септември

...да пораснеш без да ти е време

Мария Василева

боли. да пораснеш изведнъж.
преди да ти е време.
да се научиш да обичаш
а после да забравяш.
да преглътваш тихичко тъгата
която ти разказва приказки за лека нощ
със краища, които си изплаквала
повече, отколкото мечтала.
 

боли. да знаеш
че можеш да обичаш
от днес до края на света
(или пък до утре
но и то е толкова далеч!
лъжа е, че е близко и възможно
колко утре са си тръгвали
когато са били най-сигурни
и ваши?…)
а все да срещаш хора
които нямат нужда от обичане.

боли. да я чувстваш как си тръгва
по малко всеки ден
(на пръсти в тъмното си ходи)
и не, не можеш да я спреш
да й извикаш
„остани, любов“
(още мъничко поне)
„ще ти направя чай с дъх на вяра“.
не можеш, не не искаш
защото тя е уморена
от чакане и обещания
(времето било пари)
и за да остане
трябват двама…

един човек любов не прави.
само я изпраща мълчаливо
и се моли да се върне някой ден,
но не, не, не сама…

Цигари, цигари

Скъпи пушачи,

Моля, спрете да си тръскате цигарките навън, докато пушите на балкона, защото всичко ми е в пепел после!!!

Бивш пушач

Keep walking

Започвам да ходя пеша през Южния парк до работа. Почти 3 km. Днес ги минах за 29 минути :) Чувствам се раздвижена, щастлива и заредена с енергия!
Купих си карта само за 102, така че няма измъкване.

Освен това Жаси и Боян се преместиха да работят на съседната улица! Компанията за обяд и разходки се разраства :)

Трябва да си намеря една гарсониера до парка. И да си купя колело.

Усмихни се

Опитвам се да забравя. Опитвам се да се усмихвам.
Въпреки буцата, заседнала в гърлото. Въпреки обидното отношение.
Трудно е. Но съм благодарна, че имам семейство и приятели до себе си.

Излизам. Всеки ден. Всяка нощ. Станах скитник.
Лутам се. За да не те търся. За да не мисля за теб.
Спя по 5 часа. Малко са, но не мога да понеса повече.
Защото сънувам едно и също - миналото. Теб.

Не обичам да живея сама. Като сираче.
Ако нямах хобита, щях да се побъркам сигурно.

Но как да стискам зъби и да се усмихвам едновременно?!!

Пея си наум една любима песен...

Smile though your heart is aching
Smile even though it's breaking
When there are clouds in the sky, you'll get by
If you smile through your fear and sorrow
Smile and maybe tomorrow
You'll see the sun come shining through for you

Light up your face with gladness
Hide every trace of sadness
Although a tear may be ever so near
That's the time you must keep on trying
Smile, what's the use of crying?
You'll find that life is still worthwhile
If you just smile

Nat King Cole

Женски работи

Пет години са достатъчни, за да изчезне любовта!
Друго си е да имаш шефка жена. Да те разбира, да те подкрепи и успокои!

Прав е Бегбеде, прав е...

„…за да бъдеш щастлив, се нуждаеш от сигурност, а за да си влюбен се нуждаеш от несигурност.“

„Страдах, че живея в клетка, а сега страдам, че съм свободен. Излиза, че в това се състои животът на възрастния: да строиш пясъчни замъци, сетне да скачаш с два крака върху тях, а после да започваш всичко отначало, и така нататък, и така нататък, след като знаеш, че океанът при всяко положение ще ги срути.“

„Мъжът е едно ненаситно животно, което се колебае от какво би могло да се лиши. Ако жените бяха по-хитри, щяха непрекъснато да им отказват и по този начин да ги принуждават да тичат след тях до живот.“

„Твърде много спомени, твърде много неща за забравяне, мъчно ще изтрие всичко това, ще се наложи да преживее доста нови приятни моменти, за да забрави предишните.“

Сега се чудя... кой ли ми затри тази книга - „Любовта трае три години“?!!

Подаръци

Днес е ден за подаръци! :)

Сърдечни благодарности на Д. за лентовия Canon, който ми подари, без да ме познава и без да ме е виждала! Огромна усмивка и прегръдка за огромния жест!

А също и на Н. за сребърната юбилейна монета! Никога не са ми подарявали такава.

Благодаря!

Спорт и туризъм

Петък, ден на майстора - измих прозорците. Няма такива стойки и хватки, то си е като катерене в домашни условия :D

Събота, ден за планина - малък преход от Златните мостове през Кикиш към Драгалевци. Вечерта - тестване на двете площадки с фитнес уреди в Южния парк, на челници :Р

Неделя - 2 часа плуване и 3 часа танци.

Като разглобена съм! Но точно тази умора е много приятна :)

За мравките и хората

В четвъртък си мислех, че празнични дни - това означава почивка и планина! Йе!
Е, да, ама не :) Събуждам се в петък, отивам на балкона и там - булеварди, кръстовища и пешеходни пътеки на мравчена колония (или може би няколко колонии). Ужас!
А не държа храна на балкона. Освен хладилника, ама той не се брои, щото е плътно затворен. Гледам ги как се щурат и се опитвам да разбера какво търсят у нас - топлинка, вода? Не успях да открия откъде точно нахлуват - може би през една малка дупчица за кабели на тавана на балкона...
Какво се чудя. Пролет е. Насекомите празнуват! Спомних си, че миналата година ги изгоних, като напръсках перваза с препарат за стъкла. Но сега нямах такъв :( Погледнах в няколко форума - оцет или боракс бяха най-често срещаните средства.

Запомнете! Най-важното е да нямате трохи, сладки лепкави следи или боклуци. Направете пролетно почистване и може да си тръгнат сами, като не намерят това, за което са тръгнали.

Вариант 1: оцет и малко препарат (в моя случай Cif) в шише спрей. Напръсках ъглите и цепнатините.
Резултат: на следващия ден се лутаха на всички посоки, явно бях заличила следите и пътеките им.

Вариант 2: ракия и сода (без да им се дава мезе :))
Резултат: пръснах малко за проба, ходеха като зашеметени. И това не помогна. Само дето у нас засмърдя на долнопробна кръчма.

Вариант 3: паста от боракс, сладко и вода. Е, не ми се гледат и изхвърлят купища умрели мравки на следващия ден. Отказах се. Исках да ги изгоня, а не да ги унищожавам. И покрай пръскането измират, но не е като пълен буркан с трупове.

Вариант 4: тебешир за хлебарки. Както почиствах боклуците под мивката, намерих остарял тебешир за хлебарки. Що пък да не пробвам. Толкова се беше вмирисало на оцет, сода, Cif и ракия, че това ще е като за десерт. Поне не мирише. Нарисувах всички ръбове и процепи.
Резултат: „Разотиват се!“ Царицата майка явно е дала нареждане да не стъпват повече в дома ми, защото там им бедствие, смрад и никакво мезе. Дори и мухите не се задържат :D Смях се с глас, като ги видях как долитат, влизат през прозореца, правят обратен завой и си отиват :) Като по анимациите :) То и на мен ми идеше да отлетя, такава воня. Ама търпя - в името на науката, дето се вика.

Вариант 5: за това се сетих след-варително, затова не съм го пробвала. Но ако ви се наложи, пробвайте го и ми пишете какъв е резултатът :) Знам, че мравките не понасят силни миризми от масла като: мента, камфор, лавандула, евкалипт, лимон и т.н. И изведнъж ми дойде идея - защо не намазах всичко с паста за зъби - силна миризма на мента и евкалипт! И щеше да мирише много по-свежо, отколкото сега. Но, добрите идеи невинаги идват навреме.

След 2 дни борба затварям очи и виждам само щуращи се мравки. Сетих се за друго такова „опияняване“, но много по-приятно. Като прекалите с боренето във вълните на морето, затваряте очи вечер и отново виждате големи вълни. Е, представете си същото, ама с мравки! Кошмарно е.

Днес станах и първата ми работа бе да проверя как е бойното поле: „Чисто е! Ура!!! Отървах се!“ До следващата пролет ;)

Ако ви се четат повече подробности и съвети, вижте тук: Homemade Ant Killers: Recipes & Tips

Сметките на М-тел

Сутринта бях първа на опашката в М-тел, много исках да си платя надписаните суми :)

- Сметката ви е 71,99 лв.
- Ама на сайта пише, че имам кредитни известия за 35,36 лв. и 2,88 лв. (даже си бях отпечатала информацията - в случай, че сайтът им се скапе или системата им забие).
- А, да, имате. Ако искате, мога да ви ги приспадна към тази сметка.
- Искам (плащам само разликата). А да знаете какви са тия номера 01010, 09999, 01723 и 018423?! В разпечатката пише, че съм пращала съобщения към тях, а към този последния 1 SMS ми струва 5 лв.!
- Не, не знам. А дори и да знам, нямам право да ви давам такава информация. Може да сте натиснали нещо случайно в джоба или раницата.
- Е, нали ще ми излезе в изходящи есемеси, аз си ги следя, не съм имала такива номера.
- Не знам, съжалявам. Можете да подадете ИСКАНЕ за преразглеждане на сметка.
(Разбира се, че ще подам. Нали благодарение на въпросното ИСКАНЕ имам кредитни известия за общо 38,24 лв.). Имате още една излязла сметка, ще я платите ли сега?
- Не, не искам да я плащам сега. (Те са некоректни към мен, а аз ще им плащам две сметки наведнъж, виж ти.). Искам да ви питам и още нещо - на каква роуминг тарифа съм в момента, защото преди няколко дни видях, че обаждане от Румъния до България ми струва 2 лв. на минута?!! Излиза доста солено, нали уж има евротарифи?
- Останали сте на стара тарифа за роуминг, сега има нова - FREE2GO, но в момента не мога да ви прехвърля, тъй като системата не работи. (То в последните 6 месеца нещо работи ли ви като хората?!). Заповядайте следобед. (Да бе, аз ще си прекарам деня в чакане по опашки в М-тел).
Благодарих учтиво и си тръгнах.

Ако си бях замълчала, щях да си платя всичко. Нищо, че имам кредитни известия. Защо да ми ги приспадат, като могат да си мълчат и да ме мотаят...

Сега остава да разбера какви са тия тайни съобщения и да си сменя роуминг плана.
Почти се преборих.

НОВО! Сайтът работи, справките са достъпни, фактурите ми са изчислени. Браво!

Писмо до М-тел

Здравейте,

Не разбирам защо фактура, която е издадена на 27 март (за периода декември-януари), получавам на 21 април?
Твърдите, че има 60 дни за плащане на фактурата, но от 21 април до 25 април са само 5 дни!!! При това почивни!

Кога най-после ще започнете да предлагате качествени услуги?!

Поздрави,
Разочарован абонат

П.П. От 12 години съм абонат и изряден клиент, който си плаща сметките винаги навреме. Сега искам да се махна, а не мога - на договор съм. Е, мога, ако си платя неустойките. Ех, само ако имаше един четвърти свестен оператор... Мечти...

Уморих се да следя, да проверявам и да се обаждам за всяко писмо и фактура. Да си губя времето да ви чакам да вдигне някой от заетите ви оператори, да чакам по опашки, за да си платя сметката, да подам жалба и да получа кредитно известие.

Вече ми се струва много по-лесно и по-приятно да не използвам мобилен телефон!

Пролетно почистване?! По-скоро пролетно замазване!

Тази сутрин станах свидетел на безумието на почистващите в район „Овча купел“...

Стоя си на спирката и си чакам автобуса, а там - 10 момчета от ромски произход, наети да съберат пясъка и боклуците по улицата. 10 момчета с по 10 лопати и 10 чувала!!! Картината е следната: 1 момче загребва с лопатата пясъка, който грижливо е събран на купчинка, и го мята на тротоара! След това друго момче го заглажда с лопатата отгоре, за да не си личи. Останалите стоят и гледат с празни чували в ръка!
И днес, както духа силен вятър - напълниха се очите, ушите и косите на хората на спирката...
Що за простотия е това?!! Изгледах ги лошо, те ми се хилят. Не посмях да направя забележка, че то си е за страх, когато са повече.

Звънях на общината ни, но на посочения телефон за „Екология и чистота“ (и правилно е в кавички отделът), никой не вдига. А сега кажете на кого да се оплача (освен на Арменския поп)?
И кога най-накрая ще започнат да глобяват „кифлите“ и „кроасаните“, които си хвърлят фасовете по спирките и в шахтите?!

Явно трябва да се примирим, че цял живот ще си стоим в мръсотията и дупките :(

10

10 месеца в новото издателство (LinkedIn брои, не аз).
И 10 години в старото. Зад гърба ми. Кога са минали?!

Какво нещо е времето. Как неусетно се изплъзва пред очите ти - монитора, договорите, писмата, телефонните разговори, крайните срокове, лафовете, разменени с колеги и клиенти... Съботните разходки на планина, неделните танци. Вечно недостатъчните дни за срещи с приятели, море или екскурзия. Все недоспали, замислени, зачетени, разсеяни, анализиращи, търсещи приключения.

А все още съм едно чувствително хлапе. Баба ми все казва: „Човек вътрешно не се променя.“ :) Дали?

Никакво доверие на М-тел!!!

Преди време си смених тарифния план на Surf & Talk. При подписване на договора с тях попитах дали трябва да въвеждам отново номерата в „Семейство и приятели“ и получих отговор, че не е необходимо - щели да използват тези от предишната тарифа. И им повярвах! Грешка!!!

Съвсем скоро реших да си проверя сметката (минали са само 2 седмици след новия договор) и се облещих:
Текуща сметка: 112,73 лева.
Общо минути за Вашата отстъпка Семейство и приятели: 2000:00
Изразходвани минути 0:00

Току-що изчаках на *88 много търпеливо и се оказа, че нямам нито един номер в отстъпките за семейство и приятели. Автоматично се нулирали!

Ясно ли ви е, че ако не се обадите, не изчакате поне 15 минути да ви вдигнат и не се оплачете, ще трябва най-съвестно да си ги платите?!!

Към М-тел: КОГА НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ ЗАПОЧНЕТЕ ДА ПРЕДЛАГАТЕ КАЧЕСТВЕНИ УСЛУГИ?! ДОКОГА ЩЕ СПЕСТЯВАТЕ ИНФОРМАЦИЯ НА ХОРАТА С ЦЕЛ ИЗМАМА И КРАЖБА?!

Към абонатите: ОТВАРЯЙТЕ СИ ОЧИТЕ И УШИТЕ, ЗА ДА НЕ ВИ ОКРАДАТ ПАРИТЕ!

(И да, „облегнала съм се на Caps Lock“, защото съм бясна и главните букви изразяват точно това в Интернет!)

Статистика

Прекрасна статистика в Google Latitude. Само дето е генерирана през почивните дни...
Цел: парчетата от тортата да останат така и през седмицата :)

Защо не можете да си намерите работа?

Защото първо трябва да се научите да пишете на кирилица - грамотно, стегнато, а после да изпращате навсякъде автобиографиите си. И mail адресите ви да не са нещо от сорта на picha, shefa, mafiozo, kuklata, malkata_zapalka, kuchkata и т.н., а да съдържат името и/или фамилията ви.

Е, понякога се случва портал като dir.bg да те шокира със съобщенията си:

(Идентификация се пише и изговаря много по-лесно от обърканата дума. Потвърждавам и верифицирам би трябвало да са синоними. Лесно се помни, че ако има на, в, от, с, за и т.н. преди съществителното от мъжки род, се използва кратък член.)

И клиенти в бързината да измислят бисер като този:

По-добре „прочети, погледни и изпрати“, отколкото да бързаме и да „раждаме“ бисери ;)

Сюжети

Животът в социалните мрежи и българските филми се изчерпва с: дрън-дрън, фук-фук, мрън-мрън, чук-чук и тц-тц :)

Забравих - и „Наздраве!“ :Р

Галено

Колко е хубаво да ти измислят различни имена, производни на твоето и на прякора ти!

Ем, Еми, Емо, Емс, Ема, Еме, Емче, Емчо, Емичке, Еменце, Емсуърд, Емили, Еж, Ежко, Ежка, Ежи - направо се размеквам :)

Добавям още 3: Емикс, Емсън и ЕмСънчо :Р

И още 2: Ежикс, Ежлис :)

Мот-мот

Хиляди регистрации, пощи, съобщения, новини, коментари, мрежи, абонаменти, известия, предложения, споделяния...

И повечето от тях - загуба на време!

Колко малко полезни и интересни неща/сайтове/хора има в Мрежата. Ровиш с часове, а колко от погледнатото/прочетеното си заслужава?!

Трябва едно сериозно пролетно почистване и филтриране на цялата тази информация!

снЕжковци

Авторът на мини-снежковците е неизвестен, но бяха най-голямата атракция тази събота на Витоша :)
Уж беше топло, уж грееше слънце... и като заваля един дъжд - тичахме с котките по леда надолу! Но разходката е приятна по всяко време ;)

Предай нататък и върни

Хубаво е да започва с добринки новата година!
Ето 2 случки от 02.01.2011, в които е замесена моята баба :)
Да ми е жива и здрава, че не се предава да прави добро!

Имаме т.нар. духалка - вентилаторна печка, но рядко я ползваме. Решихме, че ще я подарим на една позната, когато нейната се развали, защото у тях е кучи студ.
На 2 януари баба ми й се обади да я чуе какво прави и жената изплю камъчето, че печката й се скапала. И така баба се втурна да носи нашата. На връщане обаче намира мобилен телефон в снега. Звъни ми на пожар: „Намерих, не разбирам от мобилни телефони, какво да правя?!...“ Казах й да ме изчака.
Прибирам се и виждам на масата Нокиа Е90. Картата - деактивирана. Поглеждам последно получените и набрани номера. Звъня на един, на втори - никой не вдига! Търся Mama, Tatko, Home - има само Mama Italy и решавам да не правя международни сметки, а да видя дали има друг често срещан номер. Намирам един (записан с никнейм) и звъня: „Да, един червен, да, на приятелката ми е! Подарих й го за Св. Валентин! Ще взема такси и ще дойда! Много ви благодаря! Тя преди време намери чанта с документи и пари, върна я, пък после нас ни обраха...“ Прекъсвам го: „Ето, всяко добро се връща - рано или късно!“
Дойде пред входа ни, връчи ми бонбони и уиски. Връщам му бутилката да се почерпят с колеги, а той: „Аз не пия алкохол...“, пък аз: „Не пия уиски...“, та настоях да я сподели с приятели :)

Намерите ли нещо - предайте го на притежателя му, не го пожелавайте, не го вземайте за вас.
Защото не се знае кога ще попаднете от другата страна на щафетата.

Нови неща

Нов офис. Нова стая. Сама съм, засега. Това е добре, защото обичам да проветрявам, да ми е свежо, а не да надувам климатик на 30 градуса и да се задушавам, както правят повечето ми колеги. Мислят ме за морж. Какво да им обяснявам, че съм таралеж :) Било много студено в стаята. Защо не съм си пуснела духалката или климатика, щяла съм да настина и т.н. Казах им да са спокойни, че съм калена, че съм планинар и до -15 издържам и не ми е некомфортно :) Те ми се чудят.

Нови ролетни щори, които са ми най-голямата мъка! Всяка сутрин и вечер се набирам на тях, за да ги вдигам и пускам. И тоя зверски шум! Кънтят и се търкалят - ужас!

Нов компютър. Нов монитор - Philips, харесва ми. Даже много :)
Нов Уиндоус - 7 и Офис. Ама че мазно и шарено. И защо някой реши, че бутоните са по-удобни от менютата?!!
Нови правила. Вече съм само потребител, прост user. За всяка програма или промяна трябва да викам системен администратор. С това трудно се свиква. Повече от 10 години сама си поддържах компютъра...

Нови колеги. Опитвам се да разбера всеки. Да вляза в екипа. В началото имах чувството, че ме игнорират, изпаднах в криза, ревах. Но сега се чувствам по-добре. Започвам да свиквам и да отшумяват стресовите чувства.

Имаме кухня. Това също много ми харесва. Взимаш си плодове, зеленчуци, хляб и си сядаш като бял човек на трапезата. Кафе, чай, тостер, машина за вода (някъде изчезват кафето и кафявата захар, но още не съм установила кой, как и къде!). От прозореца на кухнята има прекрасна гледка към Витоша. Грее слънце, докато ядеш :) Скоро обаче ще закрият част от планинския пейзаж :( С най-новия и най-големия мол - Paradise Center. Строят го точно по диагонал на нашата сграда. Ха, като написах сграда - оказа се, че сме в една кооперация с една колежка от английския :) И двете се опулихме, като се срещнахме по стълбите :)

Две седмици изпълнявахме поръчки от големи фирми. Мнение, много мнения, съгласуване. Накрая ръчен труд - картички, купи, кутии, пликове, календари, панделки, етикети, списъци, засичане, броене. Помагах и ми беше приятно. С повече джуджета лесно минава денят :) Единственото лошо е, че те заболяват ръце, крака, кръст от щъкане насам-натам и висене прав. Но като вися на бюрото пред монитора, още повече се схващам. Нека има и от двете.

Та така. Тук съм засега. Не съм избягала :)
Само зарязах блога. И компютъра. И мрежите. И пощите. И снимките от Холандия (но това е за друга публикация) :)

Без думи

Няма пари за заплати.
Но работа има.

Надявам се.
Чакам.
Наивна съм.

Не ми се чете.
Не ми се снима.
Не ми се мисли.

Нямам думи.
Само едно тъжно пиано звучи в главата ми.

Мързеливи дни

Последни слънчеви дни.
И мислите ми - все за планината и морето.

Имам доста задачи, но все с нещо се разсейвам.
То винаги е така - най-много те мързи, когато имаш работа.
Arms and Sleepers ми се сториха много подходящи за музикален фон на мързела. Тотално размазване.
Имам някакви странни главоболия и виене на свят от земетресенията насам.

Не съм учила за изпита по английски.
Не съм свалила снимките от картата на фотоапарата.
Не съм пускала компютъра у нас от месеци.

Тази сутрин си намерих една полянка с лавандула между колите на един паркинг :)
Наведох се и поех дълбоко аромата. Прекрасно е!
Трябва да задължат блокове, магазини и кафенета да садят цветя, билки и дървета!

Сънища

Сънувах луната, морето, планината.
Сънувах, че сме на хижа и танцуваме отвън.
А един унгарец ядеше розови домати и ми говореше на български :D
Беше симпатичен сън. От онези, които те карат да се усмихнеш, когато отвориш очи :)

Крайности

Напоследък забелязвам, че съм доста крайна и критична. Може и да е някаква функция за самозащита от идиотщината, която ни заобикаля. А може да е от годините. Или от сланините, както казва една позната :D Или може би ставам все по-голям егоист? Или пък съм в депресия, когато се върна от някъде другаде (Унгария) и ми се набиват в очите минусите тук? Или съм се разглезила? Или са се увеличили изискванията ми за отношения, услуги и продукти?

Не мога да си поставя конкретна диагноза, но усещам, че съм станала крайна в изказванията, в настроенията, в отношенията с близките, в мненията и позициите, в принципите си... Като че ли нямам сили да отстъпвам, да правя компромиси и да прощавам. Не искам вече да се примирявам. На това ли му викат да пораснеш? Просто да следваш някакъв коловоз, да си се гепил здраво за релсите и да не искаш (или да те е страх) да излезеш от тях? Чувствам се странно и малко отчаяно. Може би е заради работата, кризата. Виждам, че не върви и нищо не мога да направя. Готова съм да дам всичко от себе си, макар и да се чувствам безпомощна срещу безпаричието. Никога не съм предполагала, че това може да влияе толкова на отношението между хората. Когато бях малка, бях щастлива и доволна на пакетче солети и на разходка с приятели в планината. Сега никой никъде не иска да ходи, защото няма достатъчно пари. Клиентите, с които сме работили толкова години с лекота, са увесили нос и вече нямат желание да дадат стотинка за каквото и да било. Закриват офиси, освобождават служители. Продават, каквото могат, за да имат пари в касата или да се издължат на банката...

Повтарям на хората около мен, които са останали без работа и без пари, че трябва да се борим, че все някога ще му се види края, че винаги имаме шанс и избор. Но кой ли вярва вече на тия приказки за позитивни мисли... Много е тъжно. И не е просто поредното мрънкане. Мизерията е реална. Надявам се в началото на следващата година нещата да се позакрепят и да потръгнат. Моля се да не стане по-зле, защото не искам още да напускам страната. Вчера получих писмо от познати, че имат зелена карта и заминават... Но не искам да съм поредният чужденец-изкарващ-пари-като-работи-на-три-места-далеч-от-семейство-и-приятели!

Няма смисъл да се хваля със старите неща. Оценявам ги, че ги има и им благодаря, че са до мен - семейство, приятел, приятели и колеги. Не се чувствам нещастна, не ме разбирайте погрешно. Само отчаяна.

Ако някой мисли обратното, не усеща никаква криза и има с какво да се похвали, ще се радвам да го сподели, за да ни обнадежди.

Откъде тръгнах и докъде стигнах... Ама че отчаян и дървен философ! :)
Май трябва да спра да пиша и да публикувам само снимки, за да не се отплесвам много-много в безсмислени и хаотични разсъждения.

Не, не, не и не

Неграмотни, неорганизирани, нервни, неразбрани,
недоволни, незадоволени, нетактични, цинични,
хаотични, критични, истерични, шизофренични,
немарливи, лениви, лицемерни и неблагодарни.

Не се ядосвай на такива хора.
Не се опитвай да ги промениш.
Не допускай ти да бъдеш такъв.

8 правила за веселба

Приятна анимация със съвети за по-приятен живот :)

Крехко

Детство

Колко е хубаво, че има дни, в които човек се чувства пак дете. Едно такова приятно, пърхащо, топло чувство, сякаш си хлапе, което: лежи на тревата и зяпа листата; играе на ластик, въже, кър или криеница; слънцето го гъделичка по носа и луничките; усмихва се със семки между зъбите и джанките в джоба; пие топло мляко с какао; оцветява си книжки; изрязва си картинки; плува в язовира; кара колело из квартала; скача в локви и гази в калта; тича навсякъде без умора, като на батерии :)

Просто е чудно как може за секунди да почувстваш, че правиш всичките тези неща наведнъж! :) Да изпиташ щастието от тях. Чудно е. Мислиш си и се усмихваш сам на себе си :)

Понякога ти стигат само един човек, една снимка, една песен, един разговор, един поглед, една усмивка, за да си пак дете.

Чисто. Уютно. Слънчево.


Photo by Old Picture of the Day

Бодли път да видят

5-9 май
Румъния - Букурещ, Брашов, Синая, Предел. Красиво беше. Повече гледах, отколкото снимах. Повече танцувах, отколкото ходех. Не могат да се обяснят с думи и снимки красивите Карпати, ремонтираните улици и хубавата велоалея на Букурещ. На тръгване ми се насълзиха очите.
Защо всеки път, когато се връщам тук, ми се реве и изпадам в депресия? Не че не обичам България, не че не обичам хората... Става ми тъжно, че ние още си стоим в кочината. И ни мързи да се променим :(


Гледката ми от балкона в Предел (вляво една муха си лети на воля :Р)


Piaţa Sfatului в Брашов. Бяха ни организирали танци на площада. Много хубава изненада :)


Замъкът на Дракула в Бран.

15-16 май
Слънчев бряг и Кара дере. На двете крайности!
Първото място е станало неузнаваемо (в лошия смисъл на думата) - мутробарок отвсякъде! Хотели, замъци... грозен бетонен кич! Хотелите и съоръженията не се поддържат толкова, важно е да се вземат парите на чужденците! Менютата са на английски език, защото почти не идват българи. В 4-звездния хотел чистеха огромната площ с плочки на ръка с парцалче (!), нямат пари за машина хората! Тоалетната хартия в стаята беше от най-долнопробната, чаят за закуска беше от най-евтиния! Гледат да спестят от всичко. Тия кокошкарски истории няма как да не ни направят впечатление на нас, пък какво остава за чужденците... През целия път се нагледах на всякакви постройки, просто ей така изпльокани по средата на нищото - грозна картина :( Жал ми е за морето.


Бяхме само ние и това момченце на плажа :)


И една чайка, която стоеше като препарирана.




Хотел?!


Беседка?!


Шатра за 50 лв.?!




Морето си е все така хубаво, въпреки бетона.


Плажът на Кара дере.


Вълшебните поляни над Кара дере.

Кара дере е някаква друга вселена, прекрасно диво място. Добре, че има криза и плановете за строителство там се отложиха. Морето, гората и полето са вълшебни! Там успях да изгоря и да се насладя на кратката почивка :)

Уроци

От миналата седмица тръгнах на курс по английски език по програмата "Аз мога", та затова не ми остава време за нищо. Отвикнала съм да уча, да се съсредоточавам, да пиша, да помня, да внимавам :)

В групата сме общо 15 човека - шарени, с различни професии и хобита, различни по възраст. Учителката е много готина - обича да ходи по екскурзии, концерти, театри, кино, изложби и непрекъснато разказва интересни истории (на английски език, разбира се)! Допустимите отсъствия са само 20%, а дните са понеделник, сряда и петък - от 18:30 до 22:30! И така до септември. Колкото и да съм изморена, засега добре ми се отразява :)


Про-летен по-здрав:



Забравих да се похваля, че бях за 3 дни в Стара планина (Триглав-Тъжа-Априлци) и за 1 ден на езерото Керкини в Гърция :) Само на думи, пък по-нататък ще стигна и до снимките :Р

Акустично

Kaki King свири така приятно на китара. И гласът й е един успокояващ:
http://aurgasm.us/2006/09/kaki-king

И е симпатична. Ето я на живо в TED2008 (български субтитри).

Ммм.

„Пролетно“

Другите посрещат пролетта с цъфнали дървета и цветя,
а ние - с „цъфнали“ изпод снега боклуци и л..на.

Не че съм в лошо настроение, не че съм черногледа, но това е първото, което се забелязва, когато се стопи снегът...

Меланхолия

Меланхоличните песни са подходящи за мрачното време, но не и за работа.
Не нахъсват. Натъжават. Замислят. Замечтват.
Пиано. Цигулки. Плачливи вокали.
Гърлото ме стяга. Иска ми се да си лежа и да си плача.
Понякога човек има нужда да си поплаче. Ей така. За нищо. И за всичко.
Да си седи вкъщи, да гледа тъжни филми, да слуша тъжна музика, да гледа стари снимки и да си поплаче.

Не съм спряла да търся щастието, но днес си мислех, че няма нищо лошо в това човек да е тъжен. Ей така за баланс :)

Офлайн

Все по-рядко пиша в блога. Моите познати и приятели също... Покрай толкова много социални мрежи и възможности за комуникация блоговете ще вземат да измрат.

Единственото, което ме кара все още да пиша тук, е, че чувствам някакво спокойствие, уют и уединение. Знам, че не ме четат повече от 10-15 човека. Знам, че няма да ме залеят над 100 коментара.

А тия мрежи ме задушават, направо ме оплитат. Непрекъснато публикуваш, следиш, харесваш, не харесваш, линкваш, копираш... да отговориш на всеки. Уморително е. Ето сега и Google Buzz... Деактивирах Фейсбука, а се хванах, че вися в Buzza-a... Ама че виртуални наркотици! Страдаме от заболяване, което ни кара да споделяме всичко със света. Ставаме с мисълта "Какъв статус да си сложа днес?" и си лягаме с "Ето това трябва да го share-на."
Уж правим това за почивка и забавление. Понякога усещам, че имам нужда от почивка от онлайн света. Пренетила, пречатила, прелинкнала и т.н. И затова скоро у нас няма да си пусна нет.

Не знам дали блоговете ще умрат скоро, но истинският социален живот започна да изчезва.
Нека има баланс, нека не губим и разпиляваме себе си в мрежите!

Глад

Откакто няма Back Home, се чудя какво да ям... И се чудя защо има толкова малко избор за вегетарианците по заведенията. Колко години трябва да минат, за да не се чувстваме пренебрегнати? Защо си мислите, че ни стига „разнообразието“ от боб, леща, гъбена супа, пържени картофи, баница и две-три пици?
Вече е модерно да си вегетарианец - мода, диети, кришни, йоги, дъновисти, адвентисти и наследствени като мен. Та би трябвало да има търсене.

Редакцията ни е в центъра на София, има 4 заведения с готвени ястия и 3 закусвални и НЯМАМ ИЗБОР. Обикновено има само по едно, най-много две безмесни неща...

Има още 3 варианта - домашни сандвичи, някоя сухоежбина от магазина или поръчка по телефона. Но не ме устройват. Друго си е да изляза да се разходя (аман от това бюро!), да подишам малко въздух, да ме стопли слънцето...

Еми, престани да мрънкаш и измисли някаква комбинация! Винаги имаш избор!

А на Мусала времето е повече от прекрасно. Искам да съм там.

П.П. Чувствам се добре без Фейсбук. Ако някой се чуди къде съм - деактивирах се за неопределено време.

Малък Сечко

*Дойде мечтаният сняг!*



Снощи валяха малки сребърни прашинки, но се топяха още преди да се приземят. Днес вали на парцали като в приказките.




Миналата седмица снегът на Витоша беше доста странен - от слънчевата страна имаше около 2 cm топченца, а на сянка пък приличаше на вкусни кокосови стърготини :) Явно вятърът така ги е навял. Ако се задържи до събота, ще газим в сняг до колене горе :)






„Кокосовият“ сняг :)




Слънце и синьо небе, въпреки прогнозата за виелица.


Дърветата бяха заскрежени като на снимка с IR филтър.

Снимката на Снежко е правена в двора на една вила в Рельово, където изкарахме три чудни празнични дни ;) Тази на човечето е snow art на unknown artist върху една кола на ул. Поп Богомил. Останалите снимки са от Витоша.

WeeMee

Скайп WeeMee аватар. Жалко, че не могат да се добавят повече джунджурии, с които да се опише човек. Но може с думи:
Моят живот = работа + шоколад + книги + чай + Интернет + снимки + планини + танци.
Нацупената физиономия е заради неща, които ми липсват и искам да правя, но все не остава време... Или пари. Като плуването например.
Изброените помагат да забравя за тъгата.

За нещо, което ме кара да се чувствам като нищо

И какво, като Новата година дойде? Какво от това, че си пожелаваме всичко най-хубаво, като голяма част от пожеланията са лицемерни? Личи си по напевната и превзета интонация на съседите, продавачите и т.н. Не ми е приятно. Не ми е истинско. Не ми е искрено.
Бъди любезен, но от сърце. Не само от етикет. Не мога насила да бъда любезна.

Може би изпадам в депресия. Не ми пука как ще започне годината. Не съм суеверна. Важното е дните ми да са хубави, добри. Да сме здрави, да се разбираме.

А какво става? Точно обратното. Забелязала съм, че точно след празниците хората стават по-лоши, нервни, недоволни, недоспали, неудовлетворени. Какъв е смисълът да сме добри и щастливи само няколко дни и после да се върнем по стария път?!!

Знам, че има една шепа хора, които ме разбират, уважават и обичат. С тях и да се скарам, бързо ми минава. Познаваме се. Не се сърдим с дни. Обичам ги такива, каквито са. Предполагам и те мен ;)

Но останалите, с които се налага да контактувам? Държа на общуването и обратната връзка. А не да си изкарва някой нервите и комплексите върху мен. Просто си върша работата и ако мога, помагам на другите да я свършат. Без напрежение и истерии. За съжаление не получавам същото насреща. За още по-голямо съжаление съм безсилна да променя това. Чувствителна съм. Натоварвам се, изморявам се, разревавам се от обидно отношение. Знам, още съм дете. Не успях да се каля за 28 години. Не успях да науча тия бодли да ми служат и да се защитавам.

Няма ли желание, няма и начин. Не мога повече да се опитвам да разбирам неразбраните. Достатъчно се блъсках в стените и настроенията на хората. Вдигам ръце. Отказвам се. Безсилна съм.

Да сме здрави, да се усмихваме на хубавите и да не ни пука за лошите неща през 2010 година!

right ones

by icanread.tumblr.com

Не ме занимавайте

В последно време наблюдавам хората и си мисля, че има прекалено много зарибени по разни познати и непознати учения, течения, мании. Не искам да се бъркам в живота на никого. Всеки има право да избира пътя си и да бъде отговорен пред себе си, пред другите и пред Б-га. Само едно ви моля - не ме занимавайте! Ако имам интерес, ще седна и ще прочета, ще питам, но няма никакъв смисъл да ме поучавате и убеждавате. Характерът и принципите трудно се менят. И се променят по-скоро от грешка-опит, а не чрез дървено-философски приказки.

Не желая да слушам за зодии, 2012 година, края на света, астрално, сакрално, рейки, конспирации, тайни, Дан Браун, Петър Дънов, Ванга, Буда, Кришна, йога, мантри, медитации, духове, медиуми, врачки, баячки, екстрасенси, гурута, масони, мормони, йеховисти, дъновисти, нацисти, расисти, скинари, левскари, цесекари и всякакви подобни! За слънцеядите също! Както и за методите ТЕС и Силва! За сериалите и чалга "културата" да не говорим. Не ме вълнува кое е био и кое не, кое е вредно и кое полезно, кое е модерно и кое демоде.

Много повече бих се зарадвала да ми споделяте за интересни книги, филми, постановки, песни, танци, картини, снимки, изложби, идеи, природа, планини, пътешествия, игри, препятствия, постижения, отношения, открития, впечатления, проблеми, компютри, дизайн, линкове и т.н.

Благодаря!

Интерактивно изкуство

Миналата седмица посетихме изложбата Орбис Пиктус или "Врата към света на творческата човешка фантазия" в галерия "Райко Алексиев" на Раковски 125. Вълнуващо преживяване за сетивата!

В какво интересно време живеем :)
Бих се радвала да разбера за български такива проекти. Някак всичко става много тайно и ъндърграунд. Няма пари за реклама или просто не се търси масовото посещение, не знам... Добре, че има Капитал Light и Една седмица в София да научавам...

Днес попаднах на още интересни проекти, май имам слабост към музика+светлинни ефекти :)

http://www.seeper.com

http://www.smoothware.com/danny

http://www.camilleutterback.com

Невероятно е човешкото въображение!

Поликлиники

Моят минисериал, наречен "Поликлиники", приключи днес с хепи енд. Или поне така звучеше.

1 серия - УНГ - някакво малко израстъче на гърлото, за което ми казаха да пия лекарства, но ми мина и без тях.

2 серия - ортопед. "Няма такъв дюстабан!" - вика докторът... Ей ме на! Плоска отвсякъде! Изкривяване на гръбначния стълб от детството. Знам.

3 серия - лабораторни изследвания - ПКК и ревма фактори.

4 серия - чакане пред кабинета на ревматолога цели 8 часа! Ревма фактори - отрицателни, слава Б-гу.

5 серия - невролог. Старите болки и невралгии на "нов глас" - дископатията и дюстабанът били причина за всички болки в коленете, кръста, китките и врата. Изписаха ми една шепа лекарства, от които си купих едно болкоуспокояващо прахче (Фламексин) и едно аюрведично мазило (което мирише на клошари). Помина ми.

6 серия - кардиолог - кардиограмата е добре, лекарката обаче чула някакъв шум, та ме прати на ехокардиография.

7 серия - ЕКГ - едвам успях да си запиша час, всичко е препълнено, явно се разкапваме със застудяването... Лекарката беше готина, апаратът беше чисто нов. Имах чувството, че контактуваме с извънземни! :) Гледах на екрана и слушах сърцето си. Имам пролапс на митралната клапа. Не било страшно, смятало се за козметичен проблем, срещало се при хората на изкуството :) Пожела ми много осемхилядници и да си живея живота. Излязох с усмивка от поликлиниката.

Това, което разбрах за тези "серии":
1. Пациентите сме като пинг-понг - разиграват ни и се подиграват с нас. Цакам за всяко листче по 2,40 лв. Нормално ли е да изкарам цял ден в една поликлиника за два кабинета?!
2. Лекарите са се превърнали в "писатели" - преглеждат те за 5 минути и пишат 15 минути в програмата. Освен това вкарват свои хора, познати и приятели с предимство. Нещо, което дразни, а и всички останали на опашката забелязват. Не може ли просто да си ги викат по-рано от приемното време тия хора?!
3. Служителите на регистратурата са много изнервени от глупави въпроси. Държат се с теб грубо, ако може по-бързо да се разкараш.
4. Задръстванията са по всяко време на деня, тигелите ми бяха "Овча купел - център - Младост".
5. Ходенето по лекари ми стана неприятно хоби. Не ми харесва това, че повечето лекари, като разберат симптомите, предписват лекарства, без да ти назначат изследвания.
6. От всички лекари най-много обичам зъболекарите! Всъщност винаги съм обичала да ходя на зъболекар :) Виждам какво ми правят и излизам от кабинета щастлива и доволна, че всичко ми е наред. Освен това няма шанс да ме препратят в друг кабинет на друг специалист.
7. Не искам да ходя скоро на преглед, какъвто и да било. Ще се наложи да отида на профилактични прегледи от фирмата, но те са бързи, щото са на частно.

Сега е време да си отдъхна и да се разтоваря от всички истории, които чух и видях пред кабинетите.
Да мисля само за планини, плуване, масаж и все такива приятни неща.

Изнудвачи

Баба ми е толкова наивна и добра, че вече храним всички „нуждаещи се“ в квартала. Каквото и да й поискат, тя дава от сърце. Един имал нужда от пари за бебето, друга пък нямала за хляб и мляко, а дъщерята щяла да я убие... Накуцват, превиват се, охкат, стенат, мрънкат, реват... големи артисти. И баба е публиката, която си плаща за представлението. Днес ми заяви, че повече няма да излиза навън с пари и да пазарува. Не знам какво друго решение да измислим. Едвам успях да я науча да не се връзва на телефонните мошеници. Сега я нападнаха лудите и просяците.

Мен пък навсякъде ме заговарят хората, споделят ми живота, проблемите, емоциите си. По няколко пъти даже. Защо точно на мен? Изглеждам им добър слушател ли? Докато чаках тия дни в поликлиниката, една баба ми разказа историята си три пъти един след друг... Само кимах с глава, а после се преместих на друго място, за да не започне и четвърти разказ. Чаках, четох, чаках, четох, направо да се бях командировала! Отвратих се от т.нар. здравеопазване. Пред 2 кабинета висях общо 8 часа. Наблюдавах как докторите се разхождат по всички стаи, говорят по половин час по телефона, докато има пациент вътре, разиграват те и за всеки документ те пращат на регистратурата да си плащаш по 2,40 лв. Накрая ти изписват една шепа лекарства, които ти действат добре на едните чаркове и увреждат другите... Подигравачи и изнудвачи.

В такива моменти ми се иска да избягам от всичко това. Някъде извън града. С любим човек.