За мравките и хората

В четвъртък си мислех, че празнични дни - това означава почивка и планина! Йе!
Е, да, ама не :) Събуждам се в петък, отивам на балкона и там - булеварди, кръстовища и пешеходни пътеки на мравчена колония (или може би няколко колонии). Ужас!
А не държа храна на балкона. Освен хладилника, ама той не се брои, щото е плътно затворен. Гледам ги как се щурат и се опитвам да разбера какво търсят у нас - топлинка, вода? Не успях да открия откъде точно нахлуват - може би през една малка дупчица за кабели на тавана на балкона...
Какво се чудя. Пролет е. Насекомите празнуват! Спомних си, че миналата година ги изгоних, като напръсках перваза с препарат за стъкла. Но сега нямах такъв :( Погледнах в няколко форума - оцет или боракс бяха най-често срещаните средства.

Запомнете! Най-важното е да нямате трохи, сладки лепкави следи или боклуци. Направете пролетно почистване и може да си тръгнат сами, като не намерят това, за което са тръгнали.

Вариант 1: оцет и малко препарат (в моя случай Cif) в шише спрей. Напръсках ъглите и цепнатините.
Резултат: на следващия ден се лутаха на всички посоки, явно бях заличила следите и пътеките им.

Вариант 2: ракия и сода (без да им се дава мезе :))
Резултат: пръснах малко за проба, ходеха като зашеметени. И това не помогна. Само дето у нас засмърдя на долнопробна кръчма.

Вариант 3: паста от боракс, сладко и вода. Е, не ми се гледат и изхвърлят купища умрели мравки на следващия ден. Отказах се. Исках да ги изгоня, а не да ги унищожавам. И покрай пръскането измират, но не е като пълен буркан с трупове.

Вариант 4: тебешир за хлебарки. Както почиствах боклуците под мивката, намерих остарял тебешир за хлебарки. Що пък да не пробвам. Толкова се беше вмирисало на оцет, сода, Cif и ракия, че това ще е като за десерт. Поне не мирише. Нарисувах всички ръбове и процепи.
Резултат: „Разотиват се!“ Царицата майка явно е дала нареждане да не стъпват повече в дома ми, защото там им бедствие, смрад и никакво мезе. Дори и мухите не се задържат :D Смях се с глас, като ги видях как долитат, влизат през прозореца, правят обратен завой и си отиват :) Като по анимациите :) То и на мен ми идеше да отлетя, такава воня. Ама търпя - в името на науката, дето се вика.

Вариант 5: за това се сетих след-варително, затова не съм го пробвала. Но ако ви се наложи, пробвайте го и ми пишете какъв е резултатът :) Знам, че мравките не понасят силни миризми от масла като: мента, камфор, лавандула, евкалипт, лимон и т.н. И изведнъж ми дойде идея - защо не намазах всичко с паста за зъби - силна миризма на мента и евкалипт! И щеше да мирише много по-свежо, отколкото сега. Но, добрите идеи невинаги идват навреме.

След 2 дни борба затварям очи и виждам само щуращи се мравки. Сетих се за друго такова „опияняване“, но много по-приятно. Като прекалите с боренето във вълните на морето, затваряте очи вечер и отново виждате големи вълни. Е, представете си същото, ама с мравки! Кошмарно е.

Днес станах и първата ми работа бе да проверя как е бойното поле: „Чисто е! Ура!!! Отървах се!“ До следващата пролет ;)

Ако ви се четат повече подробности и съвети, вижте тук: Homemade Ant Killers: Recipes & Tips

Сметките на М-тел

Сутринта бях първа на опашката в М-тел, много исках да си платя надписаните суми :)

- Сметката ви е 71,99 лв.
- Ама на сайта пише, че имам кредитни известия за 35,36 лв. и 2,88 лв. (даже си бях отпечатала информацията - в случай, че сайтът им се скапе или системата им забие).
- А, да, имате. Ако искате, мога да ви ги приспадна към тази сметка.
- Искам (плащам само разликата). А да знаете какви са тия номера 01010, 09999, 01723 и 018423?! В разпечатката пише, че съм пращала съобщения към тях, а към този последния 1 SMS ми струва 5 лв.!
- Не, не знам. А дори и да знам, нямам право да ви давам такава информация. Може да сте натиснали нещо случайно в джоба или раницата.
- Е, нали ще ми излезе в изходящи есемеси, аз си ги следя, не съм имала такива номера.
- Не знам, съжалявам. Можете да подадете ИСКАНЕ за преразглеждане на сметка.
(Разбира се, че ще подам. Нали благодарение на въпросното ИСКАНЕ имам кредитни известия за общо 38,24 лв.). Имате още една излязла сметка, ще я платите ли сега?
- Не, не искам да я плащам сега. (Те са некоректни към мен, а аз ще им плащам две сметки наведнъж, виж ти.). Искам да ви питам и още нещо - на каква роуминг тарифа съм в момента, защото преди няколко дни видях, че обаждане от Румъния до България ми струва 2 лв. на минута?!! Излиза доста солено, нали уж има евротарифи?
- Останали сте на стара тарифа за роуминг, сега има нова - FREE2GO, но в момента не мога да ви прехвърля, тъй като системата не работи. (То в последните 6 месеца нещо работи ли ви като хората?!). Заповядайте следобед. (Да бе, аз ще си прекарам деня в чакане по опашки в М-тел).
Благодарих учтиво и си тръгнах.

Ако си бях замълчала, щях да си платя всичко. Нищо, че имам кредитни известия. Защо да ми ги приспадат, като могат да си мълчат и да ме мотаят...

Сега остава да разбера какви са тия тайни съобщения и да си сменя роуминг плана.
Почти се преборих.

НОВО! Сайтът работи, справките са достъпни, фактурите ми са изчислени. Браво!

Писмо до М-тел

Здравейте,

Не разбирам защо фактура, която е издадена на 27 март (за периода декември-януари), получавам на 21 април?
Твърдите, че има 60 дни за плащане на фактурата, но от 21 април до 25 април са само 5 дни!!! При това почивни!

Кога най-после ще започнете да предлагате качествени услуги?!

Поздрави,
Разочарован абонат

П.П. От 12 години съм абонат и изряден клиент, който си плаща сметките винаги навреме. Сега искам да се махна, а не мога - на договор съм. Е, мога, ако си платя неустойките. Ех, само ако имаше един четвърти свестен оператор... Мечти...

Уморих се да следя, да проверявам и да се обаждам за всяко писмо и фактура. Да си губя времето да ви чакам да вдигне някой от заетите ви оператори, да чакам по опашки, за да си платя сметката, да подам жалба и да получа кредитно известие.

Вече ми се струва много по-лесно и по-приятно да не използвам мобилен телефон!

Пролетно почистване?! По-скоро пролетно замазване!

Тази сутрин станах свидетел на безумието на почистващите в район „Овча купел“...

Стоя си на спирката и си чакам автобуса, а там - 10 момчета от ромски произход, наети да съберат пясъка и боклуците по улицата. 10 момчета с по 10 лопати и 10 чувала!!! Картината е следната: 1 момче загребва с лопатата пясъка, който грижливо е събран на купчинка, и го мята на тротоара! След това друго момче го заглажда с лопатата отгоре, за да не си личи. Останалите стоят и гледат с празни чували в ръка!
И днес, както духа силен вятър - напълниха се очите, ушите и косите на хората на спирката...
Що за простотия е това?!! Изгледах ги лошо, те ми се хилят. Не посмях да направя забележка, че то си е за страх, когато са повече.

Звънях на общината ни, но на посочения телефон за „Екология и чистота“ (и правилно е в кавички отделът), никой не вдига. А сега кажете на кого да се оплача (освен на Арменския поп)?
И кога най-накрая ще започнат да глобяват „кифлите“ и „кроасаните“, които си хвърлят фасовете по спирките и в шахтите?!

Явно трябва да се примирим, че цял живот ще си стоим в мръсотията и дупките :(

10

10 месеца в новото издателство (LinkedIn брои, не аз).
И 10 години в старото. Зад гърба ми. Кога са минали?!

Какво нещо е времето. Как неусетно се изплъзва пред очите ти - монитора, договорите, писмата, телефонните разговори, крайните срокове, лафовете, разменени с колеги и клиенти... Съботните разходки на планина, неделните танци. Вечно недостатъчните дни за срещи с приятели, море или екскурзия. Все недоспали, замислени, зачетени, разсеяни, анализиращи, търсещи приключения.

А все още съм едно чувствително хлапе. Баба ми все казва: „Човек вътрешно не се променя.“ :) Дали?

Никакво доверие на М-тел!!!

Преди време си смених тарифния план на Surf & Talk. При подписване на договора с тях попитах дали трябва да въвеждам отново номерата в „Семейство и приятели“ и получих отговор, че не е необходимо - щели да използват тези от предишната тарифа. И им повярвах! Грешка!!!

Съвсем скоро реших да си проверя сметката (минали са само 2 седмици след новия договор) и се облещих:
Текуща сметка: 112,73 лева.
Общо минути за Вашата отстъпка Семейство и приятели: 2000:00
Изразходвани минути 0:00

Току-що изчаках на *88 много търпеливо и се оказа, че нямам нито един номер в отстъпките за семейство и приятели. Автоматично се нулирали!

Ясно ли ви е, че ако не се обадите, не изчакате поне 15 минути да ви вдигнат и не се оплачете, ще трябва най-съвестно да си ги платите?!!

Към М-тел: КОГА НАЙ-ПОСЛЕ ЩЕ ЗАПОЧНЕТЕ ДА ПРЕДЛАГАТЕ КАЧЕСТВЕНИ УСЛУГИ?! ДОКОГА ЩЕ СПЕСТЯВАТЕ ИНФОРМАЦИЯ НА ХОРАТА С ЦЕЛ ИЗМАМА И КРАЖБА?!

Към абонатите: ОТВАРЯЙТЕ СИ ОЧИТЕ И УШИТЕ, ЗА ДА НЕ ВИ ОКРАДАТ ПАРИТЕ!

(И да, „облегнала съм се на Caps Lock“, защото съм бясна и главните букви изразяват точно това в Интернет!)

Статистика

Прекрасна статистика в Google Latitude. Само дето е генерирана през почивните дни...
Цел: парчетата от тортата да останат така и през седмицата :)

Защо не можете да си намерите работа?

Защото първо трябва да се научите да пишете на кирилица - грамотно, стегнато, а после да изпращате навсякъде автобиографиите си. И mail адресите ви да не са нещо от сорта на picha, shefa, mafiozo, kuklata, malkata_zapalka, kuchkata и т.н., а да съдържат името и/или фамилията ви.

Е, понякога се случва портал като dir.bg да те шокира със съобщенията си:

(Идентификация се пише и изговаря много по-лесно от обърканата дума. Потвърждавам и верифицирам би трябвало да са синоними. Лесно се помни, че ако има на, в, от, с, за и т.н. преди съществителното от мъжки род, се използва кратък член.)

И клиенти в бързината да измислят бисер като този:

По-добре „прочети, погледни и изпрати“, отколкото да бързаме и да „раждаме“ бисери ;)

Сюжети

Животът в социалните мрежи и българските филми се изчерпва с: дрън-дрън, фук-фук, мрън-мрън, чук-чук и тц-тц :)

Забравих - и „Наздраве!“ :Р

Галено

Колко е хубаво да ти измислят различни имена, производни на твоето и на прякора ти!

Ем, Еми, Емо, Емс, Ема, Еме, Емче, Емчо, Емичке, Еменце, Емсуърд, Емили, Еж, Ежко, Ежка, Ежи - направо се размеквам :)

Добавям още 3: Емикс, Емсън и ЕмСънчо :Р

И още 2: Ежикс, Ежлис :)

Мот-мот

Хиляди регистрации, пощи, съобщения, новини, коментари, мрежи, абонаменти, известия, предложения, споделяния...

И повечето от тях - загуба на време!

Колко малко полезни и интересни неща/сайтове/хора има в Мрежата. Ровиш с часове, а колко от погледнатото/прочетеното си заслужава?!

Трябва едно сериозно пролетно почистване и филтриране на цялата тази информация!

снЕжковци

Авторът на мини-снежковците е неизвестен, но бяха най-голямата атракция тази събота на Витоша :)
Уж беше топло, уж грееше слънце... и като заваля един дъжд - тичахме с котките по леда надолу! Но разходката е приятна по всяко време ;)

Предай нататък и върни

Хубаво е да започва с добринки новата година!
Ето 2 случки от 02.01.2011, в които е замесена моята баба :)
Да ми е жива и здрава, че не се предава да прави добро!

Имаме т.нар. духалка - вентилаторна печка, но рядко я ползваме. Решихме, че ще я подарим на една позната, когато нейната се развали, защото у тях е кучи студ.
На 2 януари баба ми й се обади да я чуе какво прави и жената изплю камъчето, че печката й се скапала. И така баба се втурна да носи нашата. На връщане обаче намира мобилен телефон в снега. Звъни ми на пожар: „Намерих, не разбирам от мобилни телефони, какво да правя?!...“ Казах й да ме изчака.
Прибирам се и виждам на масата Нокиа Е90. Картата - деактивирана. Поглеждам последно получените и набрани номера. Звъня на един, на втори - никой не вдига! Търся Mama, Tatko, Home - има само Mama Italy и решавам да не правя международни сметки, а да видя дали има друг често срещан номер. Намирам един (записан с никнейм) и звъня: „Да, един червен, да, на приятелката ми е! Подарих й го за Св. Валентин! Ще взема такси и ще дойда! Много ви благодаря! Тя преди време намери чанта с документи и пари, върна я, пък после нас ни обраха...“ Прекъсвам го: „Ето, всяко добро се връща - рано или късно!“
Дойде пред входа ни, връчи ми бонбони и уиски. Връщам му бутилката да се почерпят с колеги, а той: „Аз не пия алкохол...“, пък аз: „Не пия уиски...“, та настоях да я сподели с приятели :)

Намерите ли нещо - предайте го на притежателя му, не го пожелавайте, не го вземайте за вас.
Защото не се знае кога ще попаднете от другата страна на щафетата.

Нови неща

Нов офис. Нова стая. Сама съм, засега. Това е добре, защото обичам да проветрявам, да ми е свежо, а не да надувам климатик на 30 градуса и да се задушавам, както правят повечето ми колеги. Мислят ме за морж. Какво да им обяснявам, че съм таралеж :) Било много студено в стаята. Защо не съм си пуснела духалката или климатика, щяла съм да настина и т.н. Казах им да са спокойни, че съм калена, че съм планинар и до -15 издържам и не ми е некомфортно :) Те ми се чудят.

Нови ролетни щори, които са ми най-голямата мъка! Всяка сутрин и вечер се набирам на тях, за да ги вдигам и пускам. И тоя зверски шум! Кънтят и се търкалят - ужас!

Нов компютър. Нов монитор - Philips, харесва ми. Даже много :)
Нов Уиндоус - 7 и Офис. Ама че мазно и шарено. И защо някой реши, че бутоните са по-удобни от менютата?!!
Нови правила. Вече съм само потребител, прост user. За всяка програма или промяна трябва да викам системен администратор. С това трудно се свиква. Повече от 10 години сама си поддържах компютъра...

Нови колеги. Опитвам се да разбера всеки. Да вляза в екипа. В началото имах чувството, че ме игнорират, изпаднах в криза, ревах. Но сега се чувствам по-добре. Започвам да свиквам и да отшумяват стресовите чувства.

Имаме кухня. Това също много ми харесва. Взимаш си плодове, зеленчуци, хляб и си сядаш като бял човек на трапезата. Кафе, чай, тостер, машина за вода (някъде изчезват кафето и кафявата захар, но още не съм установила кой, как и къде!). От прозореца на кухнята има прекрасна гледка към Витоша. Грее слънце, докато ядеш :) Скоро обаче ще закрият част от планинския пейзаж :( С най-новия и най-големия мол - Paradise Center. Строят го точно по диагонал на нашата сграда. Ха, като написах сграда - оказа се, че сме в една кооперация с една колежка от английския :) И двете се опулихме, като се срещнахме по стълбите :)

Две седмици изпълнявахме поръчки от големи фирми. Мнение, много мнения, съгласуване. Накрая ръчен труд - картички, купи, кутии, пликове, календари, панделки, етикети, списъци, засичане, броене. Помагах и ми беше приятно. С повече джуджета лесно минава денят :) Единственото лошо е, че те заболяват ръце, крака, кръст от щъкане насам-натам и висене прав. Но като вися на бюрото пред монитора, още повече се схващам. Нека има и от двете.

Та така. Тук съм засега. Не съм избягала :)
Само зарязах блога. И компютъра. И мрежите. И пощите. И снимките от Холандия (но това е за друга публикация) :)

Без думи

Няма пари за заплати.
Но работа има.

Надявам се.
Чакам.
Наивна съм.

Не ми се чете.
Не ми се снима.
Не ми се мисли.

Нямам думи.
Само едно тъжно пиано звучи в главата ми.

Мързеливи дни

Последни слънчеви дни.
И мислите ми - все за планината и морето.

Имам доста задачи, но все с нещо се разсейвам.
То винаги е така - най-много те мързи, когато имаш работа.
Arms and Sleepers ми се сториха много подходящи за музикален фон на мързела. Тотално размазване.
Имам някакви странни главоболия и виене на свят от земетресенията насам.

Не съм учила за изпита по английски.
Не съм свалила снимките от картата на фотоапарата.
Не съм пускала компютъра у нас от месеци.

Тази сутрин си намерих една полянка с лавандула между колите на един паркинг :)
Наведох се и поех дълбоко аромата. Прекрасно е!
Трябва да задължат блокове, магазини и кафенета да садят цветя, билки и дървета!

Сънища

Сънувах луната, морето, планината.
Сънувах, че сме на хижа и танцуваме отвън.
А един унгарец ядеше розови домати и ми говореше на български :D
Беше симпатичен сън. От онези, които те карат да се усмихнеш, когато отвориш очи :)

Крайности

Напоследък забелязвам, че съм доста крайна и критична. Може и да е някаква функция за самозащита от идиотщината, която ни заобикаля. А може да е от годините. Или от сланините, както казва една позната :D Или може би ставам все по-голям егоист? Или пък съм в депресия, когато се върна от някъде другаде (Унгария) и ми се набиват в очите минусите тук? Или съм се разглезила? Или са се увеличили изискванията ми за отношения, услуги и продукти?

Не мога да си поставя конкретна диагноза, но усещам, че съм станала крайна в изказванията, в настроенията, в отношенията с близките, в мненията и позициите, в принципите си... Като че ли нямам сили да отстъпвам, да правя компромиси и да прощавам. Не искам вече да се примирявам. На това ли му викат да пораснеш? Просто да следваш някакъв коловоз, да си се гепил здраво за релсите и да не искаш (или да те е страх) да излезеш от тях? Чувствам се странно и малко отчаяно. Може би е заради работата, кризата. Виждам, че не върви и нищо не мога да направя. Готова съм да дам всичко от себе си, макар и да се чувствам безпомощна срещу безпаричието. Никога не съм предполагала, че това може да влияе толкова на отношението между хората. Когато бях малка, бях щастлива и доволна на пакетче солети и на разходка с приятели в планината. Сега никой никъде не иска да ходи, защото няма достатъчно пари. Клиентите, с които сме работили толкова години с лекота, са увесили нос и вече нямат желание да дадат стотинка за каквото и да било. Закриват офиси, освобождават служители. Продават, каквото могат, за да имат пари в касата или да се издължат на банката...

Повтарям на хората около мен, които са останали без работа и без пари, че трябва да се борим, че все някога ще му се види края, че винаги имаме шанс и избор. Но кой ли вярва вече на тия приказки за позитивни мисли... Много е тъжно. И не е просто поредното мрънкане. Мизерията е реална. Надявам се в началото на следващата година нещата да се позакрепят и да потръгнат. Моля се да не стане по-зле, защото не искам още да напускам страната. Вчера получих писмо от познати, че имат зелена карта и заминават... Но не искам да съм поредният чужденец-изкарващ-пари-като-работи-на-три-места-далеч-от-семейство-и-приятели!

Няма смисъл да се хваля със старите неща. Оценявам ги, че ги има и им благодаря, че са до мен - семейство, приятел, приятели и колеги. Не се чувствам нещастна, не ме разбирайте погрешно. Само отчаяна.

Ако някой мисли обратното, не усеща никаква криза и има с какво да се похвали, ще се радвам да го сподели, за да ни обнадежди.

Откъде тръгнах и докъде стигнах... Ама че отчаян и дървен философ! :)
Май трябва да спра да пиша и да публикувам само снимки, за да не се отплесвам много-много в безсмислени и хаотични разсъждения.

Не, не, не и не

Неграмотни, неорганизирани, нервни, неразбрани,
недоволни, незадоволени, нетактични, цинични,
хаотични, критични, истерични, шизофренични,
немарливи, лениви, лицемерни и неблагодарни.

Не се ядосвай на такива хора.
Не се опитвай да ги промениш.
Не допускай ти да бъдеш такъв.

8 правила за веселба

Приятна анимация със съвети за по-приятен живот :)

Крехко

Детство

Колко е хубаво, че има дни, в които човек се чувства пак дете. Едно такова приятно, пърхащо, топло чувство, сякаш си хлапе, което: лежи на тревата и зяпа листата; играе на ластик, въже, кър или криеница; слънцето го гъделичка по носа и луничките; усмихва се със семки между зъбите и джанките в джоба; пие топло мляко с какао; оцветява си книжки; изрязва си картинки; плува в язовира; кара колело из квартала; скача в локви и гази в калта; тича навсякъде без умора, като на батерии :)

Просто е чудно как може за секунди да почувстваш, че правиш всичките тези неща наведнъж! :) Да изпиташ щастието от тях. Чудно е. Мислиш си и се усмихваш сам на себе си :)

Понякога ти стигат само един човек, една снимка, една песен, един разговор, един поглед, една усмивка, за да си пак дете.

Чисто. Уютно. Слънчево.


Photo by Old Picture of the Day

Бодли път да видят

5-9 май
Румъния - Букурещ, Брашов, Синая, Предел. Красиво беше. Повече гледах, отколкото снимах. Повече танцувах, отколкото ходех. Не могат да се обяснят с думи и снимки красивите Карпати, ремонтираните улици и хубавата велоалея на Букурещ. На тръгване ми се насълзиха очите.
Защо всеки път, когато се връщам тук, ми се реве и изпадам в депресия? Не че не обичам България, не че не обичам хората... Става ми тъжно, че ние още си стоим в кочината. И ни мързи да се променим :(


Гледката ми от балкона в Предел (вляво една муха си лети на воля :Р)


Piaţa Sfatului в Брашов. Бяха ни организирали танци на площада. Много хубава изненада :)


Замъкът на Дракула в Бран.

15-16 май
Слънчев бряг и Кара дере. На двете крайности!
Първото място е станало неузнаваемо (в лошия смисъл на думата) - мутробарок отвсякъде! Хотели, замъци... грозен бетонен кич! Хотелите и съоръженията не се поддържат толкова, важно е да се вземат парите на чужденците! Менютата са на английски език, защото почти не идват българи. В 4-звездния хотел чистеха огромната площ с плочки на ръка с парцалче (!), нямат пари за машина хората! Тоалетната хартия в стаята беше от най-долнопробната, чаят за закуска беше от най-евтиния! Гледат да спестят от всичко. Тия кокошкарски истории няма как да не ни направят впечатление на нас, пък какво остава за чужденците... През целия път се нагледах на всякакви постройки, просто ей така изпльокани по средата на нищото - грозна картина :( Жал ми е за морето.


Бяхме само ние и това момченце на плажа :)


И една чайка, която стоеше като препарирана.




Хотел?!


Беседка?!


Шатра за 50 лв.?!




Морето си е все така хубаво, въпреки бетона.


Плажът на Кара дере.


Вълшебните поляни над Кара дере.

Кара дере е някаква друга вселена, прекрасно диво място. Добре, че има криза и плановете за строителство там се отложиха. Морето, гората и полето са вълшебни! Там успях да изгоря и да се насладя на кратката почивка :)

Уроци

От миналата седмица тръгнах на курс по английски език по програмата "Аз мога", та затова не ми остава време за нищо. Отвикнала съм да уча, да се съсредоточавам, да пиша, да помня, да внимавам :)

В групата сме общо 15 човека - шарени, с различни професии и хобита, различни по възраст. Учителката е много готина - обича да ходи по екскурзии, концерти, театри, кино, изложби и непрекъснато разказва интересни истории (на английски език, разбира се)! Допустимите отсъствия са само 20%, а дните са понеделник, сряда и петък - от 18:30 до 22:30! И така до септември. Колкото и да съм изморена, засега добре ми се отразява :)


Про-летен по-здрав:



Забравих да се похваля, че бях за 3 дни в Стара планина (Триглав-Тъжа-Априлци) и за 1 ден на езерото Керкини в Гърция :) Само на думи, пък по-нататък ще стигна и до снимките :Р

Акустично

Kaki King свири така приятно на китара. И гласът й е един успокояващ:
http://aurgasm.us/2006/09/kaki-king

И е симпатична. Ето я на живо в TED2008 (български субтитри).

Ммм.

„Пролетно“

Другите посрещат пролетта с цъфнали дървета и цветя,
а ние - с „цъфнали“ изпод снега боклуци и л..на.

Не че съм в лошо настроение, не че съм черногледа, но това е първото, което се забелязва, когато се стопи снегът...

Меланхолия

Меланхоличните песни са подходящи за мрачното време, но не и за работа.
Не нахъсват. Натъжават. Замислят. Замечтват.
Пиано. Цигулки. Плачливи вокали.
Гърлото ме стяга. Иска ми се да си лежа и да си плача.
Понякога човек има нужда да си поплаче. Ей така. За нищо. И за всичко.
Да си седи вкъщи, да гледа тъжни филми, да слуша тъжна музика, да гледа стари снимки и да си поплаче.

Не съм спряла да търся щастието, но днес си мислех, че няма нищо лошо в това човек да е тъжен. Ей така за баланс :)

Офлайн

Все по-рядко пиша в блога. Моите познати и приятели също... Покрай толкова много социални мрежи и възможности за комуникация блоговете ще вземат да измрат.

Единственото, което ме кара все още да пиша тук, е, че чувствам някакво спокойствие, уют и уединение. Знам, че не ме четат повече от 10-15 човека. Знам, че няма да ме залеят над 100 коментара.

А тия мрежи ме задушават, направо ме оплитат. Непрекъснато публикуваш, следиш, харесваш, не харесваш, линкваш, копираш... да отговориш на всеки. Уморително е. Ето сега и Google Buzz... Деактивирах Фейсбука, а се хванах, че вися в Buzza-a... Ама че виртуални наркотици! Страдаме от заболяване, което ни кара да споделяме всичко със света. Ставаме с мисълта "Какъв статус да си сложа днес?" и си лягаме с "Ето това трябва да го share-на."
Уж правим това за почивка и забавление. Понякога усещам, че имам нужда от почивка от онлайн света. Пренетила, пречатила, прелинкнала и т.н. И затова скоро у нас няма да си пусна нет.

Не знам дали блоговете ще умрат скоро, но истинският социален живот започна да изчезва.
Нека има баланс, нека не губим и разпиляваме себе си в мрежите!

Глад

Откакто няма Back Home, се чудя какво да ям... И се чудя защо има толкова малко избор за вегетарианците по заведенията. Колко години трябва да минат, за да не се чувстваме пренебрегнати? Защо си мислите, че ни стига „разнообразието“ от боб, леща, гъбена супа, пържени картофи, баница и две-три пици?
Вече е модерно да си вегетарианец - мода, диети, кришни, йоги, дъновисти, адвентисти и наследствени като мен. Та би трябвало да има търсене.

Редакцията ни е в центъра на София, има 4 заведения с готвени ястия и 3 закусвални и НЯМАМ ИЗБОР. Обикновено има само по едно, най-много две безмесни неща...

Има още 3 варианта - домашни сандвичи, някоя сухоежбина от магазина или поръчка по телефона. Но не ме устройват. Друго си е да изляза да се разходя (аман от това бюро!), да подишам малко въздух, да ме стопли слънцето...

Еми, престани да мрънкаш и измисли някаква комбинация! Винаги имаш избор!

А на Мусала времето е повече от прекрасно. Искам да съм там.

П.П. Чувствам се добре без Фейсбук. Ако някой се чуди къде съм - деактивирах се за неопределено време.

Малък Сечко

*Дойде мечтаният сняг!*



Снощи валяха малки сребърни прашинки, но се топяха още преди да се приземят. Днес вали на парцали като в приказките.




Миналата седмица снегът на Витоша беше доста странен - от слънчевата страна имаше около 2 cm топченца, а на сянка пък приличаше на вкусни кокосови стърготини :) Явно вятърът така ги е навял. Ако се задържи до събота, ще газим в сняг до колене горе :)






„Кокосовият“ сняг :)




Слънце и синьо небе, въпреки прогнозата за виелица.


Дърветата бяха заскрежени като на снимка с IR филтър.

Снимката на Снежко е правена в двора на една вила в Рельово, където изкарахме три чудни празнични дни ;) Тази на човечето е snow art на unknown artist върху една кола на ул. Поп Богомил. Останалите снимки са от Витоша.

WeeMee

Скайп WeeMee аватар. Жалко, че не могат да се добавят повече джунджурии, с които да се опише човек. Но може с думи:
Моят живот = работа + шоколад + книги + чай + Интернет + снимки + планини + танци.
Нацупената физиономия е заради неща, които ми липсват и искам да правя, но все не остава време... Или пари. Като плуването например.
Изброените помагат да забравя за тъгата.

За нещо, което ме кара да се чувствам като нищо

И какво, като Новата година дойде? Какво от това, че си пожелаваме всичко най-хубаво, като голяма част от пожеланията са лицемерни? Личи си по напевната и превзета интонация на съседите, продавачите и т.н. Не ми е приятно. Не ми е истинско. Не ми е искрено.
Бъди любезен, но от сърце. Не само от етикет. Не мога насила да бъда любезна.

Може би изпадам в депресия. Не ми пука как ще започне годината. Не съм суеверна. Важното е дните ми да са хубави, добри. Да сме здрави, да се разбираме.

А какво става? Точно обратното. Забелязала съм, че точно след празниците хората стават по-лоши, нервни, недоволни, недоспали, неудовлетворени. Какъв е смисълът да сме добри и щастливи само няколко дни и после да се върнем по стария път?!!

Знам, че има една шепа хора, които ме разбират, уважават и обичат. С тях и да се скарам, бързо ми минава. Познаваме се. Не се сърдим с дни. Обичам ги такива, каквито са. Предполагам и те мен ;)

Но останалите, с които се налага да контактувам? Държа на общуването и обратната връзка. А не да си изкарва някой нервите и комплексите върху мен. Просто си върша работата и ако мога, помагам на другите да я свършат. Без напрежение и истерии. За съжаление не получавам същото насреща. За още по-голямо съжаление съм безсилна да променя това. Чувствителна съм. Натоварвам се, изморявам се, разревавам се от обидно отношение. Знам, още съм дете. Не успях да се каля за 28 години. Не успях да науча тия бодли да ми служат и да се защитавам.

Няма ли желание, няма и начин. Не мога повече да се опитвам да разбирам неразбраните. Достатъчно се блъсках в стените и настроенията на хората. Вдигам ръце. Отказвам се. Безсилна съм.

Да сме здрави, да се усмихваме на хубавите и да не ни пука за лошите неща през 2010 година!

right ones

by icanread.tumblr.com

Не ме занимавайте

В последно време наблюдавам хората и си мисля, че има прекалено много зарибени по разни познати и непознати учения, течения, мании. Не искам да се бъркам в живота на никого. Всеки има право да избира пътя си и да бъде отговорен пред себе си, пред другите и пред Б-га. Само едно ви моля - не ме занимавайте! Ако имам интерес, ще седна и ще прочета, ще питам, но няма никакъв смисъл да ме поучавате и убеждавате. Характерът и принципите трудно се менят. И се променят по-скоро от грешка-опит, а не чрез дървено-философски приказки.

Не желая да слушам за зодии, 2012 година, края на света, астрално, сакрално, рейки, конспирации, тайни, Дан Браун, Петър Дънов, Ванга, Буда, Кришна, йога, мантри, медитации, духове, медиуми, врачки, баячки, екстрасенси, гурута, масони, мормони, йеховисти, дъновисти, нацисти, расисти, скинари, левскари, цесекари и всякакви подобни! За слънцеядите също! Както и за методите ТЕС и Силва! За сериалите и чалга "културата" да не говорим. Не ме вълнува кое е био и кое не, кое е вредно и кое полезно, кое е модерно и кое демоде.

Много повече бих се зарадвала да ми споделяте за интересни книги, филми, постановки, песни, танци, картини, снимки, изложби, идеи, природа, планини, пътешествия, игри, препятствия, постижения, отношения, открития, впечатления, проблеми, компютри, дизайн, линкове и т.н.

Благодаря!

Интерактивно изкуство

Миналата седмица посетихме изложбата Орбис Пиктус или "Врата към света на творческата човешка фантазия" в галерия "Райко Алексиев" на Раковски 125. Вълнуващо преживяване за сетивата!

В какво интересно време живеем :)
Бих се радвала да разбера за български такива проекти. Някак всичко става много тайно и ъндърграунд. Няма пари за реклама или просто не се търси масовото посещение, не знам... Добре, че има Капитал Light и Една седмица в София да научавам...

Днес попаднах на още интересни проекти, май имам слабост към музика+светлинни ефекти :)

http://www.seeper.com

http://www.smoothware.com/danny

http://www.camilleutterback.com

Невероятно е човешкото въображение!

Поликлиники

Моят минисериал, наречен "Поликлиники", приключи днес с хепи енд. Или поне така звучеше.

1 серия - УНГ - някакво малко израстъче на гърлото, за което ми казаха да пия лекарства, но ми мина и без тях.

2 серия - ортопед. "Няма такъв дюстабан!" - вика докторът... Ей ме на! Плоска отвсякъде! Изкривяване на гръбначния стълб от детството. Знам.

3 серия - лабораторни изследвания - ПКК и ревма фактори.

4 серия - чакане пред кабинета на ревматолога цели 8 часа! Ревма фактори - отрицателни, слава Б-гу.

5 серия - невролог. Старите болки и невралгии на "нов глас" - дископатията и дюстабанът били причина за всички болки в коленете, кръста, китките и врата. Изписаха ми една шепа лекарства, от които си купих едно болкоуспокояващо прахче (Фламексин) и едно аюрведично мазило (което мирише на клошари). Помина ми.

6 серия - кардиолог - кардиограмата е добре, лекарката обаче чула някакъв шум, та ме прати на ехокардиография.

7 серия - ЕКГ - едвам успях да си запиша час, всичко е препълнено, явно се разкапваме със застудяването... Лекарката беше готина, апаратът беше чисто нов. Имах чувството, че контактуваме с извънземни! :) Гледах на екрана и слушах сърцето си. Имам пролапс на митралната клапа. Не било страшно, смятало се за козметичен проблем, срещало се при хората на изкуството :) Пожела ми много осемхилядници и да си живея живота. Излязох с усмивка от поликлиниката.

Това, което разбрах за тези "серии":
1. Пациентите сме като пинг-понг - разиграват ни и се подиграват с нас. Цакам за всяко листче по 2,40 лв. Нормално ли е да изкарам цял ден в една поликлиника за два кабинета?!
2. Лекарите са се превърнали в "писатели" - преглеждат те за 5 минути и пишат 15 минути в програмата. Освен това вкарват свои хора, познати и приятели с предимство. Нещо, което дразни, а и всички останали на опашката забелязват. Не може ли просто да си ги викат по-рано от приемното време тия хора?!
3. Служителите на регистратурата са много изнервени от глупави въпроси. Държат се с теб грубо, ако може по-бързо да се разкараш.
4. Задръстванията са по всяко време на деня, тигелите ми бяха "Овча купел - център - Младост".
5. Ходенето по лекари ми стана неприятно хоби. Не ми харесва това, че повечето лекари, като разберат симптомите, предписват лекарства, без да ти назначат изследвания.
6. От всички лекари най-много обичам зъболекарите! Всъщност винаги съм обичала да ходя на зъболекар :) Виждам какво ми правят и излизам от кабинета щастлива и доволна, че всичко ми е наред. Освен това няма шанс да ме препратят в друг кабинет на друг специалист.
7. Не искам да ходя скоро на преглед, какъвто и да било. Ще се наложи да отида на профилактични прегледи от фирмата, но те са бързи, щото са на частно.

Сега е време да си отдъхна и да се разтоваря от всички истории, които чух и видях пред кабинетите.
Да мисля само за планини, плуване, масаж и все такива приятни неща.

Изнудвачи

Баба ми е толкова наивна и добра, че вече храним всички „нуждаещи се“ в квартала. Каквото и да й поискат, тя дава от сърце. Един имал нужда от пари за бебето, друга пък нямала за хляб и мляко, а дъщерята щяла да я убие... Накуцват, превиват се, охкат, стенат, мрънкат, реват... големи артисти. И баба е публиката, която си плаща за представлението. Днес ми заяви, че повече няма да излиза навън с пари и да пазарува. Не знам какво друго решение да измислим. Едвам успях да я науча да не се връзва на телефонните мошеници. Сега я нападнаха лудите и просяците.

Мен пък навсякъде ме заговарят хората, споделят ми живота, проблемите, емоциите си. По няколко пъти даже. Защо точно на мен? Изглеждам им добър слушател ли? Докато чаках тия дни в поликлиниката, една баба ми разказа историята си три пъти един след друг... Само кимах с глава, а после се преместих на друго място, за да не започне и четвърти разказ. Чаках, четох, чаках, четох, направо да се бях командировала! Отвратих се от т.нар. здравеопазване. Пред 2 кабинета висях общо 8 часа. Наблюдавах как докторите се разхождат по всички стаи, говорят по половин час по телефона, докато има пациент вътре, разиграват те и за всеки документ те пращат на регистратурата да си плащаш по 2,40 лв. Накрая ти изписват една шепа лекарства, които ти действат добре на едните чаркове и увреждат другите... Подигравачи и изнудвачи.

В такива моменти ми се иска да избягам от всичко това. Някъде извън града. С любим човек.

Irony

Ех, върнахме се. Останахме повече, отколкото планирахме - общо 9 дни - и пак не ни стигнаха. Ето и кратък отчет.

Имаше от всичко - три слънчеви, три дъждовни и три дни с много силен вятър. Вятър, който отвя шалтето на Жаси в неизвестна посока, докато се борехме с вълните. Цял ден го търсихме, нямаше и следа от него :(

Бунгалото беше в прекрасна лонгозна гора, където ни правеха компания всякакви животинки: катерици, съсели, различни видове кълвачи, сойки, синигери, досадни малки мушички (които те гледат очи в очи), паяци и почти никакви комари (за наше учудване, тъй като по форумите четохме много страшни неща за Камчия).

Играхме на точки (на лист А4, отне ни около 4 часа!), въшки, зарчета, асоциации, детективи, борба с вълни, ядене на пясък, който вятърът блъска насила в устите ни, строителство на замъци, събиране на мидички, рапани, камъни, караоке а капела на плажа, разходка по ивицата, разходка с лодка по реката, правене на гривнички, рисуване с цветни тънкописци, неуспешни опити за фризби на вятър и много фокстейл! :)

Слушахме тишината, гората, себе си, другите, телефоните си. Нямахме компютри, музика и нет. Не ни липсваха.

Пихме какво ли не, но все по малко - бира, вермут, мента, мастика, чай, кафе.

Имахме гости, бяхме на гости във Фичоза и във Варна. Посетихме представлението в Делфинариума на промоционална цена от 10 лв. (иначе е 20 лв.) по случай 25-годишнината им. Делфините бяха много мили, красиви, пеещи, танцуващи и добре дресирани. Припомних си детските години :)

Пътувахме с влака и почти не спахме. Снимахме много малко. Плувахме малко. Смяхме се повече :)

Седмица на Пирин и малко повече на Камчия. Две почивки и край на моето лято. Всички хубави неща са твърде кратки. И пак съм скрита зад щорите в офиса. Без слънце :( Спасението ми е само през почивните дни - планина и танци. Ох... пожелавам си догодина да почивам общо месец - 14 дни на планина и 14 дни на море :)


Beady Belle - Irony

What is good when the sun is shining
Is that it won't remain
Every cloud has a silver lining
But I prefer the rain

Leaving loopholes is a state of mind
To never give one's all
Everywinter has a spring behind
But I prefer the fall

When God closes a door he opens a window
When joy embraces your heart it cultivates sorrow
This is the beauty of irony

What makes the foxglove wonderful
Is the virulent sap
Every lamb is dyed-in-the-wool
But I prefer the crap

What is boring in Easy Street Town
The lack of obstacles in the way
Every stair leads you up or down
But I prefer to stay

Отивам на море!

Заминавам с нощния влак за Варна - 1 седмица в Камчия.
Най-накрая дойде и моето море! :)

Sunrise. Seaside. Sunset.
Rest. Relax. Recover.

Break free

by thingsweforget

Да, точно това ще направя. Нямам спешна работа, а утре започва голямото четене...
Отивам си. Отивам на плуване! :)

Online

by doworkdesign

Пирин 2009

От работа нямам време да разгледам и да кача някъде снимките от екскурзионното...
В събота обаче бях на гости на нашите, прехвърлих им няколко файла, та те ми сглобиха панорамата от Тевно езеро.
Пирин, липсваш ми!



Още снимки от Пирин в Picasa.

6 малки-големи неща

Не обичам първия ден след отпуската, когато трябва да наваксвам с всичко, което стои и ме чака.

Върнах се от осемдневен преход в Пирин. Беше прекрасно за очите и психиката и тежко за краката и гърбината. Скъсах си (в буквалния смисъл на думата!) туристическите обувки и сандали от ходене по чукарите! Банско - Бъндерица - Демяница - Тевно езеро - Безбог - Пирин - Рожен - Мелник - Рупите. На Кончето чувствах страх, възторг и опиянение, а гледката от връх Полежан е незабравима! Езерата в Пирин са прекрасни! В Мелник е адска жега и задух. Пясъчните гъби са се "стопили" или поне аз не ги видях, а в моите бегли детски спомени си мисля, че имаше такива. Виното е разкошно и така опива... Но поне не боли глава. Чак сега разбрах, че това е най-малкият град в България - около 300 души!
Снимките по-нататък. Нямам време да ги зърна на монитор даже...


След бърз преглед на блоговете видях, че Янето ме е тагнала за 6 не-важни неща, а Бу е започнала "щафетата" :)

Трудно ми е да се огранича в тази бройка, затова ще напиша първите шест, които ми дойдат на ума и ме правят щастлива:

1. Прегръдката. Успокоява ме и ме зарежда във всякакви моменти. Важното е да е топла и искрена, няма значение дали ще е с любим, приятел, или непознат човек.
2. Просторът. Сама или с компания, обичам да съм на открито, не понасям затворените и задушни места. Обичам да съм в планината - въздух, върхове, езера, извори, поляни, похапване на горски плодове, изгреви, залези, луна, звезди. И морето обичам - аромат, пясък, вода, вечерни разходки, мента, миди, камъчета, вълни, замъци. Мечтая да пътувам по непознати места.
3. Изненадите. Карат ме да се чувствам специално. Оставят трайни приятни спомени.
4. Хобитата. Откъсвам се от света чрез тях и се чувствам новородена и заредена - плуването, танците, фотографията, книгите, филмите, театърът, музиката.
5. Шоколадът. Млечен, натурален, с ядки, с марципан.
6. Чаят. Бял, ройбос, мащерка, букет... с кафява захар или мед.

Има още много малки неща, за които сигурно съм писала в блога си през годините. Когато ми стане тъжно, сигурно ще се връщам към този списък. Вече имам готова "рецепта" за щастие :)

Ще се радвам да прочета кои са "малките не-важни неща" на: Вес, Камен, Биби, Петър, Мони и Ицо.

С извинение, ако вече са ви поканили и/или сте писали. Не го приемайте като ангажимент и задължение "Предай нататък". Който има желание да сподели, може да го направи тук като коментар или в блога си с линк към тази публикация и началната на Бу.

Търси се...

Кафяво портмоне от плат с лична карта, лични документи и около 50 лв.

Хич не започва добре този понеделник...
Трамвай 22. Седях с раницата в скута и си четях книжка. Видях един възрастен дядо с бастун и му отстъпих... Дойде и моята спирка - Дондуков и Левски. Тръгнах да се разминавам с хората, за да сляза. Държах си ръката на раницата отпред през цялото време. Колко трябва да са ловки, хитри и бързи?! Как успя да си отвори с ципа една малка дупка, да си провре дебелата мръсна ръка вътре и да го изрови, без да разбера?!!

Заподозрян: мъж, на около 45-50, едър, тъмен. Беше зад гърба ми. Помолих го да мина, а той: "Ще ви направя място, не се притеснявайте!" Нещастник!
А уж винаги съм нащрек. Много, ама много ме е яд!!!

Ходих до районното и сега съм с невалидна лична карта... Не ми дадоха никаква бележка. Питах ги, нямало нужда... Чудя се да чакам ли някой добър човек да ми върне картата (както преди години), или да отида да ми издадат нова?

За професия "джебчия" в ТЕМА.

Приятелите по живот

Приятелите по литература
си говорят за литература
Приятелите по филми
си говорят за филми
разговорите им са весели
и забравят всичко друго
Приятелите по живот
си говорят за живот
работа, бъдеще, семейство
разговорите им изобщо не са весели
и само дишат и въздишат

У Цин в napanem 3.

Разходи

Днес няколко пъти се опитвах да пусна факс на едни клиенти, но все ми даваше Communication Error. Обадих се на поддръжката в Орбител, тъй като ползваме IP телефония през тях. Номерът на конкретния клиент е към Спектър Нет. По принцип има ограничение за избиране на 0700, 0800, 0900, справки и други услуги на БТК, но не и за телефонните номера на Спектър Нет. Да, но връзката чрез факса не се получи. Смених кабелите с директната линия към БТК и... О, чудо! Изпратих го без проблем. Аха, значи повредата не е в моя апарат! Обадих се отново.

Какво се оказа? Според статистиката в Орбител има успешно проведен разговор! Но кое е по-лошото?! Този разговор се таксува, въпреки грешката в комуникацията и това, че документът спира още в началото! Момчето от поддръжката каза, че съжалява и ще продължи да разследва какво се случва и защо. Той не е отговорен и нищо не може да поправи.
Знам, че всяко свързване се таксува, но не съобразих, че даден факс сигнал означава "успешно свързване" за машините... Ако се бях сетила по-рано, нямаше да пробвам 4-5 пъти (както ме инструктираха) и да навъртам сметка на фирмата...

И защо ние да плащаме за проблемите в комуникацията между конкурентните оператори?

Разхищение

Предизборните листовки не са ли прахосване на средства по време на криза?! Пари за печат, превоз и хонорари на раздавачите...
Колко дълъг е "животът" на тези листовки? От печатницата до микробуса, после от раздаващия в ръцете на минувачите и след 100 метра – в близкото кошче...

Разговор

Сега видях, че последните ми три заглавия започват с 'Раз-' :)

В автобуса съм и пътувам към офиса. До мен седят баба и дядо и се карат.
Бабата:
- Ядосваш ме постоянно, за да умра! И какъв е смисълът на живота?!
Дядото:
- Е, някои хора умират щастливи! Това е смисълът!

Разбирателство

Никой никого не разбира. Никой не изслушва другия. Всеки иска да се наложи. Всеки се мисли за прав и опитен. Откъде идва тази гордост? Защо не уважаваме мнението и решението на останалите?!! Защо постоянно поучаваме и манипулираме?!! Защо все даваме съвети, без да са ни ги искали?!! Защо често се бъркаме в живота на другите и си мислим, че сме оторизирани от Б-га да променяме хората?!!

А уж сме заедно, за да си помагаме... Да не се заблуждаваме, че някой може да промени принципите и навиците си...
Различни поколения не трябва да живеят под един покрив, ако не са готови да правят компромиси, за да постигнат разбирателство.

Разнообразие

Всекидневието се опитва да се вкопчи в мен със сивите си остри нокти и да ме убие. Не му се давам. Не още! Не искам да съм негатив! Не искам този ден да е поредното квадратче в календара! Започвам сама да променям навици и традиции...

Слизам 3 спирки след моята, ходя пеша през парка, дишам дълбоко свежестта, поемам аромата на цветята, слушам песните на птиците... Събирам си за целия ден.
Слизам 2 спирки след моята и вървя по малките улички зад ИСУЛ. Откривам, че се стига по-бързо! Един навъсен дядо върви срещу мен по тесния тротоар, гледа страшно и явно не му харесва това, че трябва да се разминем. Свивам се, но той все пак ме блъска грубо с рамо. Колко лоши са станали хората. Изнервени. Груби. Злобни.

Променям, каквото мога. Трудно ми е да приема това, което не мога да променя.

Вчера в автобуса четох книга, днес LIGHT, утре GEO. Попивам.

В ресторанта си поръчвам различни неща всеки ден. Търся. Експериментирам.

Снимам с лентов фотоапарат, снимам с цифров фотоапарат, "снимам" само с очи.

Сменям плейлиста. Не знам какво ми се слуша вече. Търся нещо, което да ме завладее, да ми допадне и да не ми писне.

Замислям се кои неща не са ми омръзнали. Има такива. Една и съща работа, но с различни случки. Едни и същи пътечки на Витоша, които всеки път ме очароват. Един и същи 50-метров басейн, където се чувствам свободна. Едни и същи танци в неделя, които всеки път са ми приятни. Едни и същи хора, а не ми омръзва да ги гледам и слушам. Залезите и изгревите са различни всеки път...

Трябва да обичаш и да търсиш различното, за да не се отегчиш. Имам чувството, че различните хора са застрашен от изчезване вид. А може би е крайно време да спра да ги търся и да открия себе си.

"Симптомите" са налице и е време да взема "предпазни" мерки. Да потърся съвършеното "лекарство", наречено разнообразие.

Tired

Благодаря на I can read.

Post-it мисли, които не бива да забравяме: Things we forget.

Снимки от миналото

Днес ми пратиха един сайт, където има невероятни стари кадри от България:
http://www.lostbulgaria.com

От известно време следя и един чужд блог със стари снимки: http://www.shorpy.com

Колко по-трудно е било да снимаш тогава. Въпрос на попадение, късмет, момент, ефект, светлина, а сега всеки щрака като луд, без да брои кадрите дори...

Намерих и един блог със стари фотоси: Old Picture of the Day

Wait for me

Така се казва новият албум на Moby.
Записан е в домашни условия - миксиране, вокали на приятели и авторски рисунки за клипчетата.
"I ask that you listen to the album from start to finish even just once."
Мисля, че ще го слушам повече от веднъж :)

Ето част от дъждовно-слънчевото (или по-скоро дъждовно-лунното) настроение на албума:



Чуй албума онлайн: Exclusive First Listen

HOME & Earth - филми, които си заслужава да видим на голям екран

Целият филм в YouTube. С приятел сподели, природата пази!

Гледах го на голям екран. Хубав и тъжен филм за крайности, безкрайности, контрасти, противоположности, безотговорности, нахалство, алчност, лакомия, безразсъдство, прахосничество, строежи, погубване, обезлесяване, осакатяване и загрозяване на природата. Грабене с пълни шепи на малкото, което е останало. Красиви картини, страшни картини, тревожни факти... Земята умира заради нас. Проекти, вдъхващи надежда в опазването на околната среда през последните години. Уникални кадри от кътчета по цял свят.

Случайно попаднах на Earth - още един интересен нов филм за животните и Земята, но от Disney. Не го намерих по кината в България :(

Дъждът

Дъждовни мисли за танцуващи капчици в локвите, по перваза и прозорците, красиви облаци, дъга, мокра и свежа трева, кал в планината, мирис на гора и гъби, чай в хижата...

Дъждовни снимки във Flickr. Прекрасни дъждовни бокета пак там.

Дъждовно четене в Библиотеката.

Дъждовна музика. Търся си песни из плейъра, съдържащи 'rain'. Имам цели 56 :)

Слушам приятни инструментална звуци, които открих вчера в Jamendo: Zmitser von Holzman.

Като изключим болките в коленете, обичам да вали. Дъждът ми действа успокояващо, освежаващо, пречистващо и вдъхновяващо.

Чао, Facebook! Честит ви Spokeo!

В началото ми харесваше, че всичко е накуп, че мога да следя всичките си познати и приятели на едно място, независимо в коя държава се намират. Но от един месец започна адски много да ме дразни и да ми губи времето. Може би сама съм си виновна, защото не го "дозирам" равномерно. Но как се преглеждат събития от над 300 приятели за 1 час?!

Ангажираща, обсебваща и задушаваща мрежа. Досадна връзка, която се чудиш как да приключиш, но ти е любопитно какво ще стане и продължаваш да се мъчиш...

Деактивирах си акаунта. Получих съобщение, че ще им липсвам и се надяват да се върна скоро. Пък аз се надявам да не е скоро. Прелях от информация, снимки, линкове, резултати от тестове и т.н. Ако някой има нещо много важно за споделяне, имам лична и служебна поща, а след 17 ч. - skype и icq.

Чувствам се свободна, полезна и доволна. Надявам се да не получа абстиненция и депресия от липсата на "дрогата".

Ново!!!
Преди малко съвсем случайно открих нова клюкарщина и воайорщина: http://www.spokeo.com
Честито на вманиачените! :) Пу да не съм от тях! Нищо, че логото им е с таралеж!

Труфаки кокаки

Ре-кла-ма!
Името е смешно и странно. Гръцка му работа...
Много вкусни кокосови сладки. Не стават за наяждане. Само за десерт :Р
И тия Е-та не са от вредните, проверени са :)

If и have to

...Little things I know they're real
They make my soul complete...

Armin van Buuren - If You Should Go


...I have to lose
I have to try

Have to trust
I have to cry
I have to see
Have to know that I can be myself...

Armin van Buuren - Stay

Сарваш 2009

Бях за една седмица в Сарваш, Унгария - семинар за израелски танци.
Разглобена, изтощена, изморена, обезводнена, недоспала, но толкова щастлива :)

По следите на мечката

Дни: 18–20 април
Маршрут: с. Бързия – м. Пръшковица – м. Щърковица – х. Ком – вр. Ком – Берковица
Скиталци: аз, Калин, Асен и Стефчо.
Животни по пътя: коне, Буков сечко (Morimus funereus), сърни и сръндаци (Capreolus capreolus), горски мишки (Clethrionomys glareolus), птици, охлюви, сгазени дъждовници (Salamandra salamandra), многоножки (Myriapoda), сгазени планински жаби (Rana temporaria). Шофьори, внимавайте къде карате! Толкова трупове на дъждовници и жаби не бях виждала през живота си!
Багаж: полар, два панталона, яке, чорапи, храна, два чувала, палатка
Пари: 40 лв. – автобусни билети, нощувки, супа, салата, ракия и чай
Снимки: в Picasa

18 април
Централна автогара + късмет = последните 4 билета до с. Бързия.
Никога не съм идвала в тази част и няма как да знам, че има гадни завои, завойчета и завоища. Става ми лошо. Мълча си и гледам напред. Стигнахме! Всичко е зелено, ухае на пролет, а тия хора какви хубави къщи и градинки имат! Вървим по асфалтов път през, гора, запалени стърнища, викаме, пеем. Само ние и птиците сме. Или поне така си мислим. И изведнъж... насред пътя... един оглозган конски крак. Още има козина и кръв. По телта около копитото разбираме, че е бил завързан на полянката. Става ми мъчно. Сигурно са го нападнали глутница вълци или кучета. Той се е опитвал да избяга и не е успял... Напрегнато ми е. Разбирам за трети път какво е "да се подрискаш от страх". Съвсем буквално казано ми се приходи до тоалетната от случката. Стигаме до рекичка и изоставена къща, където останалите решават да хапнат нещо. Как да ям, като тоя оглозган крак ми е още пред очите?! Хрупвам едно сухарче, за да не ми стърже стомахът нагоре. Разсъждаваме как и какво може да изяде цял кон. Опитваме се да се разсеем с нещо и да не мислим за това.
Много е странно, че няма утъпкана пътека през гората! Изглежда така, сякаш човешки крак не е стъпвал там от лятото! Но има маркировка и изкачването продължава – стръмно, но приказно! Живописна гора. Безкрайна гора. Рядка гора. Гъста гора. Елфска гора. Мъх, дървета, пещери, малки горски мишки, сърни, но и пресни следи на глигани, вълци и мечка! Огромни мечешки лапи! Мирише на животни и на пикоч... Явно в тази пещера е спала баба Меца. Вървим по петите й и се надяваме да не изникне отнякъде... Горе на билото се надявах да няма животни, щото е високо. Но отново вървим по следите им. Няколко пъти се сещам за Винету и Лисицата и детето.
Да опъваме ли палатките? Сещаме се за оглозгания кон и за мечката. Единодушно продължаваме към хижата. Иначе няма да мигнем и постоянно ще се ослушваме и оглеждаме. А това не са почивка и приятен адреналин. Тия 5 часа преход минаха толкова бавно! Старата хижа е в ремонт, но новата работи и цените са приемливи – 10 лв. на легло.
Вечеряме до печката и разказваме на всички какво сме видели и преживели по пътя.
В стаята беше хладно и влажно. Легнахме си рано и се надявахме да не сънуваме кошмари.

19 април
Събудих се първа. Дори не помня какво съм сънувала. И по-добре!
Бяхме решили да отидем до вр. Ком. Ставаме и поглеждаме навън – гръм и мълния, град и порой! Отидохме да закусим. Спря към обяд и веднага се „изстрелваме“ от хижата. Разхождаме се из гората, приказваме, снимаме. Има около 40 cm сняг. В София се чудех дали да взема гетите. Предполагах, че през слънчевите дни снегът се е стопил, но реших, че по-добре да ги нося, отколкото да ми потрябват и да ги няма. И добре ми послужиха!
Зимната пътека е отрупана и тепърва трябваше да бием пъртина. Решаваме да вървим по лятната маркировка. По пътя се сблъскахме само с един кофти наклон, по който, ако се изпързаляш и не заседнеш някъде, спокойно може да се търкулнеш до хижата... стисках зъби и забивах обувки. Минахме го. По-нататък е лесно и равно малко преди върха. Отново следи от вълци. Какво правят толкова високо? Каква храна търсят под върха? За миг си вкарах филм, че ще ни посрещнат горе, но лапите правят завой вдясно. Успокоявам се. С нас върви и още една двойка, които са взели чадъри (моля се да са пластмасови) за дъжд и подпиране в снега.
Върхът е прекрасен! Имаме късмет – грейна слънце и виждаме Сърбия чак!
На връщане след снежния наклон е лесно. Тъкмо влизаме в хижата и отново се изсипва пороен дъжд. Щастливи сме, че ни изчака! С разочарование откриваме (всички без Калин), че обувките ни са пропуснали. За пръв път ми се случва! Но ги разхождам вече 3 години... Сещам се за съвета на старите планинари при мокри крака и си слагам найлонови пликчета върху сухи чорапи. Така ми е значително по-комфортно и сухо. Нямам други обувки или чехли. Нали идеята бе да сме на палатки...
в топлите чували.
Дъждът поспря и излизаме да се разходим в гората. На пистата виждаме сръндаци. Правя отчаяни опити да снимам един, но преди залез слънце светлината не стига и не се получи много.
Спретваме си празнична вечеря с яйца, козунаци, ракии, а за невегетарианците (Калин и Стефчо) една компания донесе и агне!
Приказки на пейката, приказки в стаята и по леглата.

20 април
Хич не ни се става, но трябва да хапнем и да съберем багажа от всички ъгълчета на стаята. Сбогуваме се и потегляме към 12 ч. На табелата пише, че пътят е 16 km и се минава за около 2-3 часа. Пред нас на 4-5 метра нищо се не види! Гъста мъгла, но ще вървим, няма как, няма за кога. Косите и миглите ни се покриват със скреж. Добре, че има читава маркировка. Започна да роси и силно се надяваме с това да се разминем. Затъваме в някакъв кален терен, а аз се радвам като малко дете, щото обичам да газя в калта. Пак заваля и повече не спря! Тази Берковица не се вижда никаква! За втори път ме вали в Стара планина. Добре, че този път не е градушка, като след вр. Ботев миналата година!
След 2 часа дъжд якето и дъждобранът на раницата започват да пропускат и ми става студено и тежко. Толкова им бил капацитетът. Обувките малко джвакат, но това не ме притеснява, докато се движим. Страшно е, ако стоим на едно място. Различните хора, които срещаме в началото на Берковица, имат различни мнения къде точно се намира автогарата. Обикаляме мокри, хората ни зяпат странно и ето, че най-накрая намираме автогарата. Часът е 15:15 (добре сме вървели при тия условия). Питаме и разбираме, че в 15:30 има автобус за София! Ето на това му се казва късмет! Важното е да имаш сухи дрехи, които предвидливо си сложил в найлонов плик. Преоблякохме се и се качихме в автобуса (тук не разбрах защо Асен слезе, но шофьорът потегли без него! Калин му викна да спре и да чака.) Седнахме доволни и целите гъбясали от мокрото. Все едно сме се киснали 2 часа с дрехите и обувките в басейна. Фотоапаратът, мобилният телефон, тефтерчето за записки, карти, листчета, книжка със 100 обекта – са като изпрани или сдъвкани и изплюти! Не страдам много, тъй като не ми е за пръв път...

Прибирам се и започвам да окачам и увесвам мокрите си вещи навсякъде из стаята. Повечето ми вещи са се намокрили в раницата. Ето защо всичко трябва да бъде добре опаковано в найлон. Особено хартиените неща, дрехите и чорапите. Излиза, че пликчето е пръв приятел на туриста!

Няма нищо по-хубаво от топъл душ и вечеря след всичко това!

Изводи и поуки...
Докато има сняг, животните са гладни и палатките не са най-добрата идея. Добре е да се ходи с група от повече хора, за да има и по-малко страх. Но пък ако са прекалено много, може да настъпи паника... В Стара планина маршрутите са дълги и разстоянията от хижа до хижа (или заслон) са по няколко часа, така че всичко трябва да се преценява внимателно – сили, психика, време, прогноза (мени се постоянно, очаквайте изненади), карта, багаж, храна, дрехи.

Както всеки път, ме завладява приятното усещане от живописната природа на България. И вече обсъждаме следващите скитания...

Дъждовно-слънчево

Времето влияе на настроението ни ;)
Наслаждавайте са на дъждовно-слънчевите-почивни-дни с любимите хора :)

Пролетни вдъхновения

Музиката ме вдъхновява.

Случайно попаднах на това клипче, откъс от филма August Rush. Пропуснала съм го. Ще трябва да го гледам скоро.




Книгите ме вдъхновяват. Колкото повече чета, толкова повече "огладнявам" за нещо за четене. Не мога да спра.

Движението ме вдъхновява - ходенето, плуването, танците.

Фотографията ме вдъхновява - кадрирането, светлината, сенките, цветовете, акцентите.

Планината ме вдъхновява. Всеки ден си мечтая да съм сред природата. И чакам почивните дни с нетърпение.

Смехът ме вдъхновява. Заразен е. Усмивката също. На някои хора очите им постоянно се смеят. Толкова е хубаво!

Песента на птиците ме вдъхновява. Слушам ги сутрин и вечер. Така успокояват.

Слънцето ме вдъхновява. И ме кара да си мисля за разходки, сладолед, шоколад, усмивки и ПОЧИВКА!

JURGA

Jurga Šeduikytė.
Прилича ми по нещо на Dolores от The Cranberries.
Хубава е. Гласът й също е хубав. А клиповете й...

Let's talk a bit, days, midnight, love and hate, attention, silence, pain, heart, ice-cube, coffee, crowd, lonely, abandoned, tea... No pulse.

Три дни до планина не стигнала

Записах се на кръжок по фотография, пък да видим какво ще излезе :)
От групата само аз снимам със сапунерка, но се надявам за по-сложните задачи другите да ми услужат с няколко кадъра. Ще имаме теория, практика, срещи с интересни хора и прожекции на филми.

В петък не бях на работа. Докараха ми шкафотеката (шкаф, който служи за библиотека) и целият ден отиде в пренасяне, подреждане, разглеждане на книги, списания, спомени, сантиментални листчета, писма, стихотворения, статии и т.н. Хич не обичам да стоя вкъщи по цял ден. Но се заробих!

В събота бях на фестивал за народни танци в зала "Триадица". Беше велико! Думи не могат да опишат топлото чувство, което ме изпълни. Не бях виждала на едно място толкова много състави и хора, които обичат народните танци. Разказвам от няколко дни как най-големият състав беше от 180 души!!! Едва се събираха в залата. След това бях на гости на едно бебе, а после на нашите и така си отиде съботата (по принцип ден, определен за планина).

Неделята беше слънчева и приятна, но пак не стигнах до планината. Дойде ми музата и измих прозорците. Следобед имах среща с едно момиче, което живее в Испания и свири на цигулка в оркестъра на Севиля. Беше много приятно! Бъбрихме си и опитахме една странна салата с авокадо, круша, марули, синьо сирене и карамелизирани орехи. Като се сетя сега за орехите, ми потичат лиги :Р~ Много вкусна беше! Не бях яла пица с моцарела и сушени домати, но и тя беше много вкусна! Облизахме чиниите. Явно и сега съм много гладна, защото ми потекоха лигите, докато пиша.
После отидох на танци и за 3 часа изпотих изядените вкусотии :)

Напук на времето си сложих много симпатична и слънчева тема за браузъра - Foxkeh.

Получих новото GEO и нямам търпение да го започна. Но няма да е сега. Трябва да поработя.

Почивка в едно селце

Изкарахме чудни три почивни дни!
Пътувахме с четирима мъже в колата (без да става дума за мен и котката) :Р
Спахме в една къща в с. Мийковци.
Тишина и спокойствие - нямахме обхват. Печки на дърва - голяма жега!

Разходихме се по екопътеката край с. Хотница и се наслаждавахме на водопада и пещерите. Бяхме и до Царевец.
Вечерите минаваха в механата пред камината - приказки, смях, музика, наздравици, хоро. А навън в градината - барбекю и... наблюдение на Луната и Венера през телескоп ;)
Благодаря на всички за хубавата почивка!

Днес ми е спокойно, усмихнато, слънчево и приятно. Въпреки че съм в града. Природата и смехът зареждат. Прав е бил Алеко Константинов.

Какво? Швейцария ли?!

Българино, пожелай ми живот и здраве, за да имам възможност да вдигна завесата, която разделя градския живот от омайните прелести на нашата дивна природа, и ти ще се влюбиш в тази природа, както никой юноша никоя не е любил. Ти си работил шест дни и си обезчестил насущния хляб за седмицата. На седмия ден не се отбивай в кафенето, нито в кръчмата. Не ти ли омръзна еднообразието: димът на цигарите, туй глупаво тракане на заровете и билярдните шарове, вулгарните завзеклици, прозевките и туй вечно чувство на някаква неудовлетвореност, и тази вледенена инертност, и тази плесенясала апатия - не ти ли омръзнаха? Послушай ме: посвети един от летните и празнични дни на природата и ако тръгнеш с мене, уверявам те, ни един хубав празничен ден няма да останеш в града...

Малките неща

Обичам малките улички - тихи, спокойни, приветливи. Само там можеш да срещнеш малките неща, от които да трепнеш и да се усмихнеш. Да се усмихнеш така, че да забравиш за проблемите и притесненията. И ведрото настроение да те държи през целия ден.
Малкото дете в градинката, което тича и се радва на топката. Малкото куче, което подскача от щастие, когато те види. Дебелият котарак, който те изпраща почти всяка сутрин до ъгъла. Песента на птиците, сгушили се в листата на последните дървета в големия сив град. Цветята в градинката на една от малките къщички, които все още не са съборили, за да построят поредния бизнес център или гигантска "жилищна кооперация с магазини"... Малкият пъстър и шарен "Плод и зеленчук". Малкият квартален фризьорски салон и малкото кафене, където се събират всички от махалата.
Само по малките улички времето спира за миг. В душата ти става топло. От щастие се просълзяваш и се смееш. Малките неща, за които си заслужава да живееш!