04 февруари, 2008

малка черна дупка

работа = работохолизъм
любов = егоизъм
спорт = мазохизъм
храна = синтетика

не се чувствам добре = нерви, напрежение, крайни срокове, тълпа, течение, мода, комерс, лицемерие...

пари без свободно време = здраве за пари = болки в гърба, ръцете, очите

свободно време = планина+слънце+басейн+масаж+хубави филми+музика = единствените ми цели сега

липсва ми
всичко е хаос

сълзи се стичат
като вода от очите ми
гърлото не успя да задържи водопада

работя още
късно е
прибирам се,
пия чай и лягам,
за да се събудя изморена
с болки в тялото и без усмивка

5 коментара:

Анонимен каза...

И аз да го бях написала нямаше да звучи толкова вярно, сякаш писано за мен... напълно те разбирам, но си дай една усмивка време и нещата ще станат малко по-цветни.

taralezh каза...

Ех, благодаря, че се отби. Много мило ми стана.
Най-хубавото е, че след всички сълзи идват усмивките. И добре, че го има този баланс!

Анонимен каза...

Не искам да те лаская, но определено не съм изненадан от дар-словото ти и умението ти да се изразяваш неповторимо. Доколкото те познавам не ти отива да си тъжна!!! Усмивката не трябва да слиза от лицето ти. Ето, че и слънцето изгря :).

Анонимен каза...

Имаш мужда от истинска ХРАНА за УСМИХВАНЕ :)
Смешен обяд :)
Ооо..д-р Кукумявка приготвя лекарство!
:)

taralezh каза...

boreto,
Това беше един сълзлив хаотичен пост... благодаря все пак. Имах един колега Борето, който ме наричаше Веселка и Малък Сечко, щото съм била засмяна и опасна :) Не знам дали си същото Боре...

zhasgagi,
'мужда' предполагам, че идва от 'нужда' и 'мъж' ;)
Вчера бях на смешен обяд с Калин и се излекувах :)
А д-р Кукумявка да забърква лекарството и като се видим, да ми го даде да изпия превантивно! :)