Странно е...

...как раста. По-скоро остарявам. Или съм все още дете, а хората около мен са възрастни.

Всичко светско и материално ми е чуждо. Не ме впечатлява, не ме радва. Все по-често забелязвам, че отказвам да ходя по магазини, на клубове, барове, дискотеки... Всъщност никога не съм обичала да ходя на дискотека. Изглежда ми като мазно, потно, смрадливо, шумно място, чрез което хората си търсят партньор за секс. Съжалявам, ако съм го заявявала (писала) и се повтарям. Не се чувствам на място, не се чувствам добре.
Преситих се от модерното. Гладна съм за различното, духовното, културното, веселото, шареното, истинското.

Всеки път ме питате ЗАЩО не искам да идвам.
Не искам да стоя и тъпея, да пия, да зяпам, да изпадам в транс от циклеща музика, да гледам снобски физиономии, изкуствени момичета, смешни момчета, не искам.
Толкова ли е трудно да ме разберете?

Дали все още има естествени хора? Дали ще се излекувам от този страх, че един ден ще съм съвсем сама, защото нямам подходяща компания?

Стана някаква гадна статистика и тъжна традиция да се сдухвам в края на месеците, около балове и празници - всичко ми изглежда фалшиво.

"Не искам да мисля вече..."
"Стяга ми този град..."
"Но кой ли разбира..."
"Не искам да стоя на тясно..."
"Ще се махна от София..."
"Има някъде място за нас..."