Facebook клонинг на български

Тази сутрин си отварям пощата и получавам съобщение на 6lyokavitza. Много ги мразя, но ми се налага да ги чета, защото някои клиенти все още нямат кирилица. Непростимо! Но това е друга тема...

Тема: Pokana za registracia
От: 3drasti <3drasticom9@gmail.com>
Дата: Sun, 16 Mar 2008 18:25:44 -0700
До: 3drasticom9@gmail.com

Zdraveite,

Nyakoi v 3drasti.com vi poznava i vi izprashta pokana za registracia:
http://www.3drasti.com/register.aspx?reg=r

Blagodarim vi,
Ekipa na 3drasti

Писнало ми е от регистрации в т.нар. социални мрежи, но го отварям от любопитство, за да видя какво са сътворили родните специалисти. О! Oчевадно прилича на Facebook!


И цветовете му са почти същите! И функциите!
Да не говорим, че в началото прочетох сайта като 3D rasti и се зачудих да не е някакво ново общество на растафарианците, създаващи 3D модели. Пък то било "Здрасти", написано уж с българско
З. Няма пък да се регистрирам, колкото и да ме каните. И не си мислете, че сте първите. Още по темата тук.

Мисля си, че сме много задръстени крадци на идеи. Виждаме, че някакъв продукт има успех по света и искаме да бъдем първите в България, за да се сдобием с много (ако може лесни) пари и слава... но ни мързи да се потрудим поне малко. Затова просто клонираме. Превеждаме на български и е готово. И реклама му правим.
Копие, клонинг, франчайз, какво по-лесно от това?!


Ново!!! Появи се и DotBulgaria!

Ново!!! Появи се още един клониран Facebook - Народ.bg

You are what you want to be

Afro Celt Sound System - Persistence Of Memory

When I’m traveling far from home
On the wide horizon
I can feel you’re still around
And the dream overtakes me

Then I know, you’ll stay in this moment
We’ll go where it’s flowing
You’ll be what you want to be
Right here, with me

When I’m out here on my own
And it all cuts through me
I see you’re safe alone
Ah, then it hits me

And I know, you’re here in this moment
Right where it’s flowing
You are what you want to be
Right here, with me

Stay in this moment
Go where it’s flowing
You are what you want to be
Right here, with me... with me... with me...

Стоп!

Не може повече така. Казвам КРАЙ на форнетите, вегетарианските бургери и другите тестени изделия. Иначе няма да си вляза в летните панталони... Back Home е на една пряка от офиса и мога да хапвам салатки и супи. Свежо и здравословно!

Седмицата започва сладко - шоколадови трюфели и кафе с бейлис за р.д. на един колега ;)

Няма избавление от това изкушение.

I know this Secret!

Снощи с баба ми гледахме "Тайната" (The Sercet). Интересни теории, съвпадащи с моите представи за Б-г. Филмът ми повлия доста позитивно. Знам ги тия неща, но забравям да ги прилагам. Тези усмивки и положителни емоции трябва да станат начин на живот, а не да се замисляш и напрягаш, когато ги прилагаш.

Цяла нощ сънувам катерици! Вчера в Западния парк видяхме една да притичва, ама чак пък толкова да съм се впечатлила...

Днес дойдоха отново масажистите в съседния офис. Поканиха ме. Възползвах се :)
Този път не беше девойка, а един симпатичен младеж - висок, със странни сини очи, къдрава коса до раменете... мускетар! Притесних се чак :*) Хубаво ме намачка. Каза ми и нещо лошо - дископатията ми от шийните прешлени е тръгнала към кръста :( Като понамалее работата тук, трябва да си купя цял бански, очила и шапка и трябва да се запиша на плуване. Това не ми пречи да ходя пак на масаж :D

Книжки

Трябва моментално да затворя всички сайтове за книги, защото скоро ще се разоря!

Поръчките от антикварната книжарница:


Книгата на Николай Петков я подарих на Калин ;) Другите са си за мен.


Поръчките от другата онлайн книжарница, която ползвам:



Имам още много в wish list-а, но ще останат за следващия ми книжен глад.

Снощи написахме един коментар-пътепис за скитането в Трън.

Още не съм прочела новото GEO.
Още не съм обядвала. Време е да стана и да се разтъпча.

Слънчево

Изгря слънце най-накрая!
Колко малко ми трябва, за да съм щастлива!

Калин се обади сутринта, че си е взел последния изпит и ще вземе стипендия!

От съседната фирма ни поканиха на Office Massage! Възползвах се. Ако таралежът няма време да ходи на масаж, масажът идва при него ;) За 5 лв. ми намачкаха гърбината, ръцете, врата и главата. Толкова е хубаво!

Утре заминаваме за Трън, едно любимо място. Ще помагаме в хижа Руй. В неделя ще се разходим през ждрелото на р. Ерма до връх Руй, който е на 13-о място сред първенците на българските планини - 1706 m.

Не мога да сваля усмивката от лицето си :)

Специални

Едни нови клиенти ми се обидиха и отказаха да работят с нас.

Защо? Защото им поставих условия, които не им харесаха. Казах им го по директен начин, каквато съм и аз. Съжалявам, не мога да съм лицемерна и изкуствено любезна.

Случаят е кратък:
Името на фирмата било само на английски и не искали никъде да излиза на български. Казах им, че за базата данни и фактурата няма как да е на английски, живеем в България и би трябвало да имат регистрация на български език. Все пак изданието ни е на българския пазар.

Това е. Отказаха поръчка. Има еднакви условия за всички. Без претенции.

И аз съм чувствителна! Също се обиждам! И към мен са се държали ужасно грубо, псували са ме. Ама какво? Да вдигна ръце и да не работя ли? Аман от специални хора, които искат специално отношение!

От друга страна, като се замисля, се сещам поне за 100 фирми, които са доволни, писали са ни благодарствени писма, че се работи лесно и приятно с нас.

Баланс да има!

Горска етика

Майка ми написа:

Разбирам аз добре и съм ЗА съхраняването на природата ни, но подписите ще имат сила, колкото и онези стотици хиляди, които събрахме уж за да не затварят поне 3-и 4-и блок, ама .... отидОа, та се не видЕа всите подписи и пак си направиха к’вото си искат. Та, казвам ви, и с Рила ще е тъй, колкото и да ни е мила. Все някой ден ще я оплескат и нея докрай.
То и сега е пълно с разни пияндета и наркомани по планините ни, камо ли после. Я вижте к’во става след тумбите младежи, пък и по-стари „планински еуфористи“:

Яли пили и се веселили
три дни и три нощи...
А след тях.. не се и виждат
тревните планински площи.
Тук стърчи бутилка смело,
там пък веят се кат’ знамена
найлоновите торбички,
дет’ захвърлили са всички
по горици и тревички.
Някои дори грижливо
са завързани, защото
пълни са с останки
от теферич-тържеството.

Е, те туй трЕбе да се преподава по у-щата –
етика за ходещите по гората!!!

Кой е в грешка?

Не мога да схвана защо има толкова много регистрирани еднакво звучащи имена на фирми, а най-долу - две еднакви!


Преди време им писах да си оправят съобщението, но никой не ми обърна внимание. Все още си стои така.


Понякога се чудя има ли смисъл да поправям хората и да се правя на детектив-редактор-психолог... или само хабя нерви и се натоварвам излишно?!!

Хубавото е, че бързо ми минава ;)

ТелеГон

Днес получих следното писмо:

Zdraveite,
izprashtam d-ra skaniran kakto utochnihme po telegona.

Като се замисля, това е една доста подходяща дума. Когато наближат крайните срокове, телефоните наистина се превръщат в телеГони!

малка черна дупка

работа = работохолизъм
любов = егоизъм
спорт = мазохизъм
храна = синтетика

не се чувствам добре = нерви, напрежение, крайни срокове, тълпа, течение, мода, комерс, лицемерие...

пари без свободно време = здраве за пари = болки в гърба, ръцете, очите

свободно време = планина+слънце+басейн+масаж+хубави филми+музика = единствените ми цели сега

липсва ми
всичко е хаос

сълзи се стичат
като вода от очите ми
гърлото не успя да задържи водопада

работя още
късно е
прибирам се,
пия чай и лягам,
за да се събудя изморена
с болки в тялото и без усмивка

Моето кътче

Jamiroquai - Corner of The Earth



Little darlin' don't you see the sun is shining
Just for you, only today
If you hurry you can get a ray on you, come with me, just to play
Like every humming bird and bumblebee
Every sunflower, cloud and every tree
I feel so much a part of this
Nature's got me high and it's beautiful
I'm with this deep eternal universe from death until rebirth

This corner of the earth is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me
So inspired of that there's nothing left to do or say
Think I'll dream, 'til the stars shine

The wind it whispers and the clouds don't seem to care
And I know inside, that it's all mine
It's the chorus of the breakin' dawn
The mist that comes before the sun is born
To a hazy afternoon in may
Nature's got me high and it's so beautiful
I'm with this deep eternal universe from death until rebirth

You know that this corner of the earth is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me (x5)

This corner of the earth, is like me in many ways
I can sit for hours here and watch the emerald feathers play
On the face of it I'm blessed
When the sunlight comes for free
I know this corner of the earth it smiles at me

Свърши работната седмица! Утре е ден за планина!
Поздрав с тази любима песничка ;) И наздраве!

Пустош

HEATH
[hi:θ]
пустош, равна местност, обрасла с ниски храсти

LEDGER
['ledʒə]
надгробна плоча

Пустош
1. Безлюдно или обезлюдено пространство; пущинак.
2. Липса на живот; тишина. Вред цари пустош.
3. Прен. Изпразване на живота от смисъл, липса на духовен живот.

Вчера са намерили Heath Ledger мъртъв в дома му. Гол, с хапчета до него. Не се знае дали се е самоубил, или е прекалил. На 28 години само, с жена и дете. Ама че тъпа история!

Симпатичен ми беше, играеше добре. Не мислете, че се превръщам в някой жълт вестник.
Преди години намериха мой приятел в мазето така... Стана ми мъчно просто.

Remembering Ledger - WNBC

Heath Ledger in Pictures - NYT

7хC

С като Семково - хубаво е там, не бях ходила. Гори и приятни пътечки. Има изгледи към Пирин и Рила, но нямах късмет, когато бяхме на панорамата, имаше облаци и мъгла.

С като Ски - трудно, мъчно, тежи, боли. Ще ги усетя някой ден, ама трябва учител. За 5 дни само рало и бавни завойчета. Много лоша двигателна памет. Странно е, защото с танците се справям добре вече от 17 години.

С като Сняг - толкова хубаво наваля последните два дни от отпуската, беше истинска приказка. Имахме късмет и бе цяло чудо, че се върнахме на същия ден. Осъзнах го, когато слушах новините на топло.

С като Сол - преди няколко дни нагазих в сол по стълбите във входа. Бях с туристическите обувки. Някой беше поръсил обилно. После заспах и изобщо забравих да ги измия. На другия ден видях, че долната част от подметката леко се е разлепила. Дорева ми се. Солта разяжда всичко, затова не забравяйте да поизмиете обувките си!

С като Сълзи - на Семково си поплаках, защото се чувствах като дебил. За ските и тениса на маса. Затова детето ви трябва да спортува, докато е малко. После ще му е по-лесно и ще бъде част от компанията, а не като мен...

С като Смях - вчера цял ден се смея, беше ми хубаво, не знам защо. Танцувах си вкъщи и си попях, докато се прибирам. Ей така, без причина. Калин каза, че така трябва да се чувствам всеки ден! Пожелавам си го ;)

С като Снимки - все още си стоят в картата на фотоапарата, защото започнахме кампания и нямам време да ги прехвърля на компютъра. Скоро. Още една дума със С :)

7ково

За пръв път отивам за 7 дни на новогодишна почивка в Семково ;)
И за пръв път ще се кача на ски. Дано ми хареса!

Весело посрещане на 2008 г. на всички!
Да бъде здрава, успешна, пълна с усмивки, птешествия, хубава музика и приятели!
НАЗДРАВЕ!

Приятелство?

„Много неща се казват за приятелството, но всъщност какво значи да бъдеш приятел? Достатъчно ли ще е, както правех аз, в продължение на пет години да виждам в бара на площад „Мастаи“ все една и съща група, да играя карти все с едни и същи партньори, да приказвам за футбол все с едни и същи запалянковци, да ходим заедно на излет, в стадиона, на реката, да пием заедно в една и съща кръчма?

Или ще трябва отсега нататък да спим в едно и също легло, да се храним с една и съща лъжица, да си секнем носа в една и съща кърпичка? Колкото повече мисля за приятелството, толкова повече се обърквам.

Години наред вярваме, че сме близки, че се обичаме, че сме братя. И после изведнъж откриваме, че другите са ни държели на съответното разстояние, че са ни критикували и дори не са можели да ни понасят и изобщо, че не са изпитвали към нас не само чувство на приятелство, но дори и най-обикновено чувство на симпатия. Но тогава, казвам аз, няма ли да излезе, че приятелството е навик, както пиенето на кафе или купуването на вестник; някакво удобство, както креслото или леглото; някакво развлечение, както киното или половинката вино? Но, ако е така, защо го наричаме приятелство, а не другояче?“

Из „Приятели без пари“ на Алберто Моравия

Stickers & Shorts

Пътувах 2 часа до работа. Добре, че си нося книга в раницата. Почти прочетох „Римски разкази“ на Алберто Моравия. Не знам на какво се дължи това задръстване днес. Никога не е било такова чудо! Сигурно до празниците ще е така, всички идват при близки и приятели. Понякога завиждам на колежката ми, че живее на същата улица, където се намира офисът...

Залепих последните си две „ядосани лепенки“. В началото ги слагах от дясната страна, но днес я лепнах от страната на шофьора. Така ще му пречи, защото се вижда постоянно в огледалото. Няма как да не я забележи.


Тази вечер ще отида да гледам израелските филми в Червената къща и ще си купя нови лепенки. Видях, че и FAME са ги разпространявали на картончета като картички, но нито една не е останала. Което е хубаво ;) Ама лепете ги, не да си ги колекционирате.

Снощи отидохме да гледаме късометражните филмчета от Future Shorts. Някои останаха в съзнанието ми. Повечето може да видите в YouTube.

ПАЯК, БАСЕЙНЪТ, РИБА - доста поучителни разкази за това как хората страдат от собствените си глупави шеги и грешки. Бяха остри и брутални, затова ме впечатлиха най-много.
НЕ ПОЗВОЛЯВАЙ ДА ТИ ГУБИ ВРЕМЕТО - интересно заснет филм под формата на музикален видеоклип.
ОГОЛВАНЕ - не го излъчиха, не знам защо...
ЛИПАРИ, ДЕТЕТО НА ОКЕАНА - документални филми за рибарите и детето на един моряк.
ТЕЛЕВИЗОР - не гледам телевизия, но ми се доплака от този филм, от мизерията и бедността в Румъния. Как може телевизорът да е единствената ти радост?
НЕДЕЛЯ ВЕЧЕР - бяха посветили тази анимация на Доньо Донев. Тук вече се разплаках.

Проблеми с Excel

От два работни дни не ми се отваря нито един XLS файл. Пробвах всичко, за което се сетих. Рестартирах няколко пъти. Никакъв ефект. Преинсталирах целия Office на чисто - не се отварят. Мога да отворя нов файл и да напиша нещо вътре, давам save, после го затварям. Опитвам се да го отворя - същото съобщение!



Качих някакъв Microsoft Excel Viewer, отворих файла, мога само да го копирам и отпечатвам. Преместих таблиците в нов файл. Същата история. Знам, че е бъг. Надявах се да се оправи. Загубих цял ден и все още нямам решение :'(

Някой да се е сблъсквал с подобно нещо?!
С MS Office 2000 съм. Excel е версия 9.0.2720


Последно: Сложих си MS Office XP. Работи. Сега пък една тъпа уеб лента се е лепнала в Outlook и не иска да се махне по никакъв начин. Опцията Web Toolbar е изключена. Откъде се взе тази гадост?



Понякога се чувствам като осакатена с тия Windows продукти. Нещо те дразни, не го използваш, но не можеш да го промениш от настройките!

Кошмар

Снощи сънувах ужасен сън! Бяха се появили огради и багери в градинката пред блока ми. Планираха да построят не една, а три нови високи кооперации! Плаках насън. После изпаднах в истерия и крещях, че ще закрият гледката ни към Витоша и по цял ден никакво слънце няма да влиза в стаята ми! За да направят тази градинка, сме събирали подписи с майка ми. Ако я махнат, няма да има място за разходки, бира, семки, карти, кучета, деца и колички!
Ох, така ми олекна, когато се събудих, погледнах през прозореца и... всичко си беше на мястото.

Затананиках си наум „Защо“ на Милена:

Понякога, когато оставам сама,
започва да ме мъчи мисълта,
че живея в клетка без никаква врата.
Не мога да се махна, ни да вдигна ръка,
защото господарят е измислил това -
да стоя натясно срещу порцийка храна.

Друг път превъртяла от ужасен сън,
ставам от леглото и поглеждам навън,
да видя там ли си е всичко,
в комплекта както си стои.
Въздуха, небето, дървета и река
станали са черни, но това е от нощта,
О! Всичко си е тука - не съм ограбената аз.

Смахнати сме всички, а другите ги няма,
останали са малко и копаят пак.
Искат да прокарат мост над нищетата,
но трудно ще прескочат този мръсен ад.

Защо трябва да стоим натясно
някъде за порцийка храна?


Вчера за пръв път залепих един „ядосан стикер“. Всеки ден минавам по една малка уличка, където се случва често някой да паркира лошо и ми се налага да го заобикалям. Едва се проврях, вдигнах адреналина, върнах се и залепих стикера на стъклото. Сутринта минах от същото място, за да проверя какво е станало. Човекът беше паркирал успоредно, така че имаше място за пешеходци. Стикерът си стоеше. Ухилих се доволно :)

Бурята

Ядосана. Тъжна. Сива.
И все пак красива. Бурята.

Снимки от бурята в Черно море на 11.11.2007 г.
Няма да съм единствената, първата и последната, която ще публикува това. Не го правя за вас или за себе си, а просто искам да запазя линк към тези снимки. Понякога този блог го ползвам за тефтерче.

Сещам се за P.I.F. - Невидимо дете.

Небе и море се сливат.
Не знам какво ме кара да се чувствам така тези дни...
Ядосана. Тъжна. Сива.

На бодлив таралеж контейнерите са му криви

Вчера изхвърлих около десет големи пластмасови бутилки от вода в общия контейнер. Да, тежи ми, чувствам вина. Защо го направих?
На моята улица няма контейнери за разделно събиране на отпадъци. Има на 5 минути от нас, но са претъпкани и трябваше да ги оставя на улицата до кофите, което е още по-грозно, защото клошари, кучета и котки ги разхвърлят. Звучи като оправдание. По-скоро не исках да правя нещо, в което не вярвам.
Има ли смисъл от разделянето, ако накрая всичко отива в общия боклук? Дали някой разпределя и преработва отпадъците от цветните контейнери? Кои са рециклиращите компании? Нали не всеки материал може да се рециклира? Къде трябва да се изхвърлят фасовете, дъвките и хранителните отпадъци? Последните три не ме касаят, тъй като отказах цигарите преди 6 месеца, не хвърлям храна, а дъвки вече избягвам да дъвча (приемам ги за абсолютна химия, която замърсява и се разгражда бавно). Все пак другите трябва да знаят.

Когато бях в Германия, ми направи впечатление, че има три контейнера за различните видове стъкло - бял, зелен и кафяв. До края на годината ще ги въведат и у нас.

Тъй като страницата на Екобулпак не се отваря, попаднах на Булекопак. Това една и съща фирма ли е? След търсене в нета се оказа, че са различни. Има четири компании: ЕкоПак България, ЕкоБулПак, БулЕкоПак и РеПак. А РекоПак кои са? Различни ли са от РеПак? По-еднакви и объркващи имена не можаха ли да си измислят?!

Защо няма кошче на спирката? Защо в жълтите контейнери на различните фирми се съчетават различни отпадъци? Защо не приеха един стандарт? Защо на някои места има само жълти контейнери? Защо самите контейнери са от пластмаса? В началото в повечето квартали бяха запалени и стопени... По някои малки улички изобщо не можеш да минеш от гигантските кофища.

Дали правилно съм разбрала?
Ако има три контейнера:
син - хартия и картон
жълт - пластмаса и метал
зелен - стъкло
Ако има два контейнера:
жълт - хартия, пластмаса и метал
зелен - стъкло
Един контейнер - не намирам смисъл от поставянето му...

Закъснях с включването си в Blog Action Day и моите малки и жалки опити. Опитвам се да се справя с нашествието от пластмасови чашки и найлонови торбички. Не пия кафе вече, а ако пия нещо - не си го взимам за офиса. Пия си го в порцелановата чашка - винаги ми е било по-приятно. Сламките ми се струват лиготия. Имам три торби от плат, с които си пазарувам. Научих момичетата в магазина, че не ми трябва пликче. Понякога механично тръгват да ми подават торбичка, а после ме поглеждат, усмихват се и я връщат обратно.
В офиса отдавна използваме хартията от двете страни. Спрях да отпечатвам разни статии от Интернет, които да чета в автобуса. Чета книги.
Научена съм от малка да спирам водата, когато си мия зъбите, както и да гася лампите.
Газирани напитки не пия, бирата и виното са винаги в стъклени бутилки. Не съм измислила начин да се справя с безбройните пластмасови шишета от минерална вода :( Това ми е най-голямата мъка.

Има толкова въпроси, които си задава човек. Чета информация в Интернет, особено в Горичка, но и това все още не ме прави убедена. Имам желание да помогна за по-чиста София, но искам да знам, да видя, че разделянето наистина стига до края на веригата. Тогава няма да има нужда да се чудя и оправдавам.

Какво да правим в събота?

Искаме гора, а не бетон!
Всяка събота ще има хора на Паничище, докато не спрат незаконните строежи.
За съжаление тази събота няма да мога да се включа. Надявам се да се качим в някоя следваща... Очаква се студено време и дъжд, така че се обличайте добре!

Заради прогнозата за събота и неделя реших, че няма да се качвам на Витоша. Плановете ми са да посетя две изложби:

Восъчни фигури в Земята и хората от 17 октомври до 5 януари 2008 г. Работно време - понеделник-събота от 10:00-18:00

Живи и препарирани насекоми във фоайето на IMAX, Mall of Sofia от 1 октомври до 30 ноември. Работно време - всеки ден от 10:00-22:00

Други интересни изложби:

Natural Love - фотографии на Росен Тошев в галерия Аросита до 30 октомври. Работно време - 12:00–18:00 (в събота от 11:00–16:00)

"Дано тенът се запази" - картички с поздрави на немски туристи от България до 30 октомври в Гьоте Институт. Работно време - понеделник-петък от 10:00–18:00

"Водни удоволствия" - фотографии на Аксел Зомер (Германия) в SkyCity от 23-30 октомври. Работно време - всеки ден от 10:00-22:00

"Лични пространства" - ч/б фотографии на Галина Ушева във фоайето на Алтера от 9 октомври до 6 ноември. Работно време - понеделник-петък от 11:00-18:00

"България на длан" - в Културен дом Красно село до 22 юни 2008 г. Работно време - всеки ден от 10:00-19:00

Не си стойте само вкъщи! Има какво да се види навън ;)

Шествие-концерт за Рила и Иракли

http://forthenature.org/actions/46

За съжаление в неделя не успяхме да стигнем навреме до сечището над Драгалевски манастир... Надявам се да се включим следващия път в залесяването! Поне си направихме разходка, а после пихме Дълбок дъх в Чайната ;)

Понякога вали и не върви... Важното е снимки и спомени да има!

Трябваше вече да сме изпратили каталога до всички клиенти, но понякога работата с хора и стоки не върви, както планираме. Обадихме се на 3 фирми за канцеларски материали и никъде нямаше пощенски пликове B5 с разширение. В по-малки каталогът не се събира, а в по-големите се "разхожда" и ще се скъсат, докато стигнат до получателите.
С помощта на Google успяхме да открием фирма България Куверт ООД, която се оказа най-големият производител на пликове за България. Печатницата е в Русе, но имат представителства в София, Пловдив и Варна. Предлагат всякакви стандартни и нестандартни пликове. Правят доставка за минимум 1000 бр.

Утре сутринта трябва да заминем с влака за Банско и после да отидем до х. Вихрен. Част от хората в компанията се отказаха поради работа, липса на пари и всякакви други причини. Надявам се все пак да се съберем малка весела група и да не е чак толкова лошо времето. Ако не вали, ще минем Вихрен и Кончето. Ако завали - към Синаница. Това ще ми е първото ходене до Пирин. 20 години чакам този момент, а пък се изпокарахме. Това не ме отказва от идеята. Винаги съм готова за планина!
Странно е как човек не смогва да си подреди приоритетите, да вземе решение и да си разпредели парите, така че да е щастлив.
Разчитам на това, което винаги ме крепи в такива моменти - мисълта, че се хабят много нерви за нищо, а пък накрая всичко се оправя и лошото се забравя. Само снимките и веселите спомени остават!


Есен е вече пристигнала тук...


Работлива и красива


Калинка на разходка


Огромен и опасен


Тънкокрачко


С-с-смоукиии


В неделя заваля дъжд, но ние отново бяхме на планина


Гледка от заслона, който ни спаси в лошото време

Морето, земята...

Морето ми се стори толкова кратко и недостатъчно... Почти всички дни бяха облачни. Това лято не успях да събера слънце. Само 3-4 пъти на планина и 2 дни на плаж. Не ми стига. Все още е лудница в офиса. После има и Пловдивски панаир. Чудя се дали ще ми остане свободно време през октомври... Ако мога, ще се махна някъде за седмица. Не ми се стои в големия мръсен и препълнен град.

Тази вечер не успях да стигна до протестното шествие. Имам работа поне до 20:30.

От 17 септември до 18 ноември на "Моста на влюбените" до НДК ще бъдат изложени снимките на Yann Arthus-Bertrand. Всички сме гледали тези уникални въздушни фотографии на сайта му, но трябва да ги видим и на живо!
Информация в списание 1: Земята отвисоко

Открития

1. Кексчета Browni на фирма ETI за 2 лв. и 20 ст. - с шоколад, вишна, капучино. Невероятни са, наистина. Купих ги от Pro Market, не бях ги срещала на друго място.

2. Вода с фибри и витамини H2Only - пъпеш и гуарана, портокал и гинко билоба, лимон и алое вера. Поръчах си я в Мис Каприз за лев и нещо, но я видях и онлайн в Gladen.bg по лев. Много вкусна и освежаваща вода.



3. Едно лошо откритие... Днес бях на невролог, че от месец ме болят китките и коленете. Прегледа ме обстойно и ми каза, че трябва да направя изследвания за ревматизъм в Клиниката по ревматология на Урвич 13 :( Даде ми да пия Мовалис и Неуробекс за 10 дни. Много мразя да пия лекарства, защото ми става зле на стомаха и на бъбреците, но болката е досадна и не мога да я търпя повече.

4. Вчера ходихме с Линда да си избираме обувки за танци. Има 4 магазина в София (или поне ние знаем толкова) и всичките са малки, зле заредени, нямат номера, нямат цветове. Пробвахме и нищо не ни хареса. Цените са между 50 и 250 лв. Харесват ми няколко модела, но или ги няма, или няма моя номер. А от Интернет ме е страх да си поръчам, защото няма как да ги пробвам... Иначе по разни сайтове са по 20, 50, 70 долара, което си е направо евтино.
Ето ги фаворитите:

BLOCH Low Top


Capezio Tekno-Lo, но в черно


FREDDY - по-евтини от останалите, но в Rossignol нямат номера


Grishko - последната ни надежда, още не сме ходили до Руския културно-информационен център

Днес, като се връщах от прегледа, минах през EXTREME SPORT да разгледам якетата, че моите са тънки, стари и скъсани. Пробвах разни уиндстопъри и полари, вир вода станах в тая жега. Накрая си харесах едно синичко яке на Jack Wolfskin. Оказа се, че и жената от магазина е със същото, но другият цвят беше червен, а аз не обичам и рядко нося червено. Като няма зелено, това е. Следващата седмица ще трябва да сменям и спалния чувал, но чакам да докарат от онези High Peak, които са хем леки, хем топли на -6 градуса.

Утре сутринта заминаваме за Рила. Ще отидем до Мусала, а после ще спим на Леденото езеро. Надявам се да не вали, докато сме там. Знам, че ще вали със сигурност, тъй като костите ми го подсказват, колкото и възрастна да звуча...

Crawling Up

...Minute after minute,
Second after second,
Hour after hour goes by,
Working for a rich girl,
Staying just a poor girl,
Never stop to wonder why...

from Katie Melua - Crawling Up a Hill


Пътешествия
Бяхме на Олимп и успяхме да качим Митика, Скала и Сколио. Митика е труден и не особено красив връх. Труден, защото катерихме от дясната страна по улея (без въжета и каски) и беше доста опасно. Не особено красив, защото там е суха жега и камъни. Красиво е морето, което се вижда от планината ;) Връщането направихме през Скала и Сколио, където имаше гадни сипеи, но на четири крака все някак се слиза. Снимки имам, но само ги свалих на компютъра и трябва да ги кача някъде, когато остане малко време.
Ходихме и до Метеора и Лептокария. За Метеора усетих, че съм едно малко човече на фона на тези огромни скали. Имаше страшно много туристи и духът на манастирите не успях да го уловя... Лептокария ми прилича малко на Китен, морето беше много чисто, виждаше се дъното, поплувахме половин час :)
На път за България се развали термостатът и се наложи да спираме на всеки 10 km и да наливаме вода. Беше мъчително, но важното е, че се прибрахме живи и здрави!

Интернет
Разбрах, че на 20 септември закриват Yahoo Photos и реших да преместя снимките си във Flickr, тъй като има такава опция. Получих благодарствено писмо, че са успели да преместят всички албуми и ми подаряват Pro акаунт за 3 месеца :D

Получих покана за Zip.bg... Регистрирах се, но сега нямам време да го разгледам подробно.

Музика
Открих двама чудесни изпълнители в Last.fm, които препоръчвам на всеки - Photophob и Paul Schwartz.

Планове
Живот и здраве ме чакат Мусала, фестивал във Варна, 5 дни в Албена, Вихрен, Рилски езера...

Тотален дебилизъм

Никога преди не се бях сблъсквала с толкова много дебили за един месец. Не знам какво им става на тия хора. От жегата ли е, от това, че не са почивали ли (и аз не съм още, чак септември)... Днес беше денят с най-много обадили се с дебилни въпроси. Чудя се как изобщо ги взимат на работа такива! Вярно, не се е родил учен човек, но понякога имам чувството, че си комуникирам с олигофрени.
Не искам да давам конкретни примери, за да не излагам фирмите и хората.

Днес умъртвих доста нервни клетки, които казват, че не се възстановявали. Сега ми мина, но се ядосах повече от 10 пъти...

Както каза един познат, трябва да живеем за светлината, защото тъмнината е навсякъде. Цитирам го: Light is an exception, darkness is the rule.
Опитвам се. Някакви други трикове или мъдрости за успокоение и борба с дебилите?

Жълти стотинки

Преди работа реших да мина през Министерски съвет да им пусна и аз малко стотинки. Стори ми се, че има повече журналисти, отколкото протестиращи, но повечето хора не могат да бягат от работа...





Имаше хора с шепа стотинки, но и такива с цели торбички :)

Един човек им даде и доларче, че не им стигали тези жълти стотинки...

Мишел, отива ти да си с костюм.


Снимки от шествието на 19 юли:










Изложбата в музей "Земята и хората" на 18 юли:

Изчезвам

Бяхме на палатки на Овнарско (над Говедарци). Изпуснахме последния рейс за София и се наложи да спим в Самоков над мотопистата :) Като истински скиталци.

До края на август имам ужасно много работа и се налага да спра да чета чужди блогове, както и да пиша тук.

Пожелавам приятна почивка и по-прохладни дни на всички ;)

Не ме е страх!

Бяхме на палатки в Тринога за два дни и какво заварвам тук по новинарски сайтове и блогове? Привикват Michel в полицията, защото бил копирал и цитирал http://savestrandja.ludost.net?!! Започват строежи в Рила? Какво става в таз' държава?!!

Ние ли сме приоритет на полицията? Май много работа им създадохме покрай протестите и искат да ни го върнат тъпкано! Или нечия далавера се провали? Пфу, язък за куфарчето или камиончето с пари! Случайно и от яд се получи рима...

Губят си времето да четат блоговете. Губят си времето да разпитват най-съвестните хора в Мрежата. Губят си времето, докато се случват хиляди други по-страшни престъпления. Не знаех, че да си водиш личен дневник в Интернет е престъпление! Чувствам се като по комунистическо време, когато ровеха у нас и проверяваха писмата на майка ми (заради тях е била на Развигор), библиите на баба ми и т.н. Чувствам се като в документален филм!

До ГДБОП:
Нямам телевизор и следя новините само по Интернет. Имам право да се информирам и да информирам другите за това, което се е случило и предстои да се случи. Не съм престъпник.
Свободна съм да цитирам блогърите и публичните страници в Интернет.
Не се страхувам. Не съм анонимна - Емануела Янева, 25 г. Не си губете времето с мен. Не си губете времето с нас. Протестът не е организиран от един човек, както се заблуждавате. Инициатори сме всички. Всички ние, които обичаме природата и искаме да бъде съхранена.
Да, вие си вършите работата. Няма лошо, но има приоритети във всяка дейност. И не би трябвало да сме първи в списъка ви.


И на какво попаднах преди малко (20:00 ч.)?!! СКИНАРИ СА ПРЕБИЛИ ПРИРОДОЗАЩИТНИЦИ!

Реве ми се вече. Излъгах, когато казах, че не ме е страх. Не ме е страх да пиша и да изказвам мнение.
Но ме е страх да живея тук. Страх ме е за приятелите ми. Ще ме е страх и за детето ми някой ден.
Искам да остана тук, искам да има свестни, съвестни и отговорни хора около мен, искам да има природа, която да ме откъсва от мръсотията. Не искам да чета такива новини.
Страх ме е да отворя другите новинарски сайтове. Страх ме е, че ПАК нещо лошо ще се е случило.
Нормално ли е да живеем в страх?
Как да бъда оптимист? Как да видя и да се зарадвам на малките неща, когато такива големи случаи се погубват и забравят? Знам, че нищо не мога да променя сама. Но се надявам да го направим заедно.

---

ПОСЛЕДНИТЕ НОВИНИ:

Програма Достъп до Информация изяви становището си за случилото се с Мишел.

Първанов бил секретен сътрудник на ДС.

И не забравяйте, че тази вечер в 19:30 ч. от НДК тръгва шествието под наслов НЯМА ДА МЪЛЧИМ ЗА БЪЛГАРСКАТА ПРИРОДА!

ПОБЕДА!

СТРАНДЖА ЩЕ ОСТАНЕ ПРИРОДЕН ПАРК!

Тази радостна новина достига до вас с помощта на всички нас, които бяхме заедно през цялото време и протестирахме за това да остане природа в България! БЛАГОДАРЯ на всички, които ми писаха и дойдоха!

http://news.ibox.bg/

http://www.bnr.bg/

http://www.focus-news.net/

Да останем заедно, за да остане природа в България!

Заедно!

НОВО! ВИЖ ТУК!

Бойко Борисов: Момчета, не си играйте на революционери!
Не си играем. Но те си играят с нас. И с природата.

На протестите идват повече хора, появяват се още оригинални идеи и плакати. Когато един младеж се качи на лампата и развя знамето, настръхнах!

"Наблюдател" е направил много добър репортаж от вчерашния протест на жълтите павета.

ВАП смята решението на ВАС за неправилно и иска отмяната му.
Много е гнила работата. Фалшиви подписи, подкупи... Хайде, действайте, решавайте, че ми писна вече.

Филм за Странджа!

Вик за природата - да спасим заедно Странджа

Да, истина е. Прочетох го няколко пъти и ми се насълзиха очите:
Съдът, община Царево и инвеститори заличиха Природен парк Странджа.

Когато се подписах пред НДК, вярвах, че ще успеем.
Днес не мога да повярвам, че това се случва.
Човекът е само един самотен консуматор.
Планините и морето си отиват :'(

Снимки от протестите:

26 юни, НДК

29 юни, на Попа

2 юли, Орлов мост

Вижте снимките и на другите:
Н а б л ю д а т е л
Индимедия
http://tropot.net/photoblog/
Хронология на протеста: ден втори
Фотогалерия в Dnevnik.bg
Фотоесе на LeeNeeAnn

За хляба и конопеното семе

Преди малко от Ирина Марудина разбрах, че от КЗП не одобряват посланието върху опаковката на хляб Бонус с коноп и са издали заповед за спиране на тиражирането й.
Признавам, че това със задраскания полицай е грубо и излишно, опаковката може да се смени.

Хлебопекарната ДАУНТАУН нито е първата, нито последната, която произвежда такъв хляб.

Другите опаковки:





Какво да кажем за останалите храни? Като напишете "hemp food" в Google картинки, какво ли няма - сладкиши, соленки, брашно, олио... Разнообразие от продукти.

Зелено, полезно, вкусно. Да ви е сладко.

Когато си тъжен...

Не знам дали сте забелязали, но винаги когато се натъжите за нещо, се появяват добри хора. Като ангели изникват от нищото! Мрачният ден става слънчев, усмивката ти се появява и вече си щастлив :)

Сутринта ми беше много криво, но в рейса срещнах едно момче от танците, което ме изслуша и ми олекна. Славяне, благодаря ти.
После дойдох на работа, отворих Last.fm и видях, че някой ми е подарил абонамент. Камене, благодаря!
С колежката ходихме до магазина и много се смяхме. Ваня, благодаря и на теб.

RL, благодаря ти, че ми се обади за джаза в парка и за фототерапията ;)

Благодаря на всички хора, които са до мен в гадните моменти. А както казват в Stereo Love - единственото сигурно нещо на този свят е самотата. Трябва да се пазим от нея.
Благодаря ви, приятели!

Поздрав за всички с любимата ми песен на SamaYra - Има някъде.

Има някъде един човек,
винаги може да те разбере.
Има някъде едно дърво,
на което се качваш, щом ти е само.
Има някъде едно око –
от него топло ти става, то те гледа с любов.
Има някъде един прозорец,
който щом погледнеш, виждаш розов слон.

Припев: (х2)
Часът и мястото на срещата са известни –
това е твоят град, до него има влак,
ще взема кучето, ще опаковам багажа,
ще се преселя там – в твоя град.

Не искам да виждам и да чувам никой,
който ще ми напомня за реалността.
Ще избягам без предупреждение,
ще мога да почувствам малко самота.
Ще се махна от София и гадния дъжд,
ще посрещна зората, слънчево небе,
светли улички, мирис на трева,
твоят град е така... Ще се преместя там!

Красиви жени в театъра

Гледахме "Красиви тела" в "Сълза и смях". Приятен, забавен и весел диалог. Жените ще открият черти от характера си в героините. Любопитните мъже пък ще разберат какво толкова правят жените на едно женско парти. Разбрах, че сме едни кокошки, които размишляват за нещата прекалено много, драматизират, лицемерничат, хвалят се пред останалите и не знаят какво искат. Клише е, но е факт, че зад всеки тежък и труден характер се крие някаква мъка и болка. Така ще преживеете историите на шестте жени.

Едно голямо БРАВО на:
1. Влади Люцканов - режисура и музикално оформление (има страхотни джазови изпълнения, които са точно по мой вкус).
2. Искра Ангелова, която е превела пиесата и играе добре (бях я гледала само по телевизията).
3. Останалите пет красиви жени, които ме накараха да се смея, да плача и да се замисля за живота - Силвия Лулчева, Стефания Колева, Нети, Нона Йотова и Кристина Янева.
4. Ненчо Илчев, който присъства само на екрана, но винаги ми е бил много симпатичен.

Няма да мине и без критика. Напрягах се, за да чуя репликите. Въртях се на всички посоки, за да виждам сцената... Дано да ремонтират театъра през лятото.

Не знам как става така, но винаги около нас сяда по някой простак, който ще шуми, ще крещи и ще ме дразни. Този път имаше едно момче, което си изплю шумно изгризания нокът по време на най-тъжната сцена и в най-голямата тишина в салона. Едва се сдържах да не се изсмея. Пернах го през ръката, която беше от моята страна, за да престане, а той започна да си гризе другата!!!
И винаги ще има хора, които не са чули, не знаят, не се сещат, че трябва да си изключат звука на мобилните телефони... Сетих се за Яни Йозов как веднъж по време на представление се ядоса на едни шумни младежи, наведе се напред и им каза: "Вие никога ли не сте ходили на театър?!".
Няма оправия. Трябва да се абстрахираме от дразнителите.


Докато четях тази статия за книгата "Офисният живот: Шокиращата истина", имах чувството, че е писана за мен и колегите. Не искам да съм "жив мъртвец". Затова отивам да си направя план и да си свърша работата.

Millenium - нов български спам

Здравейте,
Studio Millenium има удоволствието да Ви запознае с летните си промоционални пакети за уеб сайтове...

Следват няколко "горещи летни уеб оферти", изпратени от М.К. до хиляди потребители в CC. Отговорих му.

Здравейте, г-н Коев!

Не беше голямо удоволствие да се запозная с горещите ви летни пакети от общо 6 писма. Това, което правите е нагло и глупаво:

1. Изпращате едно и също съобщение по няколко пъти.
2. Слагате адресите на повече от 1000 получатели в CC списък, така че да се виждат. Сега ще получаваме двойно повече спам, благодарение на Вас. Когато изпращате до много получатели, има BCC (Blind Carbon Copy) за целта, т.е. адресите не са видими от останалите. Но това Вие трябва много добре да го знаете, защото работите в дизайнерско студио.

Моля, изтрийте нашите адреси от вълшебните си списъци.
Благодаря!

В отговор на Вашето представяне, изпращам в прикачен файл да се запознаете и с нашите издания. Така поне ще сме осъществили някакъв диалог.

Поздрави!

Stereo (love)

Най-накрая успяхме да гледаме Stereo (love) в Червената къща. Искахме да отидем още миналата година, но все не бяхме свободни в този ден...

Текст - Елица Матеева и Весела Казакова
Режисура - Елица Матеева
Хореография и глас - Красен Кръстев
Сценография и костюми - Александър Смолянов
Музика - Весела Казакова
Актьори - Весела Казакова, Вежен Велчовски, Богдан Казанджиев

Много различна и смела постановка, стори ми се доста кратка (както и концертът на Маркъс Милър, но така е с хубавите неща), текстът е прекалено силен, някои неща ме разсмяха, други - разстроиха. Успях да се разплача. Не знам какво ми стана. Просто думите се натрупват в главата, стигат до сърцето... и изведнъж емоциите избухват... Но не ме натовари. Напротив, олекна ми.
Весела Казакова ме шашна по едно време, защото повтаряше репликите си адски бързо като скоропоговорка. Моето ухо едва успяваше да събира думите, не знам как нейната уста ги изричаше. Уникална е.

Гледайте Stereo (love). Може да се окаже вашата история...

Тъкмо ще си купите лепенки за неправилно паркирали, като излизате ;)

Чадър?

Не ползвам чадър. А слънцето щяло да грейне чак в неделя...

Не ползвам чадър. А заваля толкова силно, когато слизах от трамвая, че сега стоя в офиса цялата покрита с кухненска хартия и съхна...

Не ползвам чадър. Но май ще ми се наложи тия дни...

Не ползвам чадър. Но слушам Keiko Matsui. Много е подходяща за дъждовно време ;)

ХартиеНО...

Здравейте,

В офиса купуваме от тоалетната хартия Sanitex Standard - жълта и синя.
От няколко месеца усещам некомфорт след използване, не потъва добре в тоалетната, а и се оказа, че боядисва!!!
Може да направите тест, като я намокрите, а после стиснете в ръка - тече синьо (или жълто, или какъвто цвят е).

Какви са боите, които използвате? Не са ли силни и вредни?

Поздрави!

Това е с малки корекции, че на тях им го изпратих, без да го прочета... После видях, че има неточности, но то от яд - така става. Важното е да ми отговорят.

Ела, завържи се!

Ако ви е писнало да си връзвате/гледате връзките на кецовете все по един и същи начин, тук ще откриете над 30 други шантави идеи:
http://www.fieggen.com/shoelace

Ако имате от "магическите връзки" (с дупки), може да си направите цвете:
http://www.shoelacesonly.com

Китайско цвете (изглежда трудно и сложно, не съм го пробвала):
http://www.chineseknotting.org

Алпийски възли:
http://www.abc-of-rockclimbing.com/

Всякакви други възли и връзки (има и три начина за връзване на вратовръзки):
http://www.animatedknots.com

Възли - стъпка по стъпка:
http://www.iwillknot.com/

Още връзки за възлите в Мрежата (тук има ужасно много линкове, трябва търпение):
http://www.earlham.edu/~peters/knotlink.htm

Леле, завърза ми се езикът на възел, като прочетох всичко :)

Complex

Комплексария.

Понякога си мисля, че това име е много подходящо, без да искам да обидя България, която много обичам.

Добрите хора намаляват застрашително...

Това си е обир!

От 12-15 април бяхме на ОПТО, ФОТО, ВИДЕО. Доста успешно изложение. Продадохме почти всички издания, запознахме се с интересни хора, снимахме и се забавлявахме :)

Идвам на работа днес и заварвам на бюрото "Браншов телефонен указател на фирми и организации - София". Първо помислих, че БТК са актуализирали и пратили нов телефонен справочник. Не, това било издание на Домино. После се оказва, че някакво момче дошло в офиса, казало, че е говорило с нас за участие и директно издало фактура за 30 лв. Отварям да видя поне какви са ни данните... и какво виждам... грешни! Името на фирмата, улицата и едно от изданията бяха сгрешени. Побеснях. Обадих им се в офиса в Стара Загора, а там ми потвърдиха, че прозвънявали всяка една фирма и не може да са грешни данните. Ама как така да не може, като ги виждам с очите си, че така са публикувани? Казах им, че не ме интересува какво ще правят, но искам да ни се върнат парите, да се анулира фактурата и да си вземат този каталог, не ми трябва! Обещаха, че ще стане така и ми пожелаха "Всичко добро".

Знам, че и РААБЕ, колкото и да са им хубави изданията, така работят - директно ти пращат фактура. Ако не искаш, иди им я връщай.

Що за маркетингова стратегия? Това е насилие. Не го разбирам. Според мен е доста нагло. Не ми е за парите, но без да питат, да ти издадат фактура, а и да публикуват глупости... Не са познали. И ние правим каталог. Знаем какво е.

Careless

Everything But The Girl - Careless

It takes to make a home
But only one to break it down
Restless as the ocean roar
You've finally left town
Open up the bedroom door
There's a prince without a crown

You could not care less
And that was the first sign
But now you guess
That you've been too careless this time

You left him sleeping like a child
In the arms of someone else
Found it hard to criticize
Because you've done the same yourself
Pleasure is a pretty thing
Oh but love they say is wealth

You could not care less
And that was the first sign
But now you guess
That you've been too careless this time

Happy Bread

Вкусен е :)

Ку-ку, ку-ку, дошла е пролетта...

...Или колко е важно да бъдеш в час!

Преди малко ме викат в счетоводството да кажа как се програмира часовника на касовия апарат. А аз:
"Ама за какво ви е?"
"Нали се смени времето?"
"Кога това?"
"В събота..."
"Лелеее (тук се плесвам по челото), не съм си сменила часовниците!"
Започва едно тюхкане, цъкане, охкане. Как може да съм такава блондинка? И идвам два дни подред на работа с един час по-късно?! И никой да не ми каже?! Не, това не може да е истина. Това е някой друг. Не съм аз. Знам, че беше първа пролет и после се сменят часовниците, но съм изключила. Никой около мен не е споменал... Не съм гледала тв, не съм слушала радио, не съм чела новините в Интернет, само едно интервю в dnes.bg*... Работа, вкъщи, ядене, душ, сън. И това е. Събота и неделя бях на театър**, на Витоша...
В понеделник се чудя защо не пътувам с тия хора, дето всяка сутрин си се возим заедно. Защо една колежка ми вика: "Изпи ли си кафето вече?". Защо е по-празно в рейса. Защо като седна на бюрото, прочета пощата и вече е станало 11 ч. А то какво било :)
А днес чак ходих пеша до офиса, щото си мисля, че има време до и половина!

Потресена съм от себе си. Сега колегите ме бъзикат: "Ще бъде 16 часа, 40 минути и нула секунди".
Тотално затъмнение. Отшелник. Таралеж без часовников механизъм.

* Прочетох едно интервю с Маги, което ме накара да се замисля и да се усмихна :D
** Гледах премиерата на "Ритъм енд блус" в МГТ Зад канала. Много таланти на едно място!

Работа

Дали е нормално да нямам никакво време за себе си, за гаджето си, за приятелите си, за планина и за почивка?
Колко ще продължи това?
Колко ще издържа така?

Засега стискам зъби с насълзени очи и чакам да дойде средата на март месец, когато лудницата би трябвало да намалее...

Приятели, вярвам, че ме разбирате.
Калине, моля те, бъди до мен.
Ще се справя.

Обичам ви.

Поздрав с 'Моно' на Остава.

2007

За много години!

Пожелавам си да пътувам по-често, да не се отчайвам и разстройвам, да съм здрава и щастлива.

Пожелавам го и на вас!

Поздрав със снимките на Paul L. Richman и Jack Brauer!

Филмче с ежковци

Малко смях след последния тъжен пост. Извинявам се на всички, които притесних и разстроих с него. Вече съм добре. Беше моментна депресия, която бързо ми мина ;)

Днес свърших две полезни неща - подредих си чекмеджетата в офиса и купих подарък на Калин.

Сега отивам да хапна във Vegi Home и да пийна нещо за трима рожденици - La4o, ik0, Крачолов, както и за имения ден на Innerism. Да им е честито!


Ето го и веселото филмче: Ёжик должен быть колючим

Приятно гледане :D

Само питам...

Колко лесно е да ме разплаче някой близък човек.

Listening to: Rusty Project

Дали си заслужават всички тези нерви и сълзи, когато усещаш, че се бориш сам срещу стената и не виждаш промяната?
Дали всички препятствия осмислят живота ни, както щастливите моменти го правят?
Дали след всяка драма идва хепи енд?
Дали ставаме по-силни, когато се преборим с пречките?
Дали след това сме истински щастливи?
Защо аз не успях да се каля за 25 години?
Защо все още реагирам по детски и избухвам в плач?
Защо се чувствам безпомощна и неуверена?
Защо искаме да променим хората, които обичаме?
Защо всички забележки и критики се разбиват във вятърни мелници?
Защо другите все не са те разбрали или чули?
Защо не си взимат поука, а правят напук?
Защо осъзнаваме грешките си следварително (както казва една приятелка)?
Трудно ли е да признаем, че сме сгрешили?
Трудно ли е да кажем поне веднъж "извинявай"?


Какво да изхвърлим в края на тази година?
Гордост, нерви, обиди, лъжи, егоизъм.

Какво да вземем за следващата?
Смях, внимание, разбиране, честност, любов.

И понеже днес сме 13 декември, се сетих за I Коринтяни 13:4. Едва ли някой някога е описвал по-точно любовта:

Любовта дълго търпи и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи.
Любовта никога не отпада; другите дарби, обаче, пророчества ли са, ще се прекратят; езици ли са, ще престанат; знание ли е, ще се прекрати.

Dreaming

Снощи сънувах за трети път в живота си, че летя над планини, поляни с цветя, реки, езера... Бях се качила на странен уред, не беше самолет, а по-скоро приличаше на открит лифт. Чувството е страхотно, не може да се опише с думи. Който е сънувал, че лети, знае колко хубаво се събужда с усмивка после :)

Чакат ме две тежки седмици, в които трябва да подготвя всичко, преди да дойдат празниците. А нещо се опитва да ме заболи гърло. Не трябва да се разболявам.

Още не сме решили какво ще правим на Нова година. Изпуснахме всякакви оферти. Празнува ни се с повече хора този път.

Край на телеграмата ;)

Пожелания

Този линк Destiny е стар, но днес monnio ми го изпрати и реших пак да си пробвам късмета.

Ето какво ми се падна:

1. "Номинация за мъж на годината"
Вярно е, че съм мъжко момиче, но все пак съм и жена. Чак пък номинация...

2. "Една свирка от Снежанка"
Не, благодаря. Що за тъпотия е това? Хич не беше забавно. Сложете поленце за години и пол.

3. "Кубинска пура"
Пфф, това пък изобщо не фигурира в списъка ми с желания за подаръци. Тоя сайт май е направен за някакви гъзари, сноби и простаци.

4. "Нов член или членове на семейството. Не се притеснявайте, вече има съвременни препарати против различните видове въшки."
Ха-ха-ха. Това трябваше да ме разсмее. Мнооого смешно. Благодаря за "хубавото" пожелание.

5. Пак давам refresh. Започва да ми писва. Нямам късмет!
Пише само: "3 в едно, моля!"
Явно трябва да го тълкувам, както ми харесва. Тройка? Не. Близначките от ББ? Не. Кафе? Не пия вече. Ей, нищо не разбрах от тези късметчета.

6. Сега наистина се пробвам за последно.
"Нови запознанства с готени хора"
ГотЕни? Ха-ха-ха. Сега вече се разсмях.
Не ми вярвате? Ето ви print screen:



По-добре си направете ваши смешни късметчета и ги сложете в баничката за Нова година.

Филми с Жереми Рение

Снощи до 02.30 гледах Un amour à taire (A love to hide) или "Премълчана любов". Много се разстроих :( Отдавна не бях гледала такава драма! Поревах си...
Jérémie Renier, който е в главната роля, играе страхотно! И е само на 25!
В IMDb видях, че участват повече от 25 български актьори! А се чудя откъде са ми познати лицата им :)

С Жереми Рение е и друг филм, който все още не съм гледала - L'Enfant (The Child), награден със "Златна палма" в Кан през 2005 г.

Фенка съм му. Трябва да гледам още някои по-известни заглавия с него:
· "Братството на вълците" (Brotherhood of the Wolf)
· "Обещанието" (La Promesse)
· "Престъпни любовници" (Criminal Lovers)

Така е, който не ходи на София Филм Фест...

Открийте разликите

Кражба на дизайн или добре осъществени и побългарени идеи?


Албум.бг и Flickr

Толкова ли е трудно да създадеш нещо свое? Идея, цветове, подреждане на менюта... Защо все трябва да става по лесния начин? Вярно е, че няма нищо ново под слънцето, но поне да се опитаме да бъдем оригинални и различни.

Ето какво ми отговориха от Support Team :

Здрасти,

Това го знаем, но ни дай малко време да го променим.
Използвахме Flickr като идея за доста от нещата, но не си мисли че
реализацията е лесна.
Положихме много труд за да направим Албум това което е в момента.
Сайта е още в алфа версия и тепърва ще търпи сериозни промени за да
придобие свой уникален облик.

Ако имаш някакви предложение ще се радваме да ни пишеш пак.

Поздрави,
Стоян Стоянов.
Eкип на Албум.

Ясно, искат потребителите и страничните наблюдатели да им дадат предложения.
Пишете им.

25

Име на играта: Живот
Производители: мама и татко
Автор: Аз
Ниво: 25
Графика: 10
Звук: 10
Музика: www.last.fm/user/taralezh/
Удоволствие: 10

Вчера станах на 25. По-страшно звучи, ако кажа "четвърт век"!
Обадиха се хора, за които изобщо не съм предполагала, че ще се сетят за мен :)
Не се чувствам различно.
За пръв път не пих алкохол вечерта. Бяхме във Vegi Home. Ядохме салатки и пихме от любимия ни чай Масала.
Не знам дали трябва да правя някаква равносметка... Доволна съм. Имам си най-важните неща - образование, семейство, гадже, работа, приятели. Друго не ми трябва.
Какво искам още от живота? Искам да пътувам и да почивам повече :)

Концерт на Bu-Shi-Do в София

Снощи се обади една приятелка, че има билети за спектакъла на Бушидо в Операта. Много се зарадвах на поканата!

Повече от два часа свириха и подскачаха японците Хироши, Аджо и Мичиаки (имаше и още трима младички и по-нови в групата). В някои моменти настръхвах цялата. От ударите на тайко барабаните се получаваше такъв резонанс, че трептеше цялата зала! Бушидо са уникално добри музиканти, а ритмите им са хипнотизиращи!

По време на спектакъла имаше и демонстрация на калиграфа Шизуо Ишизука, който нарисува няколко платна и ги издигна над сцената.
В първата част музикантите бяха облечени в традиционни кимона, а във втората - в модерни дрехи.

Три пъти се връщаха на бис, публиката крещеше "Бу-Ши-До" и не искаше да си тръгва. Накрая изненадаха и развеселиха всички, когато Мичиаки изсвири част от Smoke on the Water на цугару шамисен. Това е триструнна китара, която малко прилича на гъдулка, но не се свири с лък, а с плектър или плектрон (не знам как е по-правилно). Имаше и импровизация, в която свириха на учи-ва дайко (наподобява японското ветрило). За финал изпълниха We Will Rock You - ръкопляскахме и пяхме с тях. После се върнаха още веднъж, за да ни помахат за довиждане. Все пак е уморително да подскачаш, танцуваш и свириш толкова време.

Публиката остана много доволна, а музикантите казаха, че ще се върнат пак в България, защото сме заредили и тях с енергия.
Нямам търпение да дойдат отново! И който не е бил снощи, да не пропуска следващия им концерт!

Понеделник

Спи ми се. Май наистина страдам от хронично недоспиване, както се бъзика една позната...

Сутринта в автобуса се сбиха двама мъже (не се познаваха) и щяха да ни пометат и нас. Едва се търпи пътуването в градския транспорт вече. И като погледнеш лицата около себе си, един нормален човек няма! Знам, че звуча като расист и не е хубаво така да се говори, но загледайте се! София се напълни с цигани, араби, турци; селяни, пияници, клошари; мормони и какви ли още не!
А през почивните дни контрольорите явно имаха акция, защото ме провериха 4 пъти в един ден...

Сега написах писма на Webshots и SuperStock. Качили са снимка на храм-паметник Св. Александър Невски и са написали, че е катедралата Св. Неделя... Дано прочетат писмото ми и го поправят. Вече има и 2 коментара, остава да променят името.

Внимание!
Ако получите странен и дълъг линк по icq, първо попитайте какво има на него. Внимавайте много с отварянето на всички линкове, защото е плъзнал някакъв гаден червей.

Стига строителен терор!

Тази сутрин се рових из Flickr за снимки с таг Rockaway Beach. Чувала съм много хубави думи от баща ми, който живее в САЩ.
Та днес гледах, гледах, гледах... и наистина останах впечатлена и вдъхновена!
Rockaway Beach има в Калифорния, Ню Йорк, Мисури и цяло морско градче в Орегон.

Впечатлена съм, защото видях как в Орегон има къщички, блокове и хотели, но плажът е непокътнат. Не трябва ли и ние да се учим от тях, като живеем в хармония с нашата природа?! Как те успяват да съчетаят дивото и красивото с модерното и луксозното?!

Да, трябва. Но не и да се строи върху природните забележителности!

Eлате в събота (14 октомври) в градинката пред църквата "Свети Седмочисленици" от 13:00 ч.! На daspasimirakli.com ще откриете информация за протеста и в други по-големи градове в страната.

Две китари

Снощи Дани и Рене свириха много добре! На китари, де.
Бяхме в 3 Уши. Слушахме, пихме и им се насладихме.

Рима да има :Р

Другите двама с акустични китари, които искам да похваля,
са Rodrigo y Gabriela!
AquilaX ме зариби. Благодаря!

В командировка

Вчера ме командироваха за един ден в Пловдив, за да посетя Пловдивския панаир. Тази година нямаме щанд, защото ни бяха сложили в палата 8, на трети етаж, където е голямо мъртвило и отказахме участие. Ние сме си виновни, че не дадохме заявка по-рано...
Обиколихме няколко палати и свършихме работа. Имаше много забавно шоу с група ТЕ. Ясен Велчев (клавишни) караше багер - въртеше се, подскачаше, заставаше само на задни гуми (или вериги, не знам какво са) и вдигаше предните, много е добър!!!
После се видяхме с едни приятели, които имат щанд в строителната палата, след това дойде инж. ik0 за малко ;) Не успяхме да се видим, защото срещнахме познати от София, които предложиха да ни върнат обратно. Късмет :)

И така... май и блогът ми е командирован във времето. Не съм писала нищо за морето, знам. Ще пиша, а и снимки трябва да кача във Flickr.

Моята почивка

Моята борба свърши.
Успях в срок да подам каталога в печатница! Успях да редактирам и рубриката, за която отговарям в списанието!

Моята почивка дойде!
УРАААААААААААААААААААААААААААААААААААААААА :)

От 4-13 септември няма да ходя на работа! Ще ходя по планините и до Крапец на море.
Гледам прогнозите са за високи температури.

Чао на всички!
И да не ме спамите много, докато ме няма, ей!