовно време ;)

ХартиеНО...

Здравейте,

В офиса купуваме от тоалетната хартия Sanitex Standard - жълта и синя.
От няколко месеца усещам некомфорт след използване, не потъва добре в тоалетната, а и се оказа, че боядисва!!!
Може да направите тест, като я намокрите, а после стиснете в ръка - тече синьо (или жълто, или какъвто цвят е).

Какви са боите, които използвате? Не са ли силни и вредни?

Поздрави!

Това е с малки корекции, че на тях им го изпратих, без да го прочета... После видях, че има неточности, но то от яд - така става. Важното е да ми отговорят.

Ела, завържи се!

Ако ви е писнало да си връзвате/гледате връзките на кецовете все по един и същи начин, тук ще откриете над 30 други шантави идеи:
http://www.fieggen.com/shoelace

Ако имате от "магическите връзки" (с дупки), може да си направите цвете:
http://www.shoelacesonly.com

Китайско цвете (изглежда трудно и сложно, не съм го пробвала):
http://www.chineseknotting.org

Алпийски възли:
http://www.abc-of-rockclimbing.com/

Всякакви други възли и връзки (има и три начина за връзване на вратовръзки):
http://www.animatedknots.com

Възли - стъпка по стъпка:
http://www.iwillknot.com/

Още връзки за възлите в Мрежата (тук има ужасно много линкове, трябва търпение):
http://www.earlham.edu/~peters/knotlink.htm

Леле, завърза ми се езикът на възел, като прочетох всичко :)

Complex

Комплексария.

Понякога си мисля, че това име е много подходящо, без да искам да обидя България, която много обичам.

Добрите хора намаляват застрашително...

Това си е обир!

От 12-15 април бяхме на ОПТО, ФОТО, ВИДЕО. Доста успешно изложение. Продадохме почти всички издания, запознахме се с интересни хора, снимахме и се забавлявахме :)

Идвам на работа днес и заварвам на бюрото "Браншов телефонен указател на фирми и организации - София". Първо помислих, че БТК са актуализирали и пратили нов телефонен справочник. Не, това било издание на Домино. После се оказва, че някакво момче дошло в офиса, казало, че е говорило с нас за участие и директно издало фактура за 30 лв. Отварям да видя поне какви са ни данните... и какво виждам... грешни! Името на фирмата, улицата и едно от изданията бяха сгрешени. Побеснях. Обадих им се в офиса в Стара Загора, а там ми потвърдиха, че прозвънявали всяка една фирма и не може да са грешни данните. Ама как така да не може, като ги виждам с очите си, че така са публикувани? Казах им, че не ме интересува какво ще правят, но искам да ни се върнат парите, да се анулира фактурата и да си вземат този каталог, не ми трябва! Обещаха, че ще стане така и ми пожелаха "Всичко добро".

Знам, че и РААБЕ, колкото и да са им хубави изданията, така работят - директно ти пращат фактура. Ако не искаш, иди им я връщай.

Що за маркетингова стратегия? Това е насилие. Не го разбирам. Според мен е доста нагло. Не ми е за парите, но без да питат, да ти издадат фактура, а и да публикуват глупости... Не са познали. И ние правим каталог. Знаем какво е.

Careless

Everything But The Girl - Careless

It takes to make a home
But only one to break it down
Restless as the ocean roar
You've finally left town
Open up the bedroom door
There's a prince without a crown

You could not care less
And that was the first sign
But now you guess
That you've been too careless this time

You left him sleeping like a child
In the arms of someone else
Found it hard to criticize
Because you've done the same yourself
Pleasure is a pretty thing
Oh but love they say is wealth

You could not care less
And that was the first sign
But now you guess
That you've been too careless this time

Happy Bread

Вкусен е :)

Ку-ку, ку-ку, дошла е пролетта...

...Или колко е важно да бъдеш в час!

Преди малко ме викат в счетоводството да кажа как се програмира часовника на касовия апарат. А аз:
"Ама за какво ви е?"
"Нали се смени времето?"
"Кога това?"
"В събота..."
"Лелеее (тук се плесвам по челото), не съм си сменила часовниците!"
Започва едно тюхкане, цъкане, охкане. Как може да съм такава блондинка? И идвам два дни подред на работа с един час по-късно?! И никой да не ми каже?! Не, това не може да е истина. Това е някой друг. Не съм аз. Знам, че беше първа пролет и после се сменят часовниците, но съм изключила. Никой около мен не е споменал... Не съм гледала тв, не съм слушала радио, не съм чела новините в Интернет, само едно интервю в dnes.bg*... Работа, вкъщи, ядене, душ, сън. И това е. Събота и неделя бях на театър**, на Витоша...
В понеделник се чудя защо не пътувам с тия хора, дето всяка сутрин си се возим заедно. Защо една колежка ми вика: "Изпи ли си кафето вече?". Защо е по-празно в рейса. Защо като седна на бюрото, прочета пощата и вече е станало 11 ч. А то какво било :)
А днес чак ходих пеша до офиса, щото си мисля, че има време до и половина!

Потресена съм от себе си. Сега колегите ме бъзикат: "Ще бъде 16 часа, 40 минути и нула секунди".
Тотално затъмнение. Отшелник. Таралеж без часовников механизъм.

* Прочетох едно интервю с Маги, което ме накара да се замисля и да се усмихна :D
** Гледах премиерата на "Ритъм енд блус" в МГТ Зад канала. Много таланти на едно място!

Работа

Дали е нормално да нямам никакво време за себе си, за гаджето си, за приятелите си, за планина и за почивка?
Колко ще продължи това?
Колко ще издържа така?

Засега стискам зъби с насълзени очи и чакам да дойде средата на март месец, когато лудницата би трябвало да намалее...

Приятели, вярвам, че ме разбирате.
Калине, моля те, бъди до мен.
Ще се справя.

Обичам ви.

Поздрав с 'Моно' на Остава.

2007

За много години!

Пожелавам си да пътувам по-често, да не се отчайвам и разстройвам, да съм здрава и щастлива.

Пожелавам го и на вас!

Поздрав със снимките на Paul L. Richman и Jack Brauer!

Филмче с ежковци

Малко смях след последния тъжен пост. Извинявам се на всички, които притесних и разстроих с него. Вече съм добре. Беше моментна депресия, която бързо ми мина ;)

Днес свърших две полезни неща - подредих си чекмеджетата в офиса и купих подарък на Калин.

Сега отивам да хапна във Vegi Home и да пийна нещо за трима рожденици - La4o, ik0, Крачолов, както и за имения ден на Innerism. Да им е честито!


Ето го и веселото филмче: Ёжик должен быть колючим

Приятно гледане :D

Само питам...

Колко лесно е да ме разплаче някой близък човек.

Listening to: Rusty Project

Дали си заслужават всички тези нерви и сълзи, когато усещаш, че се бориш сам срещу стената и не виждаш промяната?
Дали всички препятствия осмислят живота ни, както щастливите моменти го правят?
Дали след всяка драма идва хепи енд?
Дали ставаме по-силни, когато се преборим с пречките?
Дали след това сме истински щастливи?
Защо аз не успях да се каля за 25 години?
Защо все още реагирам по детски и избухвам в плач?
Защо се чувствам безпомощна и неуверена?
Защо искаме да променим хората, които обичаме?
Защо всички забележки и критики се разбиват във вятърни мелници?
Защо другите все не са те разбрали или чули?
Защо не си взимат поука, а правят напук?
Защо осъзнаваме грешките си следварително (както казва една приятелка)?
Трудно ли е да признаем, че сме сгрешили?
Трудно ли е да кажем поне веднъж "извинявай"?


Какво да изхвърлим в края на тази година?
Гордост, нерви, обиди, лъжи, егоизъм.

Какво да вземем за следващата?
Смях, внимание, разбиране, честност, любов.

И понеже днес сме 13 декември, се сетих за I Коринтяни 13:4. Едва ли някой някога е описвал по-точно любовта:

Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Dreaming

Снощи сънувах за трети път в живота си, че летя над планини, поляни с цветя, реки, езера... Бях се качила на странен уред, не беше самолет, а по-скоро приличаше на открит лифт. Чувството е страхотно, не може да се опише с думи. Който е сънувал, че лети, знае колко хубаво се събужда с усмивка после :)

Чакат ме две тежки седмици, в които трябва да подготвя всичко, преди да дойдат празниците. А нещо се опитва да ме заболи гърло. Не трябва да се разболявам.

Още не сме решили какво ще правим на Нова година. Изпуснахме всякакви оферти. Празнува ни се с повече хора този път.

Край на телеграмата ;)