Бедни и богати

Сиромахът е мразен даже от ближния си, а на богатия приятелите са много.
Притчи 14:20

„Така е. Сиромахът няма какво да предложи. Толкова е гол и бос, че се нуждае от помощ. Домът му е толкова жалък, че никой не иска да му отиде на гости. Трапезата му е толкова скромна, че едва има за самия него.
Друго е при богатия. Той има изобилие, всеки се стреми към него, защото има какво да получи.
И в духовно отношение е така. Много хора са толкова бедни духом, че никой не иска да има допир до тях. Те нямат за никого добра дума. Обичат да мърморят и да одумват другите. Вечно са недоволни. Каквото и да става, не може да им подобри настроението. Пазят правата си с нокти и зъби. Готови са да се скарат до смърт дори с родните си братя и сестри заради някаква дреболия. Дразнят се, когато видят някой да се смее или чуят радостна песен. Това не съвпада с нагласата им. Домът им е затворен за гости, на трапезата им никой не сяда. Безнадеждността и тъгата, в които живеят, е като заразна болест и веднага се предава на всеки, с когото имат допир.
Друго е при духовния богаташ. Той има широко отворено сърце за хората. Не съзира във всекиго поредния измамник, който иска да го ограби. Не е подозрителен и недоверчив, а е откровен, понякога до наивност. Не обича да е сам, а винаги иска да зарадва някого, да внуши оптимизъм, да даде надежда на отчаяния. С радост приема всяка дума, която е посветена на Бога и на вечните истини.
Как е при нас? Ако усещаме, че всички ни отбягват, нека не бързаме да ги обвиняваме. Нека и направим една ревизия на духовното богатство и видим ли, че то е изчезнало, а побързаме да си го върнем.
Никой не бяга от хубавото.“

От „Българска духовна манна - размисли и молитви за всеки ден“.


Още два стиха за приятелството:

Опак човек сее раздори,
и шепотникът разделя най-близки приятели.
Притчи 16:28

Не завързвай приятелство с ядовит човек
и не ходи с гневлив човек.
Да не би да научиш пътищата му
и да приготвиш примка за душата си.
Притчи 22:24-25